Кабинетът започна своята работа. За първи път от много време насам страната върви към нормалността. В началният етап стъпките все още са малко неубедителни и не особено бързи, но посоката е ясна и изпълнителната власт като цяло изглежда решена да я следва. Наскоро се появи и първият социологически сондаж ("Тренд") след конституирането на кабинета. Спокойно може да се каже, че той очертава една стабилна моментна картина на нагласите на обществото що се отнася до ситуацията в държавата и съществуването на правителство, подкрепено от ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ.

Има известен спад в подкрепата за ПП/ДБ, около 5%, но в никакъв случай не може и дума да става за срив. При ГЕРБ/СДС електоралната подкрепа изглежда константна, а при антисистемното "Възраждане" нарастването е толкова малко, че може да се определи като незначително. Що се отнася до отношението на хората към президента, там се наблюдава спад на одобрението, което стига до нива от 36% и нарастване на неодобрението, надхвърлящо 50%. Нещо, което наблюдаваме може би за първи път при измерване на рейтинга на Румен Радев.

Основаната причина за тези тенденции по отношение на президента може да се потърси в опита му да възпрепятства съставянето на редовно правителство и връщането на управлението на страната в неговата конституционна рамка. Просто няма друго значимо събитие, случило се около Радев през последните седмици, което да обясни промяната в нагласите към него, освен вече посоченото.

Сондажът включва и отношението на гражданите към правителството и парламента. Положителните очаквания и нагласи към Министерския съвет са над 30%, докато одобрението за Народното събрание възлиза едва на около 10%. Това еднозначно означава, че парламентът следва да се стреми към визията на правителството, а не обратно. Денков и Габриел постигнаха стабилно ниво на комуникация и кабинетът поне до момента се занимава с текущото управление на страната, без да произвежда скандали и без да има напрежение между отделните министри и техните екипи.

Парламентарните взаимоотношения обаче между ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ не са като тези между Денков и Габриел в изпълнителната власт. В Народното събрание текат някакви "шеги и закачки", говори се за сглобки, за смокинови листа отпред, отзад... За момента това изглежда като продължение на говоренето и от двете страни, че доверие липсва, но въпреки това си е струвало да се излъчи управление, което да функционира при тези обстоятелства.

Не би следвало нито едната от двете страни да е изненадана от поведението на другата. По принцип в парламента има значително по-широки възможности за маневри отколкото в изпълнителната власт. Липсата на коалиционно споразумение отваря вратата пред ГЕРБ/СДС за възползване от тези възможности. Представителят им в изпълнителната власт - Мария Габриел е гарант за подкрепата на партията на Борисов, но това се отнася само за тези политики и казуси, които са жизнено необходими за оцеляването на кабинета. Във всички останали случаи Борисов и компания могат да се възползват от упоменатите възможности и най-вероятно ще продължат да го правят.

От друга страна ПП/ДБ нямат инструменти за премахването на това обстоятелство. На практика правителството е тяхно, а е проява на много лош политически вкус да бламираш собствения си кабинет, за да накажеш друга политическа формация, която е само в ролята на подкрепящ изпълнителната власт. Пред Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов има варианти, но някои от тях те вече отказаха - например сключването на коалиционно споразумение. Вариант е и да стискат зъби и да понасят ситуацията, такава каквато е. Може би обаче най-разумно би било да се опитат да подобрят диалога на парламентарно ниво, така че той поне малко да заприлича на този между Денков и Габриел в правителството. В парламента ГЕРБ/СДС определено са в по-добра позиция от ПП/ДБ и това предполага полагането на повече усилия от страна на втората коалиция.

По-добрата парламентарна позиция на ГЕРБ/СДС се дължи на няколко обстоятелства - това е най-голямата парламентарна група, нейното участие в изпълнителната власт е минимално, а освен това в Народното събрание има формации като ДПС и антисистемното "Възраждане", които са много различни, но определено между тях има и поне една прилика. Електоралната подкрепа за тях не зависи от парламентарното им поведение. ДПС има своята подкрепа, която устойчиво получава и очевидно това задоволява Движението. То не прави никакви видими опити да развие подкрепата, до която е стигнало.

Колкото до "Възраждане" електоралната подкрепа тук идва по линия именно на антисистемността. Или казано с други думи, не парламентарното поведение, а пропагандата и популизма са от решаващо значение за подобен тип формация. Липсата на връзка между парламентарното поведение и електоралната подкрепа дава възможност на тези формации свободно да влизат и излизат от т. нар. плаващи коалиции в парламента и така да влияят, повече или по-малко, върху управлението на страната. ГЕРБ/СДС може да се ползва от така формиралата се парламентарна среда, а ПП/ДБ няма как да противодейства на това с публични предупреждения и екзотична реторика.

Решението е да се намери начин за интегрирана работа върху законодателната програма. Това може и да позабави гласуването на някои закони, но определено ще подобри взаимодействието на първите две парламентарни групи. Ако напрежението от последните дни се трансформира в определена форма на комуникация, то това би било здравословно за състоянието на кабинета. Тази хипотеза в действителност е най-вероятната, но дори и при нейното реализиране ще има моменти на разтърсване между двете големи парламентарни групи. Именно по този начин ще се възстановява балансът тогава, когато той бъде нарушен.

ПП/ДБ доминират в изпълнителната власт, а ГЕРБ/СДС - в законодателната. Това ни поставя в сложна ситуация на непрекъснато търсене на равновесие между двете власти. Това нямаше да е така, ако изпълнителната власт беше поне малко по-ясно дефинирана. В момента правителството съдържа политически характеристики, експертни характеристики, характеристики на кабинет на малцинството (но не съвсем) и всичко това накуп.

В зависимост от ситуацията подкрепящите парламентарни групи акцентират върху една от характеристиките и неглижират останалите. Така се стига до, на пръв поглед, странни поведенчески прояви. Кирил Петков говори за искане на оставката на правителството, ако не се спазват седем условия (посочени от него). Борисов пък казва, че не би свалил правителството и допълва, че ПП/ДБ могат да го свалят само ако искат отново служебно управление на Радев. Лидерът на ГЕРБ също така казва, че ПП/ДБ се стремят към прекалено много власт и постове в публичния сектор и че притеснението му е дали след 9 месеца премиерската позиция действително ще бъде предадена на Мария Габриел.

Тези сигнали де факто означават, че и двете формации се нуждаят от препотвърждаване на поетите ангажименти от дните преди конституирането на кабинета "Денков - Габриел". Би било много странно и направо необяснимо Кирил Петков да поиска от Николай Денков да подаде оставка. По-скоро работещият подход тук е друг. Петков би могъл да предложи на Борисов заедно да се обърнат към Денков и Габриел и да ги привлекат към по-активно участие в комуникацията между двете парламентарни групи (ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ). В такъв ход би имало много резон, защото изпълнителната власт функционира съобразно законодателството, изработено и гласувано в парламента. Ако Петков не желае правилата да се установяват чрез участието на други формации, каквито са ДПС и "Възраждане", то това може да се постигне чрез включването на Денков и Габриел в договарянето и придвижването на законодателната програма на двете големи парламентарни групи.

Иначе, погледнато времево аджендата на кабинета е добра. Предизвикателствата, през които той ще трябва да преминава, идват плавно и последователно - бюджетът за тази година, бюджетът за следващата година и местните избори. Така преодоляването на предходното предизвикателство се превръща в подготовка за преодоляване на следващото. Оформянето на подобен процес би следвало да носи здраве и стабилност.

Има и още един въпрос - избирането на български еврокомисар. Вече има две номинации - Даниел Лорер (ПП) и Илиана Иванова (ГЕРБ). По този въпрос решението ще бъде на председателя на ЕК и то ще се вземе след сложна процедура, свързана със събеседвания и изслушвания. Това е добре за правителството, защото така то избягва едно допълнително предизвикателство, което можеше да се окаже трудно за преодоляване. Важното обаче в случая е друго. Евродепутатът Радан Кънев заяви, че симпатизира на Лорер, защото е част от неговата коалиция, но отчита факта, че досегашният комисар е бил от ГЕРБ и че ПП все още нямат свое европейско семейство. С други думи би било логично позицията на комисаря да отиде при ГЕРБ. Това е пример за институционално мислене. Точно такова от каквото необходимост имат политиците вътре в България.