Британската военна база "Грийнъм Комън" беше един от символите на движението за мир в Европа през 80-те години на XX век, възникнало като реакция на разполагането на американските балистични ракети с малък и среден обсег на действие "Круз" и "Пършинг" в редица страни от западната част на Стария свят. В България дори бе съчинена песен със същото име, която бе изпълнена на един от фестивалите на политическата песен "Ален Мак".

Сега, особено в социалните мрежи, се смята едва ли не за добър тон подигравката и с борбата за мир, и с разните политически прояви в Източния блок имащи отношение към нея, и с женското движение за мир във Великобритания, чийто участнички разпънаха през 1983 г. палатков лагер край "Грийнъм Комън". Според доминиращото в мейнстрийм медиите мнение, тези хора, предимно в Западна Европа, са в най-добрия случай "полезни идиоти" на СССР, а в най-лошия - негови агенти. Възможността мащабното движение за мир в Западна Европа да е било породено от желанието на хората просто да останат живи, някак си, ако изобщо я има, е избутана зад кулисите на журналистическото и форумно-фейсбучното съзнание.

Но така стоят нещата сега, в края на първото десетилетие на XXI век. Тогава обаче, нещата са стоели по съвършено различен начин. Ето едно свидетелство от писателя-фантаст Саймън Мордън, публикувано на сайта на издателство "Колибри": Аз пораснах, почти буквално, в сянката на ядрения холокост. Домът ми се намираше между Олдърмастън, където се строяха атомни бомби, и завода за ядрено оръжие в Бъргфийлд, където ги зареждаха. "Грийнъм Комън" се намираше малко по-нататък по пътя. Ако беше избухнала война, моите атоми щяха да са сред първите, разпръснати в атмосферата." Страхът е бил истински.

На 2 февруари т.г. Съединените щати ще започнат процедурата по излизането си от Договора за ракетите със среден и малък обсег на действие (ДРСМД), подписан през 1987 г. между тях и СССР. С този договор, наречен "началото на края на Студената война", бяха унищожени цял клас балистични ракети с обсег на действие от 500 до 5500 км. ДРСМД често е наричан "крайъгълен камък на европейската безопасност". Сега, сподирени от хленченето на западните европейци и мълчанието на Източна Европа, американците измъкват този камък от мястото му. Разбира се, те обвиняват Русия, че е нарушила договора с разработката на нов вид крилата ракета и поради това нямали избор освен да напуснат. Ние няма как обективно да проверим това. Едни ще вярват на думите им, други не. Хронологията на събитията обаче накланя везните в полза на тезата, че сме свидетели на перфидно лукавство.

Ако в края на 70-те години СССР е направил първата крачка към ескалацията с разполагането на ракетите РСД-10 "Пионер", насочени срещу Западна Европа, сега наблюдаваме обратната картина. САЩ първо излязоха от Договора за противоракетната отбрана през 2002 г. под претекст, че водят война с тероризма. Едното нямаше нищо общо с другото, но заради травмата от 11 септември това им беше простено. След това започнаха да разполагат такива ракети в Полша и Румъния с наглото твърдение, че те били насочени срещу Иран и Северна Корея, след това се оказа, че все пак са срещу Русия, а през ноември м.г. Изследователският институт на американските ВМС призна, че установките за изстрелване на ракети за ПРО в Европа могат лесно да бъдат преоборудвани в ядрени ракети със среден и малък обсег. Т.е. бяха потвърдени всички аргументи на руската страна, която тя изказва от години насам, а именно, че САЩ години наред са създавали инфраструктура в непосредствена близост до руската граница, която да може да се използва за нанасянето на първи ядрен удар по нейната територия. И на фона на това САЩ обявиха, че излизат от ДРСМД. Русия е пришита тук като универсално оправдание, след като първо беше сатанизирана като универсално зло. При това американците се канят, поне на думи, да излязат и от други договори - за съкращаването на ядрените оръжия, за разполагането на ядрено оръжие в космоса, т.е. готви се ликвидация на цялата законодателна база, която удържаше, макар и на ръба, човечество да не изгори в атомен огън по време на Студената война.

Сега обаче никой не се плаши от апокалипсиса. В Западна Европа са недоволни, мрънкат, дежурно обвиняват за всичко Москва, но преглъщат действията на САЩ. Причината не е просто в отсъствие на самосъхранение. В Западна Европа знаят, че ако американските ядрени ракети се завърнат в Стария свят, то те ще бъдат разположени в източната му част, най-близко до руската граница, с най-малко полетно време. Прибалтийци, поляци, румънци са така погълнати от антируския си комплекс, че явно са решили, че са безсмъртни, разполагането на американски ракети на тяхна територия ще ги направи неуязвими и ще ги освободи от комплексите им. Нищо подобно. Сегашното руско ръководство е далеч от маразматичното Политбюро на СССР и при това е убедено, че страната му е обект на агресия.

У нас сервилността пред американците не дава повод за оптимизъм. Още повече, че бившия зам.-държавен секретар Виктория Нуланд вече ни нареди сред фронтовите държави. Ние нямаме антируските комплекси на други източноевропейци, нито трябва да ставаме заложници на техните емоции. България трябва решително да отклони всякакви намеци дори, че трябва да участва в американската ракетно-ядрена авантюра. Това няма да ни доведе до нищо добро, нито ще спре бягството на населението, нито ще отстрани клептократията. Нещо повече. Някои хора може да решат, че ще векуват на власт, ако дадат на САЩ всичко, което те поискат, а в замяна получат индулгенция за безобразията си.

Призракът на "Грийман Комън" се завръща и започва да се напълва със съдържание. При това не някъде... във Великобритания, Холандия, Германия, а тук при нас. Румънската база "Девесулу" в която теоретично могат да бъдат разположени на ядрени ракети, е само на 50 км. от нашите граници.

Време е да се изплашим.