Реквием за един посланик

Ако в родното Народно събрание бе изригнал вулкан или бе сключен парламентарен пакт между Атака и ДПС, изненадата щеше да е по-малка от предизвиканото учудване от пробуждането на Цецка Цачева.

Първата между равни се отръска от партийно мотивираната летаргия и на шестия ден след гафа (сигурно щото на седмия и Господ си почива) се усети, че Н. П. Джеймс Уорлик пак се е изказал неподготвен и ни е обидил.

Превъзходителството през ден си позволява да размахва показалец и да сочи кривините на иначе обгрижваното от неговата администрация управление и на българската държавност като цяло. Реакциите на въпросната държавност дотук са нулеви. Атаката срещу независимата съдебна система обаче подразни дори кроткия (освен към опозиционни изяви в пленарна зала) парламентарен бос. Цачева, естествено, прояви далеч по-голяма дипломатичност от присъщата на амбасадора и деликатно предположи, че изказването му за дуализма на българската съдебна система е направено „под натиска на някаква вътрешна емоция"...

Завоалирано, но неприемливо обяснение за навика на един задокеански представител да се бърка във вътрешните дела на суверенна държава, в която е изпратен за малко и съвсем не с такива (а дали?) поръки.

Оставяме настрана въпроса дали един посланик може да си позволи импулсивно да се поддава на чувството на емоционален дискомфорт, характерен за някои клинични състояния. И дали говоренето ала Уорлик е плод единствено на посланическите душевни амплитуди или иде реч за официално мнение на една държава към друга...

Любопитно е, защо именно обидата към българското правосъдие предизвика реакцията на Цачева - а като се има предвид железобетонната партийна дисциплина в ГЕРБ, съвсем не е изключено и на (министър)председателя Борисов.

Дали защото - за разлика от повечето настъпени от Уорлик (с изключение на Румен Петков) - ръководителите на тази толкова недолюбвана система Борис Велчев и Лазар Груев не си затраяха гузно, а защитиха честа на българските магистрати. И рискът да вземат хвърлените в тяхната градина камъни и да ги препратят към по-подходящия адресат не блазни управляващото малцинство. Или този път превъзходителството засегна уязвима „вътрешна емоция" на герберите...

Всъщност Джеймс ІІ каза нещо близко до истината. В България има - и винаги е имало, двоен стандарт в правораздаването. И в основата на тази порочна практика (за сведение на посланика) стои не толкова материалното състояние на определени фигури, колкото топлата им връзка с управляващите към момента (доколкото можем да отграничим двете).

В ерата Борисов това се превърна в норма. Челник в прилагането й е вътрешното ведомство.

Защото какво ако не политическа поръчка, бяха показните арести и публичното заклеймяване като престъпници на свързани с политически опоненти на ГЕРБ лица, оказали се после в позата на невинни.

А какво ако не двоен аршин, е работата на комисията Кушлев по издирване и отнемане в полза на държавата на придобито от престъпна дейност имущество.

Как да не направим аналогия с дявола и Евангелието при литературното четене на едни СРС-та и замитането под килимчето на други. Как иначе освен като политически чадър може да се възприеме премиерската мъжка дума „като съм обещал на някой да не го закачат - не го закачат". И не е ли двоен стандарт в законоприлагането потулването на случаите с имотното състояние на Цветан Цветанов и Андрей Иванов...

Борисов няма интерес от подобни въпроси преди избори. И без това му се събра много. Министрите му се държат като ощипани госпожици, той ги влачи през половин България да си изясняват публично отношенията на мотописти (забележете под самодоволния поглед на Р. Петков). Няма ден, в който един поутихнал скандал плавно да не прелее в нов. А сега и амбасадорът от Вашингтон хвърля съчки в тлеещия от години огън за борбата с организираната престъпност и корупцията.

Знаем, че премиерът има вечно готов отговор на въпроса за състоянието на правосъдието и вътрешния ред в страната. Кой знае защо обаче този път предпочита да не извади от ръкава дежурното „ние ги хващаме, те ги пускат". Може би защото почти всички показни акции с нежни имена, съпроводени с полицейски произвол и произнасяне на присъди без участието на съд, влезли веднъж в храма на Темида започват да скърцат като каруца на нанагорнище. Или защото таман преди избори не му се ще да разменя реплики със съдебната система. Защото дори с неговото самочувствие разбира, че този път аргументите ще са в полза на онези, дето „ги пускат"...

Премиерския ход с царицата е удачен. Не върви лично той да мъмри уважавания дори само заради актьорските му превъплъщения посланик. Въпреки че обяснението за ранимата емоционалност на Уорлик бе малко прекалено. Вероятно Цачева си е позволила да вкара женска нотка в неформалната вербална нота. Толкова сложен и елегантен изказ не е Борисовия стил на комуникация.

Дали амбасадорът ще си вземе поука и ще избягва някои деликатни теми поне до есенното преброяване на електората - не е ясно. Това ще му подскаже неговата вътрешна емоция (на дипломатически усет и политически такт при него не разчитаме).

Управляващото малцинство обаче трябва са се огледа и ослуша, колко още подобни парещи картофа го чакат до наесен. Защото независимо от двайсетгодишните усилия на партии от всички цветове на дъгата у нас бавно и полека (добре че по-полека отколкото в Северна Африка), засега повече on line, започват да се оформят някакви зачатъци на гражданско общество, на извънпартийна самоорганизация, на съпротива срещу безобразията. А през последните близо две години те са толкова много, че наказателният вот е неотвратим.

Катастрофата на величеството-премиер на предходните парламентарни избори доказаха, че дори верноподанните царедворци се лъжат само веднъж. Ако е верно - на Борисов му остава само да чака чудо...