2021 г. отбелязва ли втвърдяване на авторитаризма в Русия? Виждайки как популярността на управляващата партия "Единна Русия" започва да ерозира, Кремъл се стреми да даде нов тласък на други политически партии, лоялни на режима. Това пише в статия за френския всекидневник La Tribune Жан-Робер Равио, доктор по политически науки и преподавател по съвременна руска цивилизация в университета Париж-Нантер.

Присъдата на Алексей Навални от две години и половина затвор и затварянето му в трудов лагер бяха много строго осъдени на Запад. Отношението към известния руски опонент и поддръжниците на Антикорупционния му фонд (ФБК) оправда приемането на нови санкции от страна на САЩ срещу висши руски фигури, последвано, месец по-късно, от нов набор от финансови санкции.

Повече от всякога е време за "новата студена война". Това се доказва например от тона, използван от директора на програмата за Източна Европа и Централна Азия на "Амнести интернешънъл", достоен за разцвета на дисидентската борба и зачитането на правата на човека през 70-те и 80-те години в СССР, който реагира на спирането от московската прокуратура на дейностите на 34-те регионални организации на ФБК, обвинени в съответствие с действащото законодателство за "екстремистка дейност":

"Мащабът на тази цинична атака, която нарушава правото на свобода на изразяване и сдружаване на хиляди хора, е безпрецедентен. Ако бъде взето решение за забрана на посочените организации, поддръжниците на Алексей Навални, които формират най-голямата опозиционна група в страната, могат да се окажат обект на наказателно преследване за законните си дейности на политическа активност или защита на човешките права. Целта е ясна: да се ликвидира движението на Навални, докато той линее в затвора. Символичен знак, разкриващ подлостта на руските власти; съдебното производство е обявено за секретно и ще се проведе при закрити врата, без достатъчни гаранции за справедливост."

Мачкане на несистемната опозиция

Вълна от репресии се стоварва върху така наречената несистемна опозиция - термин, който обозначава всички организации, които не са официално признати за политически партии и които в резултат биват държани встрани от изборната конкуренция.

Някои медии, емблематични за либералните и демократични дисидентски кръгове, много ангажирани срещу Владимир Путин - като студентското списание Doxa или още по-емблематичния онлайн новинарски канал Meduza - се оказват под ударите на законодателството срещу екстремизма ( федералният закон, насочен към "борба с екстремистките дейности", приет през 2002 г., беше изменен и подсилен през 2008 г. и 2015 г.) или закона, който регулира дейността на организациите, получаващи чуждестранно финансиране. Този закон, приет през 2012 г. (подсилен през 2020 г. по образец на американския закон FARA (Закон за регистрацията на чуждестранни агенти, 1938 г.), изисква НПО-та, получаващи финансиране от чужбина, да се регистрират и да упоменават думата "чуждестранен агент "във всички свои публикации , особено в Интернет, иначе рискуват да им бъде ограничена дейността или да бъдат глобени.

Все пак, анализът на "Амнести интернешънъл", който стига до заключението, че има ясно втвърдяване на авторитаризма в Русия, в симбиоза с желанието на новата администрация на Байдън да засили санкциите срещу Русия и в тясна връзка с медийната вълна, която го съпътства, намалява значително фокусното разстояние и по този начин пропуска същественото.

... и реорганизация на политическото поле

Всичко показва, че с оглед на предстоящите парламентарни избори на 19 септември 2021 г. властите са се ангажирали да преразгледат политическото управление на страната, досега основано на доминирането на партия "Единна Русия" - партия, която от 2004 г. насам има удобно мнозинство от две трети в Държавната дума на страната. Целта е разширяване на базата за подкрепа на властта от партии, считани досега за системна опозиция, т.е. Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ), Либерално-демократическата партия на Русия (на известния протестърски провокатор Владимир Жириновски) и "Справедлива Русия".

Предвиждайки неспособността на партия "Единна Русия", в светлината на зачестилите социологически проучвания, да спечели повторно толкова голямо мнозинство, колкото на предишните избори, властта ще се опита да присъедини без формалности, поне отчасти, системната опозиция.

Следователно, репресиите, извършвани срещу несистемната опозиция, не трябва да се анализират просто като знак за по-авторитарен обрат на системата, а като важна еволюция на политическата система, чиято легитимност вече няма да се основава просто върху една свръхмажоритарна и доминираща партия, а върху неформалната коалиция на всички партии в системата, обединени около "патриотичен консенсус" в защита на политиката на могъществото и суверенитета на Русия срещу всички онези, които както отвън, така и отвътре, биха могли да поставят под въпрос тези принципи.

Умората на народа

Седем години след "Руската пролет" през 2014 г., момент на силно сближаване между руснаците и техните лидери, породено от анексирането на Крим от Русия, властта има огромна нужда да укрепи своята легитимност и да й поднови репертоара.

Патриотичният плам, причинен от тази "малка победа" на Русия в Крим (победа, изтръгната от Украйна, реципрочно и от Запада), отстъпи място на социалното недоволство. Руското обществено мнение е уморено да слуша само за "Украйна и Сирия" по всички канали, в ущърб на темите, които го занимават на първи план: покупателната способност, която намалява, инфлацията, която се покачва, заетостта, която стагнира, социалните помощи, които не достигат ...

Преминаването на коронавируса само засили сред населението усещането, че то страда от последиците от дълбока социална и икономическа криза. В обръщението си към двете камари на парламента на 21 април Владимир Путин призова за обща мобилизация, както срещу икономическата криза след Ковид, така и срещу враждебността на Запада, поставени на една и съща основа. Руският президент демонстрира волунтаризъм, като обяви приемането на множество мерки, насочени към съживяване на икономиката, чийто растеж е в стагнация от 2014 г. Нека цитираме две важни цифри: през 2020 г. наличните доходи на руските домакинства са намалели с 10,6% спрямо 2014 г., докато делът на социалните помощи в структурата на доходите на домакинствата е 21% (през 2014 г. е бил 18,6%). Някои от мерките, постановени от Путин, са символични и гръмки като анонс, като например задължението големите компании да инвестират повече или отпускането на публични кредити, предназначени за инфраструктура. Съществуват и много социални мерки, насочени към най-скромните и несигурни семейства, понякога не без политическо намерение: по този начин в края на август ще бъде изплатена надбавка за училище от 10 000 рубли (110 евро) на ученик в навечерието на парламентарните избори ...

Фината еквилибристика на комунистите

Три дни след тази президентска реч, XVIII-ият конгрес на КПРФ, първата от системните опозиционни партии, представени в Думата (42 места от 450, пред ЛДПР с 40 и "Справедлива Русия" с 23; "Единна Русия" държи 335), предложи на парламентаристи и комунистически ръководни кадри възможността да се надпреварват в критикуването на тези мерки, "неспособни да решат основни социално-икономически проблеми".

Трябва да се признае, че руският президент внимателно избягва да се занимава със съществени въпроси, като ниското ниво на заплащане на труда, хроничната подзаетост на нискоквалифицирани хора, ниското ниво на данъчно облагане на земята и доходите от активност на предприятията, нарастващите социални и териториални неравенства в Русия ...Закривайки конгреса на партия, която той ръководи в продължение на 28 години, Генади Зюганов преувеличи : Владимир Путин, със сигурност "осъзнаващ мащаба на социалната криза", е "заложникът на своята олигархия". Време е, възкликна той, "да се сложи край на капиталистическата вакханалия и да се възстанови планирането".

В същия дух обаче Зюганов се нарежда зад Владимир Путин, чиято външна политика и политика на сигурност той безрезервно подкрепя, и изстрелва няколко допълнителни стрели към Навални, който "се стреми само да разпространи хаоса в Русия, за да я предостави на силите на глобализма ". Коментари, които съответстват на тези, които Зюганов направи през януари: "Не считам Навални за противник. [...] Той е съюзник на новия президент на Съединените щати [...]. Шефовете на транснационалните корпорации са решили да свалят Путин [...], като са избрали Навални за основна фигура на руския Майдан. "

За Зюганов беше преди всичко наложително да потвърди лоялността на КПРФ към Кремъл, след като редица депутати и регионални партийни служители открито подкрепиха про-Навалните демонстранти и го защитиха публично по време на процеса.

Управляване на електората чрез властта

В неотдавнашна своя колонка историкът и социолог Борис Кагарлицки се върна към идеята, централна в руския политически живот, за "политическа администрация", аргументирайки се, че в Русия "това, което се нарича политика, се свежда до управляване на електората" (посредством властта) - до голяма степен деполитизиран руски електорат, който "реагира главно на символични стимули, лансирани в медиите" и в който "тези, които имат политически убеждения представляват най-много 10%" от всички взети заедно.

По този начин политическата администрация преминава през пилотирането на политическия живот посредством властта. Засега приоритетът е да се ограничат политическите последици от икономическата и социална криза и да се ограничи очакваният отлив от партия "Единна Русия". Различни политически "техники" са изпробвани на регионално ниво за последната цел, по-специално чрез умножаването на "немаркирани" кандидати.

В тази перспектива властите императивно трябва да се примирят със системната опозиция и да укрепят, в рамките на партиите, които я съставляват, позицията на най-лоялните ръководители и лидери. Нека цитираме емблематичния случай на обединяване (миналия февруари) на движението на националистическия писател Захар Прилепин "За истината", изявен глас на "Руската пролет", подкрепящ сепаратистките сили на Донбас, с четвъртата политическа сила в Държавната Дума "Справедлива Русия" на Сергей Миронов - маневра, за която едва ли има съмнение, че е пилотирана "отгоре" и че има за цел да укрепи "патриотично лявото" крило на лоялните на Кремъл политически сили. Властта възнамерява по този начин да компенсира социалния протест, който се разпространява в цялата страна и допринася за подкопаване на легитимността й. Тъй като движението на Навални е дървото, което скрива гората от много други акции, по-закотвени в руското социално поле, локализирани, спорадични и аполитични, като оспорването на измамите с недвижими имоти, "движението на кофите за боклук", многобройни и повтарящи се протести срещу социалните и пенсионните реформи, протестът - още по-притеснителен за правителството - срещу това, че Путин уволни избрания губернатор на Хабаровска област ...

Търсенето на социална справедливост е още по-належащо, тъй като кризата допълнително увеличи зависимостта на непрекъснато нарастващия брой руснаци от държавата, която плаща пенсии, субсидии и социални помощи.

Границите на Кремълската стратегия

Ще успее ли тази стратегия за спасяване на парламентарното мнозинство чрез властта? За момента нека се задоволим с посочването на определени граници.

Активиран от враждебността на Западния блок към Русия на почти всички полета, патриотичният мотив - призивът за подкрепа за застрашената Родина-Майка - остава ефективен. Но ако се използва прекалено много, може да се изхаби, особено когато "патриотичните" управници купуват престижни недвижими имоти, трупат богатства в чужбина или изпращат децата си да следват в същите враждебни западни страни, които налагат санкции на Русия (и които понякога й задържат паспорта!) ...

Гласуването на конституционните изменения, позволяващи на Владимир Путин да остане президент за два мандата след 2024 г., също е нож с две остриета: ако популярността му, която остава висока, се срине, това ще отслаби президентската институция и "вертикалата на властта".

И накрая, интегрирането на системната опозиция в рамките на "партията на властта" би лишила последната от съществен лост за лоялна опозиция, превръщайки режим с доминираща партия в почти еднопартиен режим, който ще се окаже сам срещу една извънсистемна опозиция, която при тези условия може да придобие само сила.