Държавата ли знае по-добре от мен самия, кое е по-добре за мен? Абсурд! Нужно ли е държавата да ме пази от свободната ми воля? Още по-голям абсурд! Свободната воля е сърцето на либералната европейска цивилизация. Отмяната ѝ е инфаркт с летални последствия за самата цивилизация! Разнородни лобита по света - не винаги достатъчно видими и не винаги достатъчно прозрачни - разпалиха покрай COVID пандемията паника с исторически измерения. Превърнаха я в ракета-носител за прокарване на какви ли не интереси - финансови, политически, геополитически, властови и т. н. Бръкнаха в ценностната сърцевина на либералната демокрация. Напоследък налагат и кампания за насилствена COVID ваксинация, единствено черпеща легитимация от ирационалната паника, разпалена преди това. Тази кампания докарва цивилизацията ни до прединфарктно състояние. Окончателно ни отнема възможността свободно да решаваме, дали да си причиним някоя от набързо скалъпените COVID ваксини. Свободно да решаваме дали да модифицираме гените си, избирайки ужким по-рядко причиняващата усложнения иРНК ваксина. Отнема ни се възможността сами да решаваме искаме ли да участваме в най-мащабния медицински експеримент на всички времена.

Медицинската логика подсказва, че последствията от иРНК ваксината остават за цял живот, а вероятно и за следващите поколения. А има ли в момента човек на планетата, който познава тези последствия? Та ваксината е само на година и малко! Далеч не е преминала обичайните срокове за изпитание! А вече има домогвания за ваксинация на петгодишни... При това е ясно, че те карат COVID с леки симптоми, както между впрочем и огромната част от здравото население по света на възраст под 60 години. Немалко хора в този възрастов диапазон прекарват болестта дори безсимптомно.

Паниката обаче предизвика истерия. Истерията изключи рационалното мислене. Тенденциозна фабула стана мейнстрийм. Тезите ѝ - задължителен канон за възприемане на действителността. А това не би било възможно, ако журналисти и медии не се бяха оставили да бъдат впрегнати. Членът на немския бундестаг д-р Дитер Демел, който зад гърба си има 30 години членство в сега управляващата Социалдемократическа партия на Германия, а отскоро е член на партия Левите, в скорошно интервю, касаещо COVID политиката, изказа възмущение. "Много на вид качествени журналисти", каза той, "по-скоро се сдобиха с манталитет на луксозни проститутки." Д-р Демел няма как да е безотговорен екстремист, имайки предвид, че е писал навремето речите на един от най-уважаваните германски канцлери - канцлера Вили Бранд. Едновременно с това той негодува, че същите тези журналисти, обслужващи COVID истерията, "... вече дори не се трогват, че по света са задържани и измъчвани дисиденти като Джулиан Асандж."

Тенденциозната фабула си издейства запор на противоречащи ѝ мнения. Дори само да зададеш въпрос, който изразява някакво притеснение, някакво съмнение, че тезите на новия COVID канон може и да грешат, вече ставаш подозрителен. Вече ставаш социално неприемлив. Самото право на съмнение вече изглежда подозрително и неприемливо. А какво означава това, дори няма нужда да пояснявам. Нали си спомняте, че и диалектическият материализъм имаше претенцията да е научно обоснована ултимативна истина за историята? Нали учеше, че необходимостта от диктатура на пролетариата е природен закон, нещо като законите на механиката на Нютон? Е, какви бяха тогава последствията от "диа-мат научността"? Не бяха ли Белене и заточение в тирания и примитивизъм? И тогава правото на съмнение бе подозрително и неприемливо. Добре че не друг, а един от най-светлите умове в науката - атомният физик Андрей Сахаров, възропта срещу опцията комунистическата номенклатура да "ощастливи" човечеството с възможностите на притежаваната от нея атомна бомба. Не за друго, а защото той като неин създател познаваше най-добре рисковете на атомната технология. И до ден днешен сме благодарни на Сахаров, че застана на страната на здравия разум, противопостави се на комунистическия диктат и направи всичко по силите му, атомното оръжие на всички страни да не влезе в употреба за изтребление не човечеството.

Сетих се за Сахаров, когато узнах за д-р Робърт Малоун - американския учен, който се счита за откривател или поне един от откривателите на иРНК технологията. Който подобно на Сахаров предупреждава за рискове на своето откритие. Неизпитаната още иРНК ваксина е пълна с неизвестности. Малоун публично споделя съмненията си не само по отношение на рискове, а и на ползи от ваксината. Не се бои да оборва обещания на произвеждащите я фармацевтични концерни и СЗО. Помните ли например как преди година Мутафчийски, Кантарджиев и останалите застъпници на новия COVID канон ни убеждаваха, че при 70% ваксинирани ще забравим за вируса? Да, у нас сме далеч от този процент, но в Западна Европа, Израел и в много други държави отдавна са го достигнали. Не само обаче там не забравиха за вируса, а на места въвеждат най-строгите локдауни от началото на пандемията. Израел пък вече говори за ваксинация с четвърта доза. Същевременно немският професор Александър Кекуле, от 20 г. директор на Института за медицинска микробиология при университетската клиника в гр. Хале, заявява: " Има ли смисъл от бустерната ваксинация [има се предвид трета доза, б. а.] на хора над 18 г.? Това мога да кажа: не, със сигурност няма. Няма абсолютно никакво научно доказателство, че броят на новозаразените намалява, ако хора между 18 и да кажем 50 години получат бустерна доза от ваксината." Проф. Кекуле в Германия е един от уважаваните публични коментатори на COVID-19 от самата поява на вируса.

Но да видим какво мисли за приложението на иРНК ваксината (Пфайзер, Модерна) д-р Робърт Малоун, откривателят на принципа, по който тя действа. Само да вмъкна, че векторните ваксини като "Астра Зенека" и "Джонсон и Джонсон" работят на друг принцип. И те обаче не са преминали достатъчно дълъг период на изпитание. Малоун заявява, че не е антиваксър, че ако беше трябваше отдавна да е прекратил изследователската си дейност. Нарича иРНК ваксините "експериментални генетични терапевтични средства". Сравнява масовото им приложение с нацистките експерименти с лекарства върху живи хора, както и с експериментите със сифилис върху неграмотни чернокожи в САЩ в периода 1932 - 1972 г. (Tuskegee Syphilis Study). Дори тези сравнения да са силно преувеличени. Дори някои да ги счетат за неуместни. Малоун иска с тях да подчертае, че към днешна дата поради липсата на достатъчно дълъг опит с ваксината, нямаме възможност да вземем информирано решение за или против нея. Положението, в което се намираме съответно наподобява онова на хората, участвали в миналото в медицински експерименти насила или по незнание.

Малоун говори за "патриархален авторитаризъм", основаващ се на "благородна лъжа". "Ако правителството не ви информира за рисковете [от ваксината, б. а.] и не ви каже, какво наистина се случва, защото е на мнение, че няма да можете да се справите с информацията ... тогава това е благородна лъжа." Според него още Платон бил казал, че "...било приемливо за хора на високи ръководни постове да лъжат обществото, защото разполагали с трудно достъпна информация и умения по-добре да разбират нещата. ... Широката общественост пък не била в състояние да се справи с тази комплексна информация и затова било допустимо да бъде лъгана." Че ваксината на Пфайзер в редки случаи може да предизвика сърдечните заболявания, миокардит и перикардит според Малоун е било известно още преди година. До скоро обаче здравното ведомство на САЩ не съобщи. Ако обаче сме управлявани с помощта на лъжа, то демокрацията се обезсмисля и преминава в това, което неотдавна нарекох хибридна диктатура. "Човешките ни права са потъпквани по целия свят", отбелязва Малоун и дава за пример Австралия.

Малоун атакува основния аргумент на крепителите на COVID канона, а именно, че вирусът се разпространява предимно от неваксинираните, което ги прави опасни за обществото. Според него е точно обратното. Ваксинираните са superspreader, интензивни разпространители на вируса. В сравнение с неваксинираните те не в по-малка, а в по-голяма степен го разпространявали. Ако наистина ваксинираните прекарвали болестта с по-леки симптоми, а зеленият сертификат им позволявал да бъдат навсякъде сред хора, там където пожелаели, то рискът при тях в заразено състояние да общуват с другите бил по-голям. Звучи логично.

Питам се тогава, кому е нужен целият този натиск да се ваксинираме на всяка цена? Кому е нужен безумният апартейд, наречен благозвучно "зелен сертификат", който изключва към момента 70% от българите от социалния живот? Или невротизирането на децата ни с онлайн обучение, въпреки че за тях вирусът е сравнително безопасен? Ако неваксинираните застрашават който и да е, то това не е никой друг освен себе си. И тук стигаме отново до свободната воля. Ако аз като пълнолетен вменяем гражданин реша да поема риска да прекарам COVID, защо е нужно да бъда репресиран? Единственият що-годе разбираем аргумент е, че неваксинираните по-често запълвали легло в интензивно отделение. Леглата обаче - особено сега, когато се отчита отлив на заразени - са предостатъчни. Леглата са си легла, но пак напомням: свободната воля е сърцевината на нашата цивилизация. Погубим ли я, какво като сме щели да имаме малко по-голям излишък от легла в интензивни отделения...

Разбирам, че натискът отвън превъзхожда съпротивителните сили на малка България. Разбирам, че лесно могат да ни заставят, че трудно можем да устоим. Временното правителство обаче доказа, че нивото на свобода у нас може да бъде поддържано перманентно високо, въпреки че големите държави в ЕС, както и самият ЕС, очакват репресии до пълна ваксинация на българите. Дано новото правителство си вземе пример от временното. Толкова надежди са вперени в кабинета Кирил Петков! Толкова очаквания, че наглото мошеничество, в което живяхме десетилетия наред, ще свърши. Че демокрацията ще бъде размразена и ще заживеем по-свободно. Насилствената ваксинация само може да разочарова 70-те процента, предпочели да не се ваксинират. Може да отчужди. А на крехко коалиционно правителство това едва ли му е нужно.