Рискува ли ЕС румънски сценарий на изборите в България?

Урокът от анти-ЕС реакцията след анулираните избори в Румъния миналата година е, че манипулациите в социалните медии, свързани с изборите, трябва да бъдат идентифицирани бързо, много преди деня на изборите в България. Решението за анулиране на президентските избори през декември 2024 г. в Румъния може да е попречило на победата на кандидат, обвързан с Русия, но това беше политическа и дигитална катастрофа за Европейския съюз. Подобен катастрофален резултат в България трябва спешно да бъде предотвратен, пише изданието Balkan Insight.

Негативната реакция беше незабавна. Националистите и Кремъл шумно заявиха, че ЕС е отменил демокрацията. Каквато и да е правната обосновка, политическите щети бяха сериозни. Урокът би трябвало да е очевиден: свързаните с изборите дигитални злоупотреби трябва да бъдат идентифицирани рано и бързо отстранени, преди институциите да бъдат принудени да предприемат крайни мерки.

Както каза Урсула фон дер Лайен, ако има доказателства за чуждестранна намеса в изборите, "трябва да действаме бързо и решително". Сега това е изпитание за България.

Христо Грозев ще помага на властта в борбата с хибридните заплахи около изборите

Андрей Гюров и Надежда Нейнски разговаряха онлайн с разследващия журналист

България провежда парламентарни избори вече в крехка политическа среда. Това са осмите избори за пет години и общественото доверие в институциите е силно подкопано. В такива условия онлайн манипулациите са особено опасни, тъй като могат да подхранят реално обществено недоволство и да създадат впечатление за истински политически настроения.

Ето защо беше важно да се задейства Системата за бързо реагиране съгласно Закона за цифровите услуги на ЕС. Това се случи след доказателства за координирана дигитална манипулация в онлайн пространството на България, включително подозрително засилване на влиянието около водещи политически фигури.

Тревогата не е просто заради разпространението на подвеждащо или невярно съдържание. Става въпрос за това, че самата архитектура на видимостта може да бъде изкривена и определени кандидати или наративи да бъдат изкуствено издигнати чрез неавтентична дейност.

Точно това е заплахата, с която ЕС твърди, че е готов да се бори. Но наличието на механизъм не означава ефективен отговор.

Христо Грозев посочи най-опасната пропаганда - отговорите на AI

Вече се води целенасочена кампания за влияние върху AI системи - създава се огромно количество съдържание не за хората, а за да бъде прочетено от тези системи

Дигиталните платформи трябва да действат бързо

Първата спешна задача на Европейската комисия е да изисква от всички много големи онлайн платформи, особено TikTok и Meta, да предоставят актуализирани оценки на риска за българските избори. Те трябва да бъдат попитани какви мерки за смекчаване вече са в сила, какъв капацитет за модериране на български език всъщност имат и какви доказателства са видели за бот мрежи, манипулирани медии или подозрителни пикове в активността.

Този процес трябва да се случва в реално време, а не чрез бавен, бюрократичен обмен. Трябва да има ежедневни отчети, посочени точки за контакт, достъпни денонощно и време за реакция, измерено в часове, а не в дни.

Втората задача е да се настоява за конкретни смекчаващи мерки. Ако има доказателства за координирано неавтентично поведение, платформите трябва да намалят алгоритмичното усилване на подозрително съдържание, да въведат триене на необичайни модели на ангажираност и бързо да откриват и премахват мрежи, управлявани от ботове.

Политическата реклама и платеното съдържание от инфлуенсъри трябва да бъдат ясно обозначени. Манипулираните медии трябва да бъдат маркирани. Известните фалшиви наративи трябва да бъдат понижени в класацията, а авторитетната информация за изборите трябва да бъде направена по-достъпна.

Но Брюксел не може да направи това сам, а българските институции все още не са организирани за предизвикателството. Няма напълно развита национална структура за наблюдение на координираното дигитално поведение или за бързо споделяне на доказателства между правителството, регулаторните органи и платформите.

Това трябва да се промени незабавно. Българското правителство трябва да създаде национален координационен център, който да обедини съответните регулаторни органи, избирателната комисия, медийния регулатор, органа за защита на данните, службите за сигурност и кабинета на министър-председателя. То трябва също така да ангажира реномирани външни експерти от гражданското общество, технически анализатори и изследователи.

Тази група трябва да изготвя ежедневна оценка на риска, да предоставя структурирани доказателства на Брюксел и да оказва директен натиск върху платформите. Тя трябва също така да проследява подозрителни финансови потоци, включително тайни плащания към инфлуенсъри или граждани, на които се плаща за разпространение на съдържание.

В същото време публичната комуникация е от решаващо значение. Правителството трябва да предупреждава избирателите за манипулативни тактики и да им помага да идентифицират невярно или манипулирано съдържание, но да го прави достатъчно дискретно, за да избегне обвинения в цензура.

Европа твърди, че си е научила урока от Румъния. Сега това твърдение ще бъде тествано в България. Ако доказателствата вече са видими преди изборния ден, чакането до след това би било умишлен провал.

Въпросът вече не е дали ЕС има защита. Въпросът е дали той е готов да я използва своевременно и при свои собствени условия. В крайна сметка стандартът остава този, определен от самата фон дер Лайен: изправена пред намеса в изборите, Европа трябва да действа "бързо и решително".

Не едни, а поредица от избори до кабинет на Радев, вещае политолог

Радев със заявка за "демонтиране на олигархично-корупционния модел"