Няма да е лъжа, ако кажем, че само несъществуващите реформи на здравното министерство не са атакувани в съда. Затова може да има поне две причини - или твърде корумпираната система се бори за запазване на статуквото или е твърде некадърен екипът, който осъществява въпросните реформи. Вероятно истината е някъде по средата.

Повод за тези констатации е намерението на 15 болници да обжалват решение на Надзорния съвет на НЗОК, с което се заплащат лекарства с пари от резерва в годишния бюджет, но не се осигуряват средства на болниците за извършената надлимитна дейност. Според тях съществуването на лимити, които бяха въведени като част от реформата на министър Москов, е безсмислено, а аргументът, че няма пари за разплащането с тях, не е убедителен, защото самият той съобщи, че само за първите 15 дни от въвеждането на пръстовия идентификатор били спестени 15 милиона лева.

Според председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев дължимите суми са отчетени като спешност и заплащането им изобщо не би трябвало да подлежи на съмнение, а председателят на Центъра за развитие на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров обясни, че възраженията на колегите му са принципни и са предизвикани от необективното, според тях, разпределяне на средствата. Участвалите в пресконференцията представители на болници, към които има неизплатени суми, обявиха, че през януари идната година ще заведат дела срещу решението на НЗОК.

Проблеми с дълговете към болниците възникват всяка година, приблизително по едно и също време. Надлимитна дейност е имало винаги, за първи път обаче миналата година Касата отказа да я покрие. Тогава министър Москов заяви, че проблем няма, и че щом държавните болници могат да се съобразят с бюджетите си, това трябва да направят и частните. Данните обаче сочат, че надлимитна дейност генерират всякакви лечебни заведения - частни, държавни и общински. Все пак с най-голям преразход наистина са частните.

Според информация, оповестена през октомври миналата година, най-солидните суми, които НЗОК е трябвало да заплати към частни болници са били към "Токуда" - 2,1 млн. лева и "Софиямед" - 1,7млн. лв. И това отчетено към октомври. В същото време държавни болници като "Пирогов" и "Св. Аннна" са били на нула, също като частната "Доверие". Странно е как едни успяват да се поберат в така наречените лимити, а други не. На проведено заседание на Надзорния съвет на НЗОК неотдавна беше обявено, че за догодина от бюджета на касата се прехвърлят 52,5 млн. висящи плащания. "В бюджета на НЗОК от миналата година прехвърляме за плащане в тази 13 милиона, а тази година, когато имаме повече пари, прехвърляме 50 милиона. Къде е логичното обяснение?" - попита зам.-министърът д-р Ваньо Шарков. И ние бихме искали да знаем.

Странно е наистина как при непрекъснато увеличаващите се средства за здравеопазване дългът на НЗОК расте и то не само към болниците. В същото време частните здравни заведения продължават да се роят. Всички те разчитат на финансиране от Касата, за да им бъдат заплатени дейностите, които извършват, защото са сключили договори с нея.

От НЗОК роптаят срещу увеличаващите се средства за надлимитни дейности, но сключват въпросните договори, въпреки намеренията за здравна карта, според която броят на здравните заведения и нужните специалисти в дадено населено място щяха да бъдат съобразени с демографските особености на района. В същото време общински болници продължават да се закриват, а населението, което е разчитало на тях остава без специализирана медицинска помощ.

Пресен е случаят със закриването (временно) на Отделението по урология в столичната Първа градска болница. Причината е, че то е останало без кадри, в момента там работел само един специалист, другите вероятно отдавна са избягали в конкурентните частни клиники. Според директора на болницата, когато се намерят специалисти, нищо не пречи отделението да бъде разкрито, но това, както се досещаме, едва ли ще се случи.

Междувременно правната война между министерството и подчинените му структури продължава с пълна сила.

Освен от частните болници, НЗОК ще бъде съдена и от Българския лекарски съюз. Преди дни стана ясно, че Върховният административен съд отменя стандарта по анестезиология и реанимация. Делото бе образувано по жалба на Националното сдружение на частните болници, Сдружението на общинските болници, Българска болнична асоциация и Центъра за защита на правата в здравеопазването. От аргументите на ВАС е видно, че министърът на здравеопазването не е направил оценка за въздействие на стопанската дейност, въпреки че е очевидно, че търговските дружества ще бъдат натоварени с допълнителни разходи, а други няма да са в състояние да покрият изискванията и ще трябва да прекратят съответната медицинска дейност.

Съдебните битки продължават. Парите за здравеопазване се увеличават, но незнайно как са все по-недостатъчни, а пациентите усещат все по-осезателно тежестта на промените върху собствения си джоб. Явно това е "привилегията" да живееш и боледуваш в дни на реформи.