Петро Хурин казва, че здравето му никога не е било същото, откакто преди 40 години е изпратен да разчиства района на Чернобил след най-тежката ядрена авария в света - Аварията в Чернобил. Той прави тов а интервщ за "Ройтерс" преди отбелязването на 40 години от най-голямата ядрена авария в Европа, променила живота на милиони.

Той е сред стотиците хиляди т.нар. "ликвидатори", мобилизирани да почистват последствията след експлозията в четвърти реактор на Чернобилската атомна електроцентрала на 26 април 1986 г. Бедствието разпръсна радиоактивни облаци над голяма част от Европа.

Тридесет и един работници и пожарникари загиват непосредствено след аварията, основно от остра лъчева болест. Хиляди други по-късно умират от заболявания, свързани с радиацията, като рак, макар че общият брой на жертвите и дългосрочните здравни последици остават предмет на ожесточени спорове.

По онова време Хурин работи във фирма, която доставя багери и строителна техника. През юни 1986 г. тя го изпраща в забранената зона около Чернобил. От 40-те души, изпратени от компанията, днес са живи само петима, казва той.

Саркофагът на АЕЦ Чернобил е повреден

Саркофагът на АЕЦ Чернобил е повреден

След атака с дрон

"Няма нито един човек от Чернобил, който да е в добро здраве", споделя 76-годишният мъж. "Това е смърт от хиляди малки рани."

Съветските власти се опитват да прикрият мащаба на катастрофата, като дори отказват да отменят първомайския парад в Киев, на около 100 километра южно от централата. Днешното украинско правителство често изтъква неадекватната реакция на тогавашните власти и опитите им да скрият истината.

Хурин разказва, че някои негови колеги са си извадили медицински бележки, за да избегнат изпращането в Чернобил, но той сам е решил да отиде.

"Осъзнавах, че колкото и малък да е моят принос, правя нещо, за да укротя този атомен звяр", казва той.

Работейки по 12 часа на смяна, Хурин използва багер, за да товари сух бетон, смесен с олово - доставян по река - върху камиони, които го превозват до реактора. Там материалът е използван за изграждането на масивен саркофаг, който да задържи радиацията.

"Прахът беше ужасен", спомня си той. "Работиш половин час с респиратор и той става кафяв като обелка от лук."

Още след четири дни започва да изпитва тежки симптоми - силно главоболие, болки в гърдите, кръвотечения и метален вкус в гърлото. Лекарите го лекуват, но след още една смяна той едва може да ходи и се страхува, че му остават "един-два дни живот".

"Закараха ме в болницата и лекарите първо направиха кръвен тест", разказва Хурин. "Прободоха всички пръсти и излизаше бледа течност, но не и кръв."

Съветските лекари отказват да поставят диагноза лъчева болест - по думите му това не е било позволено тогава. Вместо това му казват, че страда от вегетативно-съдова дистония - нервно разстройство, често свързвано със стрес.

Преди аварията Хурин никога не е ползвал болничен. След нея обаче прекарва около седем месеца в различни болници, включително с кръвопреливания.

По-късно му поставят диагнози като анемия - често свързвана с радиационно облъчване - стенокардия, панкреатит и редица други заболявания.

По стандартите на сънародниците си той е живял дълго. Според данни на Световната здравна организация средната продължителност на живота на мъжете в Украйна е била около 66 години през 2021 г., след спад по време на пандемията.

Днес, вече пенсионер, Хурин живее със съпругата си Олга в Черкаска област. Въпреки здравословните проблеми той продължава да свири на баян - вид акордеон - и да пише песни и стихове.

Той води борба, за да получи специална инвалидна пенсия за ликвидаторите от ядрената катастрофа.

Но животът му е белязан и от друга трагедия - руската инвазия в Украйна през 2022 г. Той и съпругата му редовно посещават мемориал в Холодний Яр, посветен на техния внук Андрий Воробкало - украински войник, загинал преди три години на 26-годишна възраст.

След като дъщеря му заминава да работи в Европа, Хурин и съпругата му отглеждат Андрий от четиригодишен. Когато започва войната, той напуска работата си в Гърция и се връща да защитава родината си.

"Остави всичко и дойде да защитава Украйна", казва Хурин пред "Ройтерс", застанал до мемориалния камък на внука си. "Мислим за него постоянно.

"Грийнпийс" предупреждава за риск от изпускане на радиоактивен прах от АЕЦ "Чернобил"

"Грийнпийс" предупреждава за риск от изпускане на радиоактивен прах от АЕЦ "Чернобил"

Вътрешната радиационна обвивка на ядрената централа е изложена на риск от "неконтролиран колапс"