Идеята за скрининг тестове в детските градини сама по себе си не е новост.

Още през 2012-а година тогавашният зам.-министър на образованието Милена Дамянова представи идеята като част от проекта "Включващо образование". Защо не е била реализирана, въпреки че е част от проект, за който сигурно е било осигурено финансиране, не знаем. Но не се и учудваме, че не се е състояла.

По брой нереализирани намерения образователното министерство може да си съперничи само със здравното. Аргументирането на идеята тогава е абсолютно същото - да се определят обучителните трудности при децата. Дори ни успокояваха, че при констатиране на такива, детето няма да бъде местено в друга детска градина, специализирана, да речем.

Скрининг "манджата" беше претоплена две години по-късно. Тогава отново се заговори за тестуването в детските градини, като за първи път. Даже бяха набелязани заведенията, в които пилотно ще се проведе. И се проведе. Издадени бяха помагала. Но не се стигна до продължение.

И ето ни сега, още три години по-късно, изправени пред "новината" за скрининг тестове на тригодишните. Нечувано! Предложението, по своята същност, е старото. Само аргументите са малко по-различни - този път с тестовете ще борим ранното отпадане на учениците от системата, понеже сме поели ангажимент да сведем процента на преждевременно напусналите от 13,8 (към 2016) до 11 % към 2020 година. Много амбициозно, предвид тенденцията към покачване с 2% годишно.

Прави впечатление, че МОН периодично избухва с някакви новаторски идеи, убедено ги разпространява при нужда, но така и не стига до реализация. Потвърждава го хрониката на скрининг тестовете от 2012 година насам.

Какво представляват тези скрининг тестове? С такива тестове логопедите например работят отдавна (особено популярен у нас е Денвър II). Те протичат под формата на игра, винаги в присъствието на родителя, който също участва в процеса на оценяване. Тестът включва наблюдение и проучване на определен брой показатели в четири важни функционални области: логистично-социална сфера, фина моторика и адаптивност, говор и груба моторика. Едно такова изследване продължава около 20 минути и веднага след извършване на оценката специалистът дава обратна връзка на семейството. При необходимост, предоставя брошура с развиващи занимания. С този тест може да се проследява развитието на детето от раждането до 6-годишна възраст. Той не създава стрес за него, може да бъде ефективен, ако се провежда от специалисти и констатира проблеми, които при наистина професионален подход могат да елиминират бъдещи обучителни затруднения.

От МОН обещават тестуването да започне от следващата година, когато вече ще има обучени възпитатели от детските градини да го прилагат. Доколко ще се справят наистина професионално, е трудно да се прогнозира, защото специалистите, които провеждат такива тестове, учат години наред, за да гарантират адекватността на преценката си. Но, оказва се, това може да бъде постигнато и с един ускорен курс. Затова имаме основания да сме подозрителни към резултатите от евентуалните тестове. Казваме евентуалните, защото това все още е само проект, който ще се обсъжда, така както е бил обсъждан и през 2012, и през 2014 година.

Най-нелеп в случая обаче е основният аргумент за прилагането на това тестуване - да предотврати ранното отпадане от училище. Това ранно отпадане не може да се превентира със скрининг тестове. Проблемът е демографски, финансов, свързан с особености на малцинствата (не от вчера и днес) и няма да бъде решен, дори да бъде установено нивото на развитие на тригодишните. Време е в МОН да спрат с халтурата и да си починат.

Междувременно, ето още една идея, с която да се запълни вниманието на общественото пространство - да се въведат и пренатални скрининг тестове. Така амбицията би била да хванем затрудненията в развитието в зародиш и да решим проблема с ранното отпадане от училище веднъж завинаги.