След години на криза, болка, войни, унижение, интелектуално и морално объркване, Москва, която отдавна се смята за "Третия Рим" на християнството, преди да се превърне в Меката на комунизма, в крайна сметка възприе, двадесет години след разпадането на СССР и съветския комунизъм, "нова руска идея". Рудиментарна, адаптивна, пластична, двусмислена, понякога дори противоречива, тази многостранна доктрина, призвана да отбележи "националното възстановяване", често се нарича, поради липса на по -добър термин, "путинизъм", по името на своя промоутър - настоящия руски президент Владимир Путин. Това пише в анализ за френското политическо списание Le Nouvel Observateur журналистът Жан-Батист Ноде.

С оглед на демократичното надигане от 1990 г. тази идеологическа операция придобива вид на реакция, дори на контрареволюция. След дълга бременност, по време на референдума през лятото на 2020 г. "новите ценности" на "Свещена Русия" бяха официализирани и гравирани върху темелите на Конституцията. По време на консултации, първоначално насрочени за април, но отложени от 25 юни за 1 юли поради епидемията от Covid-19, идеологическите въпроси бяха засенчени от друга политическа хитрост, може би по-спешна и фундаментална за застаряващия "путинизъм": приемането на конституционни разпоредби, позволяващи на руския президент, на власт вече двадесет години, да остане в Кремъл до 2036 г., когато ще навърши 84 години.

Завършвайки един идеологически обрат, който очевидно започна през 2010-те, новият основен текст остава шедьовър от неясноти и парадокси. По този начин, докато потвърждава светския характер на руската държава, докато чества наследството на Съветския съюз, който е бил не само атеистичен, но и антирелигиозен, новата Конституция предизвиква "паметта на нашите предци, които ни предадоха своите идеали и вярата в Бог". По-общо казано, този текст се застъпва за защита на руските "нови ценности". В действителност тези "нови" ценности са просто стари, консервативни, наречени "традиционни" ценности, тези на една митична "Вечна Русия".

Те включват защитата на семейството, разбира се традиционното. Така в Конституцията е посочено, че бракът е изключително "съюз на мъж и жена" и в никакъв случай не е на хомосексуална двойка. Докато разводите, абортите, отношенията преди и извън брака са нещо обичайно, гейовете се превърнаха в основна цел на новия путинистки морален ред. Защитата на семейството се присъединява към друга мания и любима тема на режима на Путин: да се спре демографският спад, тоест този на руската власт. За да утвърди руския суверенитет, уникалност и власт, наскоро ревизираната Конституция уточнява, че тя има предимство пред международното право.

Наречен "патриотизъм", защото обхваща всички исторически периоди, новият идеологически дискурс на националистическата индоктринация за величието на Русия е резултат от доста грубото, но много путинско смесване на фрагменти от съветска пропаганда и лошо смлени залъци от царистки убеждения. Андрей Колесников, политолог от московския център "Карнеги", отбеляза: "Сякаш някой непохватно е слял комунистическата триада "Ленин, партия, комсомол" с известната триада на граф Сергей Уваров "Православие, самодържавие, националност " при цар Николай I през 19 век. "

В действителност "новата руска идея", модернизирана хибридна "съветско-царска" доктрина, се определя преди всичко от това, което не е. Предавайки затягането на режима, тя се противопоставя преди всичко на либерализма (в политическия и социалния смисъл). Либерализъм, смятан за западен, тоест предимно американски. Първоначално предназначен за целите на вътрешния контрол, новият наратив на Москва се превърна в стока за износ. Той се постави в услуга на "меката сила" на Русия, която винаги и преди всичко смята себе си, малко неправилно, за "велика държава", "велика сила".

Изправена пред либерализма и Запада, смятан за упадъчен, днес Русия твърди, че ще спаси Европа, въплъщавайки нейните "истински ценности", "истинската Европа". Тоест Европа без имиграция (особено мюсюлманска), култивираща "автентични" християнски традиции и ценности, разбирайте консервативна. Във Франция този дискурс, с различна геометрия в зависимост от аудиторията, привлича крайната левица, дори самата левица със своя антиамериканизъм. Но също така се харесва на крайно десните и дори десните поради своя традиционализъм, оцветен с християнство, противопоставено на исляма.

Пътят към нов руски национален разказ беше дълъг, объркващ и мъчителен. През 90 -те години Русия беше опустошена от бедност, дълбока икономическа криза, породена от болезнения и анархичен преход от закостенял етатистки социализъм към див капитализъм. Огромната страна беше в хаос, разкъсвана от разрушителни центробежни тенденции, окървавена от жестока сепаратистка война в Чечения. След това Русия преминава през дълбока морална криза след жалкия крах на комунистическата догма. През 1997 г. в отчаяние официалният правителствен вестник "Российская газета" стартира донякъде нелеп конкурс. За да спре потъването, той призова обществеността да намери "нова руска идея". Защото след известната книга на великия руски философ Николай Бердяев (1874-1948), Москва изглежда не може да живее, без да има "Руска идея".

Паралелно с този конкурс, едва преизбран, и то трудно, за да се избегне евентуално връщане на комунистите, алкохолик, болен и непопулярен, руският президент Борис Елцин, бивш влиятелен член на политическото бюро на Съветската комунистическа партия превърната в "демокрация" и "либерализъм", вече обезценени от кризата, създаде комисия за намиране на нова идеология за "Нова Русия" в условия на криза на идентичността.

Въпреки че страната търсеше начин - известният и митичен руски трети път - вече беше ясно, че демократичната и либерална скоба, която последва разпадането на СССР през 1991 г., се затваря. Повратният момент настъпи през октомври 1993 г., когато Елцин изпрати танкове срещу парламента, който отхвърли опустошителните икономически реформи и се бе хвърлил в бунтовнически национализъм.

Логично след това на власт идва човек от бившата КГБ, от "структурите на силата", в лицето на Владимир Путин. Първоначално той каза, че е категорично "против възстановяването в Русия на официална държавна идеология под каквато и да е форма". Защото новият държавен глава е част от поколение, белязано от идеологическия провал на съветския режим. Той си спомня пропастта между официалните лозунги и реалността, породила абсурдно ежедневие, много добре описано от писатели като Александър Зиновиев.

За да управлява, Путин първоначално отказва да разчита на идеология. По-късно започва да разчита на мита за силния човек, дори провиденциалния човек, който спасява страната от корабокрушения и тероризъм, който възстановява реда, благодарение на "вертикалата на властта". Прагматичен преди всичко, Путин е реалист, който адаптира речта си към обстоятелствата, към аудиторията си. Неговата истинска философия несъмнено е тази на спорта, в който той е шампион - джудото или "пътят на гъвкавостта".

Лицемер ли е руският президент? Двойнствен разговор ли води? В едно забележително есе за източниците на идеологията на Путин ("В главата на Владимир Путин", Solin/ Actes Sud, 2015), философът Мишел Елчанинов пише, че руският президент несъмнено е като героя на Достоевски Карамазов, "широко скроен". Тоест и циник, и идеалист едновременно.

С годините на власт Путин, първоначално смятан за либерал, се втвърди. Консервативният обрат се задълбочава. Това, което ускорява този реакционен завой на Кремъл, са прозападните "цветни революции" в бившата руско-съветска империя, в Украйна, в Грузия. Но консервативният обрат също е и преди всичко реакция на нарастващия политически протест в Русия през 2010 г. Путин трябва да си върне контрола над обществото с идеологически дискурс, колкото и неясен да е той.

Както посочва в списание "Херодот" Марлен Ларуел, специалист по идеологии в руския свят, новата философия на властта трябва да бъде "достатъчно точна, за да позволи на тези, които поставят под въпрос путинисткия режим, да бъдат маргинализирани и делегитимирани, но и да остане достатъчно неясна, за да могат възможно най -много хора да се абонират за нея. Следователно тя играе картата на най-големия общ знаменател, предлагайки широк репертоар, от който всеки може да черпи почти на воля ".

Консервативната революция разчита на армията и други "силовики" - хората от силовите структури (полиция, тайни служби) с консервативна и авторитарна насоченост. Но нейният интелектуален дом е преди всичко консервативната и реакционна руска крепост - православната църква. Църква, още по-подчинена на Кремъл и в служба на властта, тъй като нейните висши лидери са били, като Владимир Путин, агенти на съветските служби.

Докато руският президент остава предпазлив в работата с концепции, бившият подполковник от КГБ остава майстор в дърпането на останалите конци на гигантската съветска репресивна система.