През последните дни в медийното пространство се тиражират няколко новини за Русия. В условията на сложна икономическа и епидемична обстановка в западните медии се появи информация относно здравето на президента Путин. Паралелно с това циркулира информация за рокади в кабинета. За капак налице са външни и вътрешнополитически трудности. Какво може да се очаква от Москва в близко бъдеще, коментира в анализ за френския ежедневник La Tribune Жерар Веспиер, асоцииран изследовател от FEMO (Фондация за близкоизточни изследвания) и президент на Strategic Conseils.

Здравето на Путин

През последната година Владимир Путин беше започнал да разкрива едно ново лице, което не подхождаше на образа му на много спортен мъж.

На 6 ноември британският вестник "Сън", позовавайки се на руски източници, разкри намерението на руския президент да се оттегли от властта, под давление на семейството си, в момент, когато здравословното му състояние започна видимо да се влошава. По време на последната си телевизионна изява той остави впечатление, че има признаци на невродегенеративно заболяване (Паркинсон) заради свити пръсти и скованост на дясната ръка.

Само четири дни след публикуването на тази информация говорителят на Кремъл я отрече. Не е изненадващо, че Дмитрий Песков твърди, че 68-годишният президент е в "отлично здраве", добавяйки, че "слуховете" за него са напълно абсурдни. Но на 12 ноември видеозаписи от среща за възстановяването в Сирия, оставиха впечатление за един президент с много контролирани жестове с дясна и лява ръка, при които лявата се опитваше да компенсира дясната. Дали тази ситуация бързо ще бъде изяснена или разрешена? Във всеки случай руският политически свят също се разбуни.

Рокада в кабинета и нов закон

Изненадващо, едновременно с горепосочените събития, на 9 ноември министър-председателят Михаил Мишустин предложи да повиши Александър Новак, министър на енергетиката, до ранга на вицепремиер. Тази промяна насърчава ли енергийния кръг близо до президента?

Трябва да се припомни, че Игор Сечин, президент на "Роснефт", вторият по големина руски производител на петрол, е приятел на Владимир Путин. Двамата се срещат в началото на 90-те във властовите кръгове в Санкт Петербург. Сечин е представен като президентския "Ришельо". Има ли напрежение между властовите кръгове, произтичащи от силовите структури, и тези на енергийните олигарси? Владимир Путин се възползва от тази смяна, за да освободи трима други министри - на транспорта, природните ресурси и строителството. Подрежда ли си къщата, преди да си тръгне?

Този политически сигнал не е изолиран. Към него може да се добави и гласуваният от депутатите на 17 ноември на първо четене, текст, който оневинява всяко лице, изпълняващо функцията на президент, освобождава го "от каквото и да е наказателно или административно преследване" и му гарантира, че не може да бъде "арестуван, претърсван или разпитван". Към днешна дата Русия има само един бивш президент Дмитрий Медведев, който беше обект на разследване от опонента си Алексей Навални за корупция, преди последният да претърпи опит за отравяне. И един ден ще има друг бивш президент - Владимир Путин, който ще бъде добре защитен. Тази нова ситуация възниква в сложен епидемичен и икономически контекст.

Епидемична обстановка и икономика

Подобно на много страни, Русия е изправена пред особено тежка втора вълна от Covid-19. Официалните данни наистина обявяват двоен скок на заразените от пролетта. Психологическата бариера от 22 000 нови пациенти на ден беше премината тази седмица, като броят на хората, засегнати от болестта, достигна 1 332 000.

Официално, броят на смъртните случаи достигна цифрата от 33 931. Но един елементарен прочит на националната статистика, предоставена от Федералната статистическа служба РОССТАТ, поставя под въпрос такава цифра. Само за периода от април до август броят на "допълнителните" смъртни случаи спрямо същия период на 2019 г. е 45 663 ...

Тази цифра на свръхсмъртност позволява да се изчисли броят на смъртните случаи от началото на пандемията до днес на около 120 000. Според анкета на новинарския сайт VTimes, направена от The Moscow Times на 5 октомври, 74% от руските лекари не вярват на официалната статистика за Covid-19. Епидемичната обстановка, управлението на която е децентрализирано в регионите, вероятно е по-сериозна, отколкото казват официалните власти.

Към последиците от тази здравна криза се добавят и икономически трудности. Намаляването с 20% на обема на изнасяния петрол и 40% спад в цената му в сравнение с предикризисната ситуация, наказва както руската икономика, така и бюджетните приходи. Рублата е пряко засегната, губейки повече от 20% от стойността си от 1 януари. Това ще допринесе за увеличаването на инфлацията и ще създаде проблем за паричната политика на централната банка. Решенията предстои да бъдат взети през 2021 г. Ако вътрешната ситуация е деликатна, външната ситуация също създава някои проблеми за руското правителство.

Положението на близкия и далечния непознат

Дори ситуацията в Беларус да не се е влошила, положението на страната и нейния лидер не може да остане такова, каквото е. Демонстрациите с искане за оставката му продължават. Те мобилизират малко по-малко хора с течение на времето и властта разчита на това износване, но първата смърт на протестиращ, приписвана на поведението на полицията през последния уикенд, представлява риск от ескалация на насилието. Русия не желае да пусне Александър Лукашенко, както не иска да пусне и Башар Асад, но времето не винаги е положителен фактор. И двамата не могат да останат на власт безкрайно.

Освен това, на президентските избори в Молдова на 15 ноември, се видя, че проевропейският кандидат победи действащия проруски президент. Той все още се нуждае от парламентарно мнозинство на следващите парламентарни избори, но антикорупционната динамика е в ход, с 57% от гласовете.

Следователно небето е сиво и отвън. Защото дори руското посредничество да е било решаващо за края на конфликта между Азербайджан и Армения, именно Турция е тази, по чиято инициатива беше предизвикан този конфликт и която черпи основните ползи от него, в условията на лидерство в Кавказ и нарастващо влияние.

Но основните предизвикателства пред руската власт през това десетилетие, който и да е неин лидер, са преди всичко вътрешни.

Ужасното десетилетие 2020 г. -2030 г.

В никакъв случай не става въпрос за "помрачаване на картината", но предизвикателствата пред руското общество през следващите години са многобройни и фундаментални.

От няколко години руското общество е изправено пред проблем с раждаемостта. Както казва Владимир Путин: "Демографската криза е историческо предизвикателство." Има само 146 милиона жители в най-голямата държава в света (има повече французи и германци, отколкото руснаци!). Коефициентът на плодовитост е спаднал до 1,5 деца на жена. Въпреки финансовите стимули за семействата, през това десетилетие Русия ще се насочи към 140 милиона жители.

Русия е на второ място в света по добив на петрол. Но кризата с Covid-19 и климатичната криза ще намалят глобалното потребление по-бързо от очакваното. Износът на руски въглеводороди в обем и стойност ще се изравнява и ще намалява. Те обаче представляват 40% от държавните приходи. По време на предишната криза с цените на петрола през 2016 г., Дмитрий Медведев реши да намали държавния бюджет с 10%... "Славните 15", които видяха между 2000 и 2015 г. цената на петрола да се движи от 18 до 108 долара за барел, което означава 15 години растеж в Русия, са приключили. Как да бъде заменено това природно богатство? Огромно икономическо предизвикателство.

Идването на Владимир Путин установи пакт между страната и нейните лидери: да се възстанови гордостта и достойнството на страната, да се създаде икономически растеж, като същевременно се приемат ограничения върху индивидуалните свободи. Този пакт се нарушава. Икономическият растеж от няколко години не е налице и тази тенденция ще се запази. Изборите за "външно влияние" като намесата в Сирия, която навлиза в шестата си година, не се считат за необходими. През 2018 г., по време на демонстрациите, можехме да чуем скандирания: "Не Сирия,а нашите пенсии!"

Авторитарният модел и корупцията се оспорват току пред вратите на Русия, вчера в Украйна, днес в Беларус. Какво ще промени завръщането на Алексей Навални? Каквото и да се случи през следващите седмици в Кремъл, Русия се оказва изправена пред големи предизвикателства.

Ще ни предложи ли 2021 година промяна както във Вашингтон, така и в Москва?