Републиката на детето-цар

"Горко ти, земьо, когато царят ти е дете" — Еклисиаст (10:16-17)

Франция (отново) е в пламъци. Кметството в Лимож - сграда от XIX век - е подпалено и на практика е напълно унищожено. Резиденцията на префекта в Бордо е разграбена. Универсалният магазин "Галери Лафайет" е плячкосан, а цели улици - по думите на кмета на Париж - са били "методично опустошени". Могат да се изпишат страници в анализ на причините: неефективното правосъдие, липсата на политическа воля или бунтовническите нагласи на левицата.

Съществува обаче и друг, подценяван фактор: възходът на детето-цар. Накратко, ето какво се случва, когато едно общество се отнася към един гимназист - същество с едва набола брада, на което дори не е позволено да си купи бира - като към оракул. Това пише Луи Саркози, политически коментатор и публицист, в статия за френското списание Causeur.

Нищо от това не се е появило от нищото. Жан-Жак Русо е, в много отношения, философът на нашето време. Именно в своя трактат "Емил, или За възпитанието" (1762 г.) той представя детето като ново превъплъщение на "благородния дивак" - същество, все още непокварено от пороците, надарено с вродена доброта; символ, който трябва да бъде ценен, изслушван и на който трябва да се подражава. От този момент нататък на детето не бива да се нарежда какво да прави.

В книгата си "Свободните деца на Съмърхил" (1960 г.) А. С. Нийл придава английски облик на тази пагубна и дълбоко нецивилизована идея, като създава училище, в което учениците гласуват дали да посещават часовете, или не. От другата страна на Атлантика, вицепрезидентът на Ричард Никсън - Спиро Агню - обвинява книгата на д-р Бенджамин Спок "Грижи за бебето и детето" (1946 г.), че е създала поколението, възпитано в пълна свободия, което ни донесе събитията от 1968 г. В това твърдение има доза консервативен фолклор, но и зрънце истина.

Кулминацията настъпи през 2018 г., когато Грета Тунберг - професионален активист на крехката възраст от петнадесет години - започна да поучава световните лидери на конференцията на ООН за климата. Тя го направи с онзи надменен и нахален тон, болезнено познат на родителите на малки, досадни предпубертетни хлапета. А възрастни мъже, в един особено трогателен епизод на колективна истерия, се просълзиха от думите й - алармистки послания, напълно лишени от харизма. Загубили сме толкова много вяра в себе си и в своите лидери, че предполагаемата невинност на младостта днес се бърка с мъдрост.

Франция обаче страда от специфичен за нея недъг. Не само че левицата издига социалния протест до ранга на "двигател на прогреса", но и самата държава е парализирана от студентски вълнения още от 1986 г. - годината, в която Малик Усекин е пребит до смърт с полицейски палки по време на демонстрации срещу университетската реформа на Деваке. Оттогава всяко правителство живее в страх от подобни събития.

Европа протестира, революциите рядко питат властта дали е готова

Историята напомня, че най-големите политически сътресения често започват там, където управляващите са убедени, че държат положението под контрол

Чуди ли се читателят защо Франция толкова редовно избухва в пламъци? Съвсем просто - защото протестите дават резултат. "Договорът за професионална интеграция" на Баладюр беше оттеглен през 1994 г., след като ученици излязоха по улиците. "Договорът за първо назначение" (CPE) на Ширак сподели същата съдба през 2006 г. През 2018 г. правителството устоя на натиска относно платформата Паркурсюп (Parcoursup) - макар и на косъм.

Този месец, след среща със синдикат на гимназистите, министърът на образованието обяви, че платформата няма да бъде премахната, но че "всички варианти са на масата". Четири десетилетия на отстъпки пред младите са научили всяко ново поколение френски тийнейджъри на един и същ урок: тези методи работят. Гимназистът се е превърнал в "свещена крава" на Републиката - а както всеки селянин знае, свещените крави в крайна сметка започват да тъпчат нивите.

Като стана дума за селяни: Жералд Дарманен - който като на министър на вътрешните работи през 2024 г. заяви, че "на страданието не се отговаря с изпращане на жандармерия за борба с безредиците" (в момент, когато фермери блокираха магистрали и изсипваха оборски тор пред правителствени сгради) - днес иска родителите да плащат за щетите, причинени от непълнолетни участници в безредиците.

Левицата и Съюзът на магистратите го обвиняват в прилагане на двоен стандарт. И все пак, той е прав. Защо някой трябва да се смущава от идеята, че прекършените от тежък труд селяни - работили цял живот, само за да бъдат задушени от данъци и регулации - може да имат по-голяма тежест от един седемнадесетгодишен троцкист с пиърсинг и синя коса, който все още живее в апартамента на родителите си банкери в 16-и район на Париж?

Какво тогава искат тези "оракули"? Нови сгради и модерно оборудване - факт, илюстриран доста ярко от палежа във фоайето на гимназията "Нелсън Мандела" в Нант, която е отворила врати едва през 2014 г. Те настояват за премахването на "Паркурсюп" (Parcoursup) - платформата, използвана за класиране на кандидат-студентите. Това е система, за която се твърди, че поражда неравенство, въпреки че миналата година тя осигури поне едно предложение за прием на 92% от всички кандидати.

Според закона всеки, притежаващ диплома за средно образование, има право на място в държавен университет. Днес във Франция има почти десет пъти повече студенти, отколкото през 1960 г. И все пак, нито този факт, нито реалността, че хиляди млади протестиращи са под влиянието на крайнолевите поддръжници на Жан-Люк Меланшон, изглежда притесняват когото и да било.

Парадоксът на нашето време е, че надценяваме интелигентността на тийнеджърите и подценяваме разрушителния им потенциал. Към 1 октомври вече бяха ранени 83 полицаи и 34 служители в сферата на образованието. Твърди се обаче, че палежите и безредиците изобщо не са дело на ученици, а на "черни блокове" (black blocs) - групи, които уж са се внедрили в редиците на протестиращите, за да опорочат едно иначе чисто и невинно ученическо движение. Но ако това е така, защо 86% от над 6800-те лица, задържани от полицията след 28 септември, са непълнолетни?

Макрон скастри "глупавите коментари" на чужди лидери за протестите във Франция

Той отхвърли твърденията, че имигрантите или ислямистите са виновни за безредиците

Множество напълно почтени хора силно се възмутиха, когато научиха, че на петнадесетгодишно момче в Ланс е била откъсната ръката от зашеметяваща граната (устройство, предназначено за разпръскване на тълпи). Те незабавно обвиниха полицията в бруталност, пренебрегвайки първоначалните сведения, че момчето само е вдигнало устройството - вероятно с намерението да го хвърли обратно. Те сякаш не осъзнават, че днешните петнадесет- и шестнадесетгодишни - които във Франция съставляват една трета от всички заподозрени за насилствени грабежи - могат да представляват сериозна, понякога смъртоносна заплаха, дори за обучени полицейски служители.

И все пак, детето-цар не е истинският виновник, защото никое дете не завзема властта само. Нужни са възрастни, които да го коронясат.

Естествено, детето вярва, че е крал - всички деца вярват в това. В едни по-здрави времена възрастните са го изслушвали, глезили са го, но след това внимателно са напомняли мястото му, щом започнело да обяснява на възрастните как трябва да управляват обществото.

Томас Соуел пише, че всяко ново поколение е "нашествие на малки варвари в цивилизацията", които трябва да бъдат цивилизовани, преди да е станало твърде късно. Именно варварите са тези, които трябва да бъдат научени на правилата на света - а не обратното.

Така постъпват здравите нации. Но коя нация е останала здрава в наши дни?

Щети от над € 1,2 млрд. от безредиците във Франция

Загубите тепърва ще се изчисляват