На Светли четвъртък Волен Сидеров изтанцува поредното „две напред - едно назад" и ведно с осмината си останали верни единомислители оттегли подписите на „Атака" изпод искането за вот на недоверие към кабинета за АЕЦ „Белене".

Сега на националиста няма да му се налага да пали свещи на свети Юда Тадей - покровителя на безнадеждните каузи, но пък за кой ли път ще се нареди между следовниците на неговия недотам свят съименник от Искариот. Защото, след като близо три години целува ръка и се кле във вярност на политиката на ГЕРБ, неотдавна Сидеров набързо се изметна към отбора на най-острите негодуватели срещу нея.

В същото време между две-три афектиращи речи спретна и предателство към брачния обет. В което нямаше да има нищо чак толкова страшно - мъже сме все пак, ако изневярата не бе докарала партията му до полуразпад. А сега с доста мъгляви мотиви предаде и шумно защитаваната от него за пред публика идея за запазване на ядрената енергетика на страната и продължаване на проекта „Белене".

За да излезе от нелепата ситуация от стария шлагер „Днеска казваш „да", а утре - „не", лидерът на „Атака" зае позата на обидена гимназистка. Видите ли, БСП постъпила некоректно, като потърсила НДСВ и други за инициирането на референдум за втора атомна, а загърбила Сидеровите хора. Ама приела подкрепата на националистите само за да си прокара и без това обречения вот.

Сред неубедителните аргументи защо великолепната му осморка няма да участва в PR акциите на столетницата Сидеров стигна обаче и до едно мъдро умозаключение: „Нашите подписи са добри за вот", и обвини левицата в „лицемерна гнусливост" към партията му. Чувство, което без лицемерие май изпитват всички, на които им се налага да общуват с тази порода националисти. Нищо, че за поредната им изменчива изява Премиерът-слънце не пропусна да ги погали по козинката.

Ако прозренията за мястото на „Атака" в политическото пространство бяха осенили лидера на поредната бавно, но сигурно оредяваща парламентарна група, вероятно тя нямаше да бъде безгласен придатък към управлението на Борисов в продължение на три лета. Щеше да води политика, съобразена с волята на избирателите, които - независимо от безумието на посланията на лидера: този-онзи на сапун и България на три морета - са го изпратили в парламента.

Вместо това Сидеров прие ролята на присъдружна партия на управляващото малцинство, без реално да има властовия механизъм дори да си играе на политика. Всъщност и подкрепата за вота на недоверие на БСП като че ли бе ход, с който атакистите се опитаха просто да покажат, че все още ги има, живи са, шават - нищо че от тях нищо не зависи.

Не случайно още щом се разчу, че хората на Сидеров ще се отметнат от подписите си четири дни преди дебатите за вота, се понесоха всевъзможни слухове за задкулисна сделка. Някои видяха в този жест пореден закъснял реверанс към правителството. Или извинение за оттеглената подкрепа. И отчаян опит на Волен, след като бе зарязан от съпругата съратник и доведения син съпартиец, да оварди поне крехкото статукво в партията.

Други съзряха немощно рамо за президента Първанов в титаничния му сблъсък със Сергей Станишев за лидерския пост в соцпартията. Измъчен напън да се докаже, че в остатъците от нявга мощната партия все още има хляб и те имат право на роля, та макар в мизансцена. Никому не мина през ума, че решението да не застанат с имената си зад искането на вот е плод на мисловна дейност, политически анализ и реалистична преценка на плюсове и минуси.

Независимо какви са истинните мотиви на Волен Сидеров, безспорно е, че той направи голяма услуга на изпадналата в доста неловко положение левица и действащия й лидер. Защото едва ли има член и симпатизант на врящото гърне „Позитано" 20, който би подкрепил ръководството на БСП в начинанието да гласуват наедно с олицетворението на национализма, расизма и антисемитизма в България през 21 век. Дори и вот срещу Б. Б.

През годините електоратът на „Атака" показа, че е всеяден на политически послания: стига да са изкрещени достатъчно високо и гарнирани с достатъчно негативизъм срещу измисления враг. Но ако сред симпатизантите на тази партия има все още останали мислещи хора, валсовите стъпки на Сидеров едва ли ще оставят най-добри впечатления. Със слугинско поведение към управляващите и с къса памет към дадените обещания гласове не се печелят.

И ако досега Сидеров успя по някакъв начин да запази интереса към себе си и да се задържи на политическата повърхност, то това се дължи единствено на блатистия характер на родния партиен живот. Но може би вече идва времето на чистата вода...