Помогна ли опитът от Сирия на руските генерали в Украйна?

През есента на 2015 г. Кремъл влезе във войната в Сирия с амбицията тя да бъде едновременно геополитически ход и гигантско учение: да се изпробват нови оръжия, да се "закали" офицерският корпус, да се отработят междуслужбови операции. Владимир Путин, тогавашният министър на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Генщаба Валерий Герасимов говореха за "безценен опит". Когато обаче през февруари 2022 г. започна пълномащабната война срещу Украйна, се оказа, че "сирийската школа" дава по-малко от очакваното: много от генералите, командвали руската групировка в Сирия, се препънаха в реалностите на равностоен противник, висока наситеност на разузнаване и огън, дълбока логистика и политико-морален натиск, несравними със сирийския театър.

Александър Дворников

Първият командир на руската групировка в Сирия (2015-2016) се превърна в лицето на ранната еуфория: близо 9 хиляди бойни излитания от "Хмеймим", демонстративни пускове на крилати ракети от Каспийско и Средиземно море, първото "освобождаване" на Палмира и ореолът на "Герой на Русия". Точно толкова показателни обаче бяха и провалите: сваленият от турски F-16 Су-24, ескалацията с Анкара и докладите на правозащитници за удари по болници. В Украйна Дворников бе изведен като "силната ръка" - първият общ командващ през пролетта на 2022 г., неформално свързван с обсадата на Мариупол. Само след седмици бе отстранен, а кариерата му "омекна" до обществената организация ДОСААФ (клубове за параармейска подготовка на младежите)  - знак колко бързо сирийската слава ерозира пред реалния противник.

Александър Журавльов

Два пъти начело в Сирия (2016; 2017-2018), с Алепо като трофей и повторна загуба на Палмира като сянка, Журавльов влезе в хрониките и с нощта край Хишам, когато американската авиация разби колони на ЧВК "Вагнер". В Украйна оглави Западния военен окръг и беше публично сочен за касетъчните удари по Харков. През септември 2022 г. бе отстранен - още един генерал, за когото "сирийският опит" не превърна оперативния хаос в устойчиво командване.

Андрей Картаполов

Кратката му сирийска ротация (края на 2016 - началото на 2017) съвпадна с първите руско-турски "съвместни" действия и медийния триумф "Палмира - втори път". Истинската му роля след това бе политическа: като депутат от "Единна Русия" Картаполов стана един от идеолозите и лицата на военновременната законодателна рамка - за "дискредитация", електронни призовки, разширяване на мобилизационния обхват. В неговия случай Сирия беше спирка по пътя към публична власт, а не към по-ефективно полево командване.

Сергей Суровикин

Най-разпознаваемият "сирийски" генерал, начело на групировката през 2017 и 2019 г., свързан с разгрома на "Ислямска държава" край Дейр ез-Зор, с излизането на сирийските сили на река Ефрат и до иракската граница, и с близостта до "Вагнер". Награден със званието "Герой на Русия", той оглави ВКС и влезе в Украйна като командир на Южната групировка, а после и на цялата инвазия. Името му стои зад "непростите решения" - тактичното отстъпление от Херсон и изграждането на укрепени линии в Запорожие, които затрудниха украинското контранастъпление през 2023 г. След бунта на Пригожин кариерата му преля в периферията - "съветник" в Алжир. Той се превърна в пример как високата оперативна култура не гарантира политическа устойчивост.

"Уолстрийт джърнъл": Генерал Суровикин и 13 висши офицери са задържани

Кремъл разследва бунта на Пригожин

Сергей Кураленко

Като командващ за броени седмици през 2018 г. той се оказа в центъра на голям провал - свалянето на руския Ил-20 от сирийски С-200 при отблъскване на израелски удар. По-късно стана началник на военната полиция - ключов инструмент на окупационния режим в Украйна, който изпълнява функции на комендантска власт, с рутинни жалби и от местни, и от руски военни. Сирийският стаж тук се трансформира в полицейско-административна практика, а не в полево майсторство.

Александър Лапин

Класически "генерал по учебник" - опит като танкист, военни академии, ръководство на Централния военен окръг. В Сирия командировката му (2018-2019) беше кратка и без забележителни събития. В Украйна първо бе награден за превземането на Лисичанск, после бе разгромен публично от Кадиров и Пригожин за "рухащия фронт" в Харковско направление. Скандалът с награждаването на собствения му син под светлината на камерите и анекдотичните "героични" клипове в Белгородска област допълниха ерозията на авторитета. През 2025 г. - уволнен от Ленинградския окръг и изпратен в родния Казан. Сирия не го спаси от реалността на маневрена война и комуникационни провали.

Андрей Сердюков

Въздушно-десантните войски (ВДВ) са в неговата ДНК. Той ръководи операцията при приземяването на летището в Прищина - шумна акция с нулев резултат, не успяла да запази Косово като част от Сърбия. В Сирия през 2019 г. - напредък в Идлиб/Хама и стратегическото споразумение за Тартус. Но истинският тест дойде на 24 февруари 2022 г.: планираният блицкриг към Киев, десантният хъб "Гостомел" и катастрофалните загуби на елитните части. Само до лятото на 2022 г. - отстранен от поста командир на ВДВ. Сирийските рейдове и "проекции на сила" не подготвиха ВДВ за интегрирана отбранителна среда и дълбока, съгласувана отбрана.

Александър Чайко

Два пъти командир в Сирия (2019-2020; 2021), под чието управление бяха операция "Зора в Идлиб", превземането на базата в Камишли и най-дълбоката криза с Турция, преодоляна с московско примирие и съвместни патрули. В Украйна оглави източното направление и е свързван от Киев с престъпленията в Буча и отстранен още през лятото на 2022 г. Върнат в Сирия, след падането на Асад формално остава в командването на остатъчната руска групировка - пост, който прилича повече на "задгранично изгнание", отколкото на възход.

Сергей Кузовлев

Участник в украинския театър още от 2014 г. в Донбас, командвал "2-ри корпус" на ЛНР под различни позивни, после 58-ма армия. В Сирия (2020-2021) ротацията му мина спокойно, без шумни операции. В Украйна - един от малцината, които не просто оцеляха, а се издигнаха: командвал Западния и Южния окръг, а през 2024 г. - начело на възстановения Московски окръг. Кузовлев е пример за "прагматичен щабист", който запазва доверието на Герасимов - знак, че московската вертикала цени дисциплината повече от сирийските медийни лаври.

Евгений Никифоров

Още един офицер от "донбаското поколение" (от 2014 г.), с ранни скандали в личното досие, но с непрекъснато израстване. Сирийската му командировка (2021) бе рутинна, но след 2022 г. той премина през командване на Западния окръг и през септември 2025 г. оглави Ленинградския окръг. Тандемът Кузовлев-Никифоров олицетворява кадровата линия, в която Сирия е само една отметка в CV-то; важни са лоялността и управляемостта.

Роман Бердников

Командир в Сирия от края на 2021 до есента на 2022 г., когато сирийското направление вече бе второстепенно, санкциите - тежки, а логистиката - тромава. Върна се за кратко начело на Западния окръг и потъна в тишина. Парадоксално, именно тази "невидимост" го остави извън повечето санкционни списъци - рядко изключение сред "сирийските" генерали.

Какви са пречките пред евентуална доставка на ракети "Томахоук" на Украйна

Анализ на Би Би Си

Уроците от Сирия

Сирия беше война на въздушно превъзходство, ограничен противник, точкови операции, минимална контрабатарейна заплаха и почти нулев риск от дълбоки удари по тилови бази. Украйна е обратното: сателитен и дронов разузнавателен купол, масирана артилерийска стрелба, мрежово ПВО, далекобойни средства, електронна война и "прозрачност" на бойното поле. В Сирия Русия проектираше сила; в Украйна - срещна равностоен противник и коалиция от технологии, доктрини и логистика.

"Сирийската школа" роди три типа кариери. Първо, медийните генерали - бляскави в Палмира и Алепо, но с кратки успехи в Киевската, Харковската и Херсонската реалност (Дворников, Журавльов, Лапин). Второ, политическите генерали - Сирия като трамплин към трибуната и нормативния контрол (Картаполов). Трето, сивите щабисти - по-малко показност, повече управляемост и лоялност, които гарантираха оцеляване и издигане (Кузовлев, Никифоров). Дори Суровикин - най-близо до идеята за "оперативна адаптивност" - се оказа жертва на вътрешната политика, а не на оперативния провал.

Поуката е проста: "полигонът" учи само на това, за което е пригоден. Сирия не е репетиция за война срещу мотивиран, добре въоръжен противник под глобален разузнавателен купол. Затова и "безценният" опит се обезцени при първия сблъсък с реалността на високоинтензивна конвенционална война в Европа. В крайна сметка не концертът в Палмира, а контрабатарейната борба край Купянск, не удачният рейд в Идлиб, а логистиката под далекобойни удари решават изхода. И там "сирийските генерали" се оказаха по-скоро минало, отколкото бъдеще на руската война.

Украйна създаде Щурмови войски - какво представляват и кой ще ги командва

"Пожарна команда" или лична гвардия на Сирски - все още има противоречия