Управлението на страната е в тежка депресия. Как да си обясним иначе, че премиерът Борисов поиска главата на просветния министър (от съуправляващия РБ в будна кома). Индиректно – призна, че е сбъркал. Пак.

Професорът на образованието, който обича музиката на Брамс, обаче определено не е „най-гнилата ябълка” в правителството. Може само да съжалява, че ръководеното бездарно от него ведомство посегна на едно от малкото неща, с които българинът се гордее – героичната и трагичната история. Посегна на автори – колоси на българската литература – които и онези, които познават творчеството им доста бегло, ценят дори само като имена. И разбуди неконтролируем взрив.

Но професор министър Танев всъщност не е в основата на предизвикалата справедлив гняв реформа. В просветното ведомство, а и в парламентарната образователна комисия има достатъчно „експерти”, заложили поредното безумие в учебните планове.

Ще споменем само едно име – Милена Дамянова. И по реакциите на учителската гилдия можем да съдим за професионалните качества на тази дама. Няма да говорим за изстрелялата се към професионалните върхове с гербер в ръка Ваня Кастрева, чието име действа на учителите като червено на бик. И двете – продукт на ГЕРБ.

Борисов направи първата стъпка към така наложителния ремонт на кабинета. Който неизбежно рано или късно ще доведе до неговия логичен безславен край.

Но от това управленско недоразумение ли трябваше да започне? Или можеше да се вгледа в любимото си (някога) вътрешно ведомство. И да оцени, че в момента по улиците на българските градове е открит ловният сезон за бизнесмени. И в нощта, когато Б.Б. най-после се реши да махне министър, прогърмя взрив срещу обект на предприемач, който си позволи да посегне на монополите в търговията с горива и лекарства.

За битовата престъпност не отваряме дума. И докато стотици полицаи бранят властта от рехавите редици на протестиращите срещу безобразията на управляващите, селата в Северозапада се радват на засилено жандармерийско присъствие само когато поредните старци намерят смъртта си от безнаказан, известен на органите, с десетки криминални регистрации свободен разбойник.

Или чистката трябваше да започне от правосъдното министерство? Но не с назначаването на откровен лаик на поста министър. И не с атаката на вечният №2 в ГЕРБ Цветанов срещу правителството на съдебната система. А с овластяването на професионалисти, които законодателно да оправдаят безполезните без промени в нормативната база поправки в Конституцията.

Или д-р министър Москов е ваксиниран срещу премиерското недоверие, въпреки безкрайните му гафове?

А винетките… И т.н., и т.н.

Премиерът трябва ясно да си даде сметка, че правителството му е пътник. И че това, че много добре нагласи новината за поисканата оставка на просветния министър към унизителния доклад на Брюксел за страната и към протеста пред Народното събрание, едва ли добави точки в личния му рейтинг. На площада органите на реда бяха повече от протестиращите. Но дали и утре ще е така…

Не може да се отрече, че проф. министър Танев внесе своя скромен дан в българското ограмотяване. Вкарването на приключенията на Робинзон Крузо на самотния остров в програмите безспорно обогатяват функционалната грамотност на родния ученик – как се оцелява с минимални материални ресурси, в обкръжението на враждебно настроени гладни канибали и се съжителства с мургав безкнижен туземец. И понеже все още не е написана книга, как се оцелява на „острова на стабилността”, и романа на Дефо върши работа.

„Островът на стабилността” на Борисов потъва. Изхвърлянето на баласта в лицето на един министър не е решение. Предсрочните избори не устройват никого. Защото всички борци със статуквото днес са представители на статуквото.

Промяната трябва да е радикална. Но пак се питаме – кой? Защото съдбата на образователното министерство отново е симптоматична. Дали ще е вицепремиерът (силов, незнайно защо) Кунева, дали ще е „седянкаджията” Вълчев или парламентаристът със съмнителна репутация Димитър Танев – все тая.

За последния – еднофамилец на професора – поне табелката пред кабинета няма да сменят. Само ще изчегъртат малкото име. Чиста икономия. Реформа по нашенски.