Амнести Интернешънъл отбелязва напредък в усилията в световен мащаб за премахване на смъртното наказание. При по-внимателно разглеждане на данните от последния доклад на групата се вдижда малко информация, от която може да останем доволни".

Ключовото послание на Амнести Интернешънъл относно статистиката на смъртното наказание е, че „през последната година в световен мащаб продължава тенденцията за премахване на смъртното наказание".

Петстотин смъртни присъди на членове на Мюсюлманското братство в Египет не са включени в тази статистика. Дори ако присъдите в Египет не бъдат изпълнени, те са основна пречка в борбата срещу смъртното наказание не само в Египет, но и в световен мащаб.

Без съмнение е добре, че не е имало никакви екзекуции в Европа и Азия през 2013 година. Окуражаващо е, че много страни в Западна Африка планират конституционни и законодателни реформи за премахване на смъртното наказание. Информацията, че екзекуциите в Пакистан са отложени и че в Сингапур никой от осъдените на смърт не е бил убит също е окуражаваща, но това е само половината история!

Човек не може да пренебрегне факта, че Амнести Интернешънъл не може да предостави никакви данни за екзекуциите, извършвани в Китай през миналата година. В Пекин тази информация се третира като държавна тайна.

Предположенията при тази ситуация са почти невъзможни, но според Амнести броя на изпълнените смъртни присъди възлиза на няколко хиляди. Това е повече от всички изпълнени смъртни присъди в страните в останалата част от света!

Въпреки това е малко вероятно китайският президент Цзинпин да чуе каквато и да било критика по време на сегашната му обиколка из Европа. На последната среща на върха между ЕС и Китай през ноември, двамата висши ръководители на Европа, Жозе Мануел Барозу и Херман Ван Ромпой, дори не повдигнаха въпроса за човешките права. Не забравяйте, че на Европейския съюз бе присъдена Нобелова награда за мир през 2012 г.! Това не са стари лаври, на които той може да си почива - това е задължение.

Броят на документираните екзекуции през миналата година се увеличил с 15 % в сравнение с 2012 година."Смъртното наказание е свързано с авторитарната държава, то принадлежи на държавата на терора и на диктатурата. То не принадлежи на либералната демокрация", каза веднъж бившият немски министър на правосъдието Томас Дехлер.

Иран, Ирак, Саудитска Арабия, Сомалия, Судан и Йемен водят статистиката за смъртно наказание и със сигурност не са либерални демокрации. В тези страни човешките права са потъпкани. Нефтът и оръжейните сделки там са направили малко, за да повлияят върху този факт.

САЩ също е все още част от това безславно общество. Фактът, че до сега 18 федерални щати в САЩ са премахнали смъртното наказание, както и че броят на екзекуциите е намалял, не променя възприятието.

Възпиращият ефект на смъртното наказание е доказан мит, но най-малко на места като Ирак. Там също правителството е оправдало смъртното наказание с необходимостта да се предотвратят атаки срещу цивилното население от въоръжени групи. Положението със сигурността в Ирак е подигравка с този аргумент. Статистика за престъпността в САЩ също не може да я издържи.

Държавно санкционираното убиване противоречи на правото на живот. Когато държавата се превръща в арбитър над живота и смъртта въпросът вече не може да бъде отнесен към справедливостта, а към отмъщението в Старият Завет: „око за око, зъб за зъб".

Освен Всеобщата декларация за правата на човека има четири международни договора, призоваващи за премахване на смъртното наказание.

Правото на живот не може да бъде отнесено само към вътрешните работи на държавите.

Аз наистина ще бъда щастлива, когато Амнести интернешънъл вече няма да публикува статистика за смъртно наказание.