За втори път в министерското кресло на "6-и септември" 29 - отново по тревога - сяда полицай от кариерата. След Богомил Бонев. Във време доста по-благоприятно като криминогенна, но съвсем не толкова безоблачно като политическа ситуация.

Пред служебния вътрешен министър в кабинета "Софиянски", продължил в редовното правителство на ОДС, стоеше задачата да овладее разюздалата се организирана престъпност, да сложи край на гангстерските войни, да пресече рекета, силовото застраховане, контрабандата, да прочисти страната от властта на групировките.

Пред Пламен Узунов - да продължи или да коригира най-неудачната административна реформа в историята на МВР, захваната от предшественичката Бъчварова, да се погрижи за правилното разходване на едни европари за справяне с миграцията, да опази неприкосновена границата ни от евентуална нова вълна пришълци, да спре изтичането на професионалисти и да привлече нови кадри в системата, да претвори в дела или да обрече на забрава проекта за 7 млн. за бензин и пенсиониран полицай във всяко село. А - и между останалото - да осигури честни избори.

Коя от двете задачи е по-лесна?

Няма да отбелязваме всички стъпки в кариера на Узунов в МВР. Само участието му в разкриването на "Коматевските убийци" е достатъчен атестат за висш професионализъм. Има принос за разобличаването на голяма банда телефонни измамници - престъпление, за чието документиране се изисква сериозна доза упоритост и последователност. А индиректният сблъсък с народния представител Методи Андреев - повод за напускането на системата през 2015 - е доказателство, че може също така твърдо и инатливо да противостои и на "телефонното" кадруване.

Бъчварова сдаде поста в МВР за 40 секунди. Да си успешен министър - макар и служебен - след нейния половин мандат във ведомството не е толкова трудно. Просто трябва да следваш правилото "Не прави така!". При скоротечното сдаване-приемане на поста Узунов очерта приоритетите: провеждане на честни и демократични избори и противодействие на миграционния натиск. Може би защото до 26 март има доста време, започна отзад. С инспекция на българо-турската граница. Където за щастие в момента е като на Шипка - всичко е спокойно. Относително. Защото вълна няма, но малките, но устойчиви поточета нелегални продължават да текат. И битовите условия на граничните полицаи не са отмръднали ни на йота. Проверката на Елхово и Лесово бе определена като изненадваща. Резонно след показните визити на предходния министър тихото делово посещение на ръководителя на МВР да е изненада. Но е признак на връщане на професионалната нормалност. Инспекцията на границата не роди медийни сензации. Още една съществена промяна на стила - забележки, препоръки, обещания няма да се дават пред камери. И може би - да си остават само там.

МВР е институция, която работи в режим 24/7. И то само защото денонощието има ограничен брой часове. За криминалиста Узунов това не е новост, но като министър още в първите дни му се наложи да се срещне в ново качество с динамичната оперативна обстановка. И един дребен на пръв поглед инцидент в столицата извади на показ сериозен недъг на системата. Рецидивист със 144 заявителски материала се разхожда на свобода заедно с приятелчето си с "незначителните" 44. И то съвсем не за незначителни правонарушения.

Именно в бързите производства срещу подобни лица се крие ключът за разрешаването на така наболелия проблем, наречен битова престъпност. Наистина за мандата на служебен шеф на ведомството Узунов едва ли ще успее да въведе ред в затрупаните от подобни казуси, претоварени с обичайни и несвойствени задачи полицейски управления в цялата страна. Но началото на превенцията на този вид престъпления започва именно от изкореняването на усещането за безнаказаност. А не в бензина за 7 млн. и демонстративното присъствие на униформени по села и паланки. Защото, ако бе прав за нещо един бивш главен секретар на МВР и вече бивш премиер, то бе - ние ги хващаме, те ги пускат. Но поради вродено самолюбие забрави да добави - защото невинаги "ние" сме си свършили качествено работата по документиране на престъпната дейност.

Служебният министър е човек от системата. Дали ще запази уважението към професионализма си много зависи и от социалната политика, която ще проведе за малкото му отредено време. А то съвпада с една немного вълнуваща дата - 1 февруари, когато според реформата "Бъчварова" част от служителите на МВР ще преминат в друго трудово качество. С неизбежното орязване на част от придобивките. Този проблем трябва да бъде посрещнат с много такт, за да се избегнат сътресения, които само вредят на работата. Преди да напусне кабинета си в сградата с лъва отпред, социологът на вътрешните работи се похвали, че полицаите най-после ще получат нови униформи и обувки. След като бе заплашена от синдикални протести. Но полицейските профсъюзи настояват не само за нови дрешки и заплати, а преди всичко за нормални условия за изпълнение на професионалните задачи. По тази тема Бъчварова упорито мълча през цялото време - дали поради некомпетентност или поради незаинтересованост...

Служебният министър ще има малко време, но от диалога му със синдикатите зависи дали ще запази получения заради професионализма кредит на доверие. И ако освен с думи проблемите получат разрешение и с дела в рамките на правомощията - това му гарантира по-дълъг политически живот от един временен мандат.

Разбира се, изборите са приоритетна задача на целия служебен кабинет. И тук МВР ще има особена роля. Този извънреден вот ще е доста специфичен. На финала ще се явят политически сили, които по-скоро приличат на бизнес клубове, партии, за които влизането в парламента е начин за оцеляване, етнически и националистически формации. Купуването и продаването на гласове, корпоративният вот ще бъдат в размери, далеч над познатите. Вътрешното министерство не е в състояние самостоятелно да се противопостави на тези уродливи явления. Дали за щастие или за съжаление, то е само част от цялата правоохранителна машина на държавата - прокуратура, ДАНС. Да не забравяме администрацията. И именно в гарантирането на пълно взаимодействие и синхрон между всички звена от веригата би могло, ако не да предотврати, то поне да минимизира щетите от търговията с гласове. И тук няма място за мерене на его, както понякога се е случвало в миналото. Особено между МВР и прокуратурата. А ситуацията сега се усложнява и с това, че ресорен силов (вътрешен ред и сигурност) вицепремиер не е вътрешният, а военният министър.

Мандатът на Пламен Узунов няма да е лек. Но от успешното му протичане зависи много. И не само защото от отишлите си неуспешни управляващи вече се чуват заплахи, че след 26 март може да влезем в непредсказуема спирала от избори. По-скоро защото като най-големи проблеми пред страната българите след ниските доходи посочват корупцията (за нея също не бива да забравя МВР шефът) и битовата престъпност (изследване на "Алфа Рисърч").

Като полицай в България след демократичните промени Узунов трябва да се е научил - казано по народному - как се ловят с трици маймуни. Може пък и да не срещне сериозни пречки да управлява това изключително трудно министерство при ограничени правомощия в ограничено време.