Вчера новият здравен министър Хинков даде заявка за мораториум върху разкриването на нови болници, а преди дни Националният статистически институт публикува данни за броя болници и болнични легла към края на 2022 г. Лечебните заведения за болнична помощ остават с непроменен брой, но за сметка на това леглата в тях се увеличават с 216 или с 0,4% спрямо предходната 2021 г.

На практика все едно се е появила още една многопрофилна болница в скромен по население областен център.

Ако погледнем назад във времето от 2007 до 2021 г. разрешение за осъществяване на дейност са получили 89 болници.

Макар през 2022 г. броят на болниците да остава същият, спрямо 2021 г. (319) тенденцията да сме една от най-подсигурените с легла страни в ЕС остава непроменена. В края на 2020 г. например осигуреността е била 783.9 легла на 100 000 души население, което бележи увеличение със 7.1 пункта спрямо 2019.

Поглед към данните в края на 2022 г. показва, че сега цифрата достига 848.5 на 100 000 души от населението.

"Най-задоволени" са в областите Смолян, Плевен и Пловдив, а "на опашката" са Перник, Ямбол и Видин. Нареждаме се в челото на ЕС със средно 5.2 болници на 100 хил. души население при средно 2.9 в ЕС.

В столицата най-много са леглата за кардиология, кардиохирургия, съдова хирургия, интензивно лечение и нервни болести. От всички споменати медицински дейности само при нервните болести заетостта е била над 60%. Всички останали се движат около 50% и под 50%, а при кардиохирургията не надвишава 40%.

Привидно държавата е заявила намерение да спре роенето на болнични легла, но, както става ясно от данните към момента, това е само теория. Подробен анализ е направен в Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, която беше приета в края на 2022 г. без обществено обсъждане. В документа се описват потребностите и реалните наличности от медицински грижи и лечебните заведения у нас.

Според този анализ 13 457 или 25% от всички съществуващи легла в болниците у нас са излишни. Най-трагично е при леглата за активно лечение, където излишъкът е 35%, недостиг има единствено при тези за долекуване и психични заболявания.

Какви са изводите от споменатия анализ?

Болничната структура в България има свръхкапацитет, който не отговаря на реалните нужди на населението от болнично лечение. Този свръхкапацитет обаче е неравномерно разпределен. Докато в най-големите градове има свръхконцентрация, в по-малките областни центрове не могат да бъдат задоволени дори базови потребности.

От колко легла имаме нужда всъщност?

Към момента в страната има нужда от 41 034 болнични легла или с над 13 хил. по-малко. От тях 27 356 легла трябва да са за активно лечение (67%), 4 103 легла за рехабилитация (10%), 5 129 легла за продължително лечение (12%) и 4 445 психиатрични легла, показва анализът.

Да погледнем най-сетне и към тенденциите в Европа

Според данни на Евростат почти във всички държави-членки на ЕС има тенденция към намаляване на болничните легла. Вероятно философията за здравна грижа, основана на профилактика, ранна диагностика и амбулаторно лечение там се приема сериозно. Между 2009 и 2019 г. броят на болничните легла в ЕС намалява със 7.3%, като най-големи са съкращенията във Финландия - с 44.7%. Държавите, където броят на леглата се покачва са само 4: Португалия - с 1.2 %, Малта - с 3.8 %, България - със 7.9 %, Ирландия - с 10.9 %.

На практика България е първенец в ЕС по брой на леглата в болниците за активно лечение. "Леглата не лекуват", казват реформаторски настроените специалисти от сферата. Със сигурност не можем да ги опровергаем, след като пак според Евростат страната е на първо място по смъртност и на последно по продължителност на живота в ЕС.