Каквo ще остане в историята от кризата, която продължава вече близо две седмици в Близкия изток?

Първо, тектонските плочи, дестабилизирани от хаотичната политика на Тръмп, се разместиха. Чрез бруталното репатриране на американските войски, позиционирани в региона, американският президент изостави на ударите на Ердоган своите кюрдски съюзници, които нямаха друг избор, освен да се поставят под закрилата на Башар Асад и неговия ментор и главнокомандващ Владимир Путин. Това пише в редакционната си статия френското седмично списание Le Nouvel Observateur.

И вече можем да видим добре очертанията на нов световен ред, чиито демокрации, трябва да се отбележи, не изглеждат по-велики. Сред победителите са Путин, неговият съюзник Асад и в по-малка степен Ердоган. Сред губещите, разбира се, е Европа, която блесна за пореден път със своята безпомощност. Но също така и Америка, която отново осъзна, че за бароковата външна политика на своя непредвидим президент няма друг компас освен собственото му его. Убеден, че трябва да подобри шансовете си за преизбиране, изтегляйки "момчетата" си, Тръмп зачеркна мястото на Съединените щати в света, такова, каквото се е наложило от повече от половин век.

По този начин той прави неоценим подарък на господаря на Кремъл. След като реши за всеобща изненада да подкрепи "касапина от Дамаск" в борбата му срещу тероризма, Путин направи войната в Сирия стълб на своята международна стратегия. Той фактически премести в Близкия изток историческото съперничество между Вашингтон и Москва. Онези, които по това време разчитаха руския президент да затъне в този конфликт, сега се чувстват излъгани. Оттегляйки се, Тръмп отвори цял един булевард.

"Путин спечели от лотарията", коментира колумнистът на всекидневника "Московски комсомолец" в навечерието на оттеглянето на флотите. "Неочакван триумф на Русия в Близкия изток." И цялата руска преса иронизира провиденческото присъствие на Тръмп у Путин, докато телевизионните канали излъчваха сюрреалистични изображения на опустели американски бази, напомнящи на разгрома от войната във Виетнам.

Какво отмъщение за руския президент! Травматизиран, като всички от своето поколение, от хаоса след перестройката, от унижението на Елцинските години, от разпадането на империята, Путин, дяволският националист, има само една мания след влизането си във властта преди почти двадесет години: да върне на страната нейната гордост. Така че, той напредва с пешките, докато обещанието на Тръмп да "направи Америка отново велика" остава неясен кампаниен лозунг.

Преди по-малко от десетилетие Близкият изток все още беше изцяло под американско влияние. Това вече не е така. Съюзявайки се с Асад в Сирия, като същевременно поддържа и връзки с Турция, преговаряйки и с Израел, и с Иран, и със Саудитска Арабия и Йордания, утвърждавайки се в крайна сметка като посредник между Дамаск и сирийските кюрди, Путин се очерта в образа на надежден партньор, ключов събеседник в региона. И всичко това въпреки военния бюджет, несъизмерим с този на американците. Посещението на Путин в Рияд - за първи път от десет години - а след това в Обединените арабски емирства, звучи като освещаване на влиянието му в региона. Изправен пред непредсказуемостта и ненадеждността на американската дипломация, Путин успя да се утвърди в Близкия изток като солиден партньор и най-вече като новия миров съдия.