В доклада си за 2019 г. Европейската комисия го е казала - има недостиг на медицински сестри у нас, лекарите са неравномерно разпределени, общопрактикуващите лекари са малко. С тези "дисбаланси" ние, както и Министерството на здравеопазването (МЗ), сме отдавна запознати. По стар български навик чакахме някой отвън официално да го заяви и да ни предупреди (за пореден път) да вземем мерки, че да се раздвижим. Последното е само намерение, засега.

Все пак, колкото и закъсняла да е реакцията на Министерството на здравеопазването, тя съществува. През изминалата седмица най-сетне беше обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба 1 от 2015 година за придобиване на специалност. Съвсем очаквано промените предизвикаха отпор.

Специализантите държавна поръчка възроптаха срещу "разпределението" за три години в посочена от министерството болница. Не ги задоволи уточнението, че ще имат възможност да избират сред няколко болници, в които има недостиг на специалисти.

Не ги привлича особено и фактът, че МЗ ще субсидира базите за обучение за всеки специализант в размер на две минимални работни заплати (МРЗ) и дължимите осигуровки върху тях, а при някои особено дефицитни специалности, сумата дори ще е равнозначна на три МРЗ с осигуровките.

Лидер сред дефицитните специалности е Общата медицина. При тези специализанти министерство залага възнаграждение не по-малко от 1,8 пъти от минималния месечен размер на осигурителния доход сред личните лекари, определен в закона за бюджета за съответната година.

Реакцията сред специализантите е очаквана. Прието е да сме недоволни, когато става дума за рестрикции.

От друга страна, ако държавата ти финансира специализацията, вероятно има основание да налага правила. Особено в условия на дисбаланс на специалисти и съсредоточаването им в по-големите градове. В този смисъл мярката е справедлива - в отдалечените райони и малките населени места все още има хора, които се нуждаят от квалифицирана медицинска помощ.

Друг въпрос е, как реално ще бъдат определени болниците, които имат недостиг на специалисти, след като и в националната здравна карта, приета миналата година, съществени промени на статуквото не бяха отразени. При обявяването ѝ министър Ананиев направи уговорката, че баланс в системата може да бъде постигнат, когато се приеме новият здравно-осигурителен модел, който е на фаза - кръгли маси.

Както каза и зам.-министър Начева, при представянето на картата - тя касае бъдещи инвестиции, когато се появят нови договорни партньори. Бъдещето вече е настояще, но със здравно-осигурителния модел нещата не са напреднали особено.

Въпреки поетия от МЗ ангажимент да не бъдат издавани лицензи на нови здравни заведения, тенденцията се запази. НЗОК даде назад от намерението си да не сключва договори с лечебни заведения и отделения в градовете с излишни структури. От БЛС обявиха, че ще оспорят картата в съда. Този акт е отработен, картата се оспорва всеки път, когато бъде представена, и се отхвърля от ВАС.

И в настоящия си вид, тя не е документ, който реално би послужил за база при определяне на местата, между които ще избират специализантите. Рано е да се тревожат.

Друга тенденция, която очерта министър Ананиев, в отговор на депутатски питания, е дефицитът на медицински сестри, показател по който сме на опашката на ЕС. Проблемът "виси" от 2000 г. когато има рязък спад с 30 % и стига най-ниската си стойност през 2002 - едва 28 508 мед. сестри за цялата страна. Макар през следващите години да има тенденция на слабо увеличаване, те продължават да са недостатъчно.

Стигна се до съотношението - на всяка медицинска сестра - лекар и до закъснелия извод, че броят на медицинските сестри трябва да надвишава поне два пъти този на лекарите.

Отдавна е ясно, че населението застарява, хроничните болести се увеличават и има нужда от повече здравни грижи. Известно е и че има застаряване сред медицинските сестри. Мерки е трябвало да се вземат толкова отдавна, колкото отдавнашни са протестите им през годините.

Дали обаче разрешаването на този проблем зависи единствено от политиката на здравното министерство? Едва ли. Както спомена и министър Ананиев в отговора си пред парламента, от здравното министерство ежегодно предлагат увеличаване на броя на местата за студентите по специалност "медицинска сестра". Това предложение като че ли не среща особена подкрепа сред висшите медицински училища.

За предстоящата учебна година МЗ е предложило да бъдат утвърдени поне 960 места. Впоследствие, с решение на МС, са заложени само 618 бройки и в крайна сметка утвърдените са 714, което всъщност е увеличение с 96 бройки.

През миналата година е още по-трагично - предложеното увеличение е със 130 бройки, реалното - с 47.

Това, вероятно, обяснява защо не е атрактивно подобно увеличение за медицинските вузове. От него не се печели.

Годишната такса за обучение на медицински сестри държавна поръчка е около 800 лв., а за платено обучение - около 4000 лв. В същото време таксата за държавна поръчка за студентите по медицина надхвърля 1000 лв., а платеното обучение е над 7000 лв. Приблизително същите са стойностите и за специалностите "фармация" и "дентална медицина".

Годишните такси за чуждестранни студенти по медицина, дентална медицина и фармация гонят 14 хиляди лв., а за чуждестранните студенти по специалността "медицинска сестра" са "едва" около 6000 лв. Да споменем и подготвителните курсове по български език, които са близо 7000 лв. годишно.

И да не забравяме възможността за чуждоезиково обучение, която калкулира допълнителни средства за медицинските университети. Ако чуждестранен студент по медицина или дентална медицина желае да бъде обучаван на английски, ще трябва да плаща годишна такса около 16 000 лв.

Както разбрахме от анализа на синдиката "Висше образование и наука" към КНСБ, преподавателите в медицинските университети са значително по-добре платени от колегите си в другите висши учебни заведения. Средната заплата при тях надвишава 2200 лв., а професорите могат да стигнат до месечно възнаграждение от порядъка на 7000. На кого му трябват медицински сестри?

Иначе здравното министерство обсъжда с колегите си от просветното да се въведат възможности за стипендии или назначаване на длъжност "стажант медицинска сестра" в акредитираните учебни заведения. Това обаче ще се случи в някакъв бъдещ момент, защото длъжността трябва да бъде нормативно регламентирана с въвеждане в Националната класификация на професиите и длъжностите.

Най-интересно става в частта от изложението на министъра, в която се акцентира върху "ключовата роля на работодателите за привличане и задържане на медицинските сестри в професията". Те трябва да осигурят адекватно възнаграждение, по-добри условия на труд и подкрепа за професионалното им развитите.

Директорите на общински болници сигурно са станали на крака, когато са чули тази "директива", също като колегите им от другите хронично задлъжнели здравни заведения. Както се разбра, покрай протестите на специалистите по здравни грижи в страната (често подкрепяни и от лекарите), обявяването на по-висока заплата само по себе си нищо не променя, защото в условията на недофинансирани клинични пътеки, делегирани бюджети, а често и на лош мениджмънт, това увеличение е невъзможно.

Което прави още по-абсурдни препоръките към работодателите да се възползват от възможността за назначаване на болногледачи и здравни асистенти за базови здравни грижи, за да се намали свръхнатоварването на медицинските сестри. За да могат последните да се фокусират върху специфичните за квалификацията им дейности.

Ако трябва да обобщим - проблемите с дефицита на кадри в здравеопазването са ясни, решенията - очертани. Да пием по една боза!