Ще ни обнадеждят или ще ни разочароват изборите в неделя?

Този въпрос вече звучи и изглежда като хамлетовски. За съжаление ниската избирателна активност, която със сигурност ще бъде регистрирана в края на изборния ден създава повече усещане за разочарование, отколкото за надежда. Това са седми парламентарни избори за малко повече от три години и избирателната активност вече е оформила ясен тренд - низходящ. Това е негативна ситуация най-вече за системните политически формации. Тяхното неумение да поддържат качествен диалог помежду си и да формират съвместни политики по ключови за страната въпроси води до задълбочаване на политическата криза и намалява вариантите за изход от нея. От друга страна ситуацията у нас е благодатна за популизма и антисистемността.

Колкото повече намаляват вариантите за изход от политическата криза, токова повече популистките оферти към избирателите ще намират електорална почва и в парламента ще попадат формации без облик, без идеи и без управленски умения. Така парламентарната институция, която е център на политическата система в България, става все по-малко функционална, тъй като все по-ограничен става програмният и управленският потенциал в нея. Българският парламент включва 240 мандата, но тези от тях, които бъдат взети от популистки и антисистемни формации, няма как бъдат част от евентуално управленско уравнение. Всъщност те не биха били полезни и като опозиция, което ще рече, че ползата от подобни явления е много спорна или по-точно казано направо липсва. Легитимното парламентарно присъствие е свързано с ролята на управляващи или опозиция. Ниската избирателна активност обаче, особено когато става дума за оформен тренд в тази посока, е делегитимиращ фактор, който е в основата на осакатяването на парламентарната институция и ограничаването на нейния капацитет.

До този момент, след пролетта на 2021 г., само един единствен път беше намерено решение за изход от сложната кризисна ситуация. Появата на т.нар. сглобка (с всичките й недостатъци) беше единствената възможна формула, способна да донесе ползи на страната. Тя обаче издържа едва 9 месеца преди да се разпадне. Така останахме без хоризонт що се отнася до управлението на държавата, а единственият вариант това да се промени е търсенето на начини за възстановяване на сглобката. Може би не точно в онзи вид, но отново въз основа на парламентарно мнозинство, близко по своя характер до предишното. Тук обаче съществува и един такъв недостатък, че разваленото трудно се възстановява. Предишната сглобка се случи след много усилия и много воля от страна на участващите формации. И въпреки това животът й беше кратък. Сега усилията и волята трябва да се удвоят, за да стане възможно конституирането на ново редовно правителство на страната.

На този етап шансовете за подобно развитие не са големи. Също така обаче и не бива да се пренебрегват. Каквото и да се случи ще бъде резултат от решения, взети на институционално равнище. Няма никаква вероятност решението да дойде от електоралното ниво. За това е необходима висока избирателна активност, нещо което е немислимо в настоящата политическа ситуация в страната. Обстоятелството, че малко избиратели ходят до урните, не дава възможност на нито една политическа формация да набере достатъчно дистанция, така че да се оформи като ясен лидер на българския политически терен. Освен това има и разпад на самия вот. Той не само е малък по своя обем, но и прекалено много се разпилява между по-малки формации, кандидати за Народното събрание.

Това дава основание за твърдението, че на предходните избори, както и на предстоящите се явяват най-вече две групи избиратели. Първата от тях е групата на твърдите ядра. Гласоподаватели, които традиционно следват определена политическа формация и гласуват винаги за нея. Втората група са гласоподаватели, които търсят популистки и антисистемни послания, изразявани с агресивно говорене и то свързано с мащабна проблематика от международен и геополитически характер.

Именно наличието на тези две основни групи избиратели води до възпроизвеждането на идентични или поне подобни ситуации в последните мандати на Народното събрание. По-големите системни формации благодарение на твърдите си избиратели печелят повечето парламентарни мандати. В парламента попадат и по-малки формации, с които обаче е трудно да се влезе в комуникация поради характера, който те имат, и поради очакванията на избирателите, които са ги изпратили в най-важната национална институция.

Така реалистичният вариант за конституиране на редовен кабинет остава само един - формиране на мнозинство от по-големите системни формации, макар и те да са конкуренти една на друга. Ако сглобката се беше запазила и за следващите 9 месеца, както беше първоначално предвидено чрез осъществяване на т.нар. ротация, то сега политическите хоризонти нямаше да са свързани с поредните избори и гадаенето ще ли или няма да има редовно правителство. Далеч по-конструктивни щяха да са темите от дневния ред. Например смени на ръководствата на регулаторите, които са с изтекли мандати, продължаване на усилията за пълноправно шенгенско членство след пробива (макар и ограничен), който беше постигнат от управлението на сглобката, стабилизиране на публичните финанси и активен диалог с Европейската комисия (ЕК) и Еврогрупата за въвеждане на еврото в нашата страна.

Ако някой е очаквал, че след края на сглобката ще се промени вотът на избирателите и нови електорални групи ще се активизират по време на избори, би трябвало вече да е разбрал, че това не се случи и че изразената тенденция на продължаващ спад на избирателната активност ясно показва, че няма и да се случи. Вероятно точно поради тази причина основните системни формации сякаш започнаха да търсят път една към друга през последните дни от предизборната кампания. По много от въпросите те продължават да разговарят на различни езици, но може би все по-ясно става, че взаимодействие ще трябва да се търси, просто поради факта, че друг вариант няма. Няма и да се появи, защото още няколко месеца в безтегловност не биха активизирали нови електорални групи, така че да се промени гласуването, откъдето да дойдат промени на институционално ниво и да се стигне до раждането на правителство.

Сред потенциалните малки участници в 51-то НС има и конструктивни формации или поне една такава със сигурност съществува. Вероятността все пак тя да остане извън парламента е голяма, дори по-голяма отколкото да се сдобие с парламентарно представителство. Ако все пак обаче подобна формация се окаже част от състава на 51-то НС, то това би могло да означава цялостна промяна на парламентарния пейзаж.

Институционалният потенциал на Народното събрание би се подобрил значително, ако и сред малките парламентарни групи има такива, които отхвърлят популизма и антисистемността и залагат на конструктивните и прагматични отношения в рамките на парламентарната институция, както и между гражданите и парламента. Ако малка формация с конструктивен уклон се окаже част от следващото Народно събрание, това би било и знак, че е в ход някаква електорална динамика. Или казано с други думи - постепенна поява на още една активна електорална група, освен вече упоменатите две - групата на твърдите ядра и групата на избирателите, търсещи популистки и антисистемни послания.

Ако обаче такава конструктивна формация сред малките парламентарни групи не се появи, което нека отново подчертаем, е доста вероятно, остава вариантът, който вече беше назован като най-реалистичен. Големите системни формации ще трябва да намерят пряк път помежду си - без посредници и без медиатори. В това е и шансът за подобряване на нивата на избирателната активност. Необходимо е да се излезе от политическата криза, за да може да се възстанови доверието на гражданите в политическите партии и публичните институции.

Ако сглобката беше издържала и вторите 9 месеца и се беше ориентирала към пълен мандат, то сега голяма част от този път щеше да е извървян. За да се случи това е необходима решимост и политическа воля. И е по-добре те да се проявят сега вместо след няколко месеца. Просто защото ако продължаваме да изчакваме, положението няма да се подобри. Може да се влоши, но не и да се подобри. Трябва да се действа сега, всяко отлагане оттук нататък е неоправдан риск какъвто е безсмислено да бъде поеман.