"Синя България": В страната има голям брой болници, които седят празни

В Българи има огромен брой болници, голяма част от които стоят практически празни. Това се посочва в позиция на коалицията "Синя България" по повод нелегалните старчески домове.

Коалицията обяснява, че възрастните хора в "къщите на ужасите" имат нужда предимно от медицинска грижа, това значи грижа, осъществена от медицински сестри и рехабилитатори под лекарски контрол. В тези домове те не я получават, защото там такива специалисти просто няма. Такива кадри има в болниците, подчертава "Синя България".

"Смисленото управленско действие е да направи така, че да срещне обществената нужда с наличния неоползотворен ресурс, който може да я посрещне. Липсата на такива управленски действия довежда до абсурда, в който от едната страна на улицата във вашия град е болницата, в която 80% от леглата са празни, а на отсрещния тротоар някой използва обективната нужда на много семейства и настанява възрастните хора без да има кадрите, ресурсите и условията за това. Това е рецептата за съществуването на "домове на ужасите", отбелязват от коалицията.

Правосъдният министър се закани на "разрядните тарикати" в "къщите на ужасите"

Според него чувството за безнаказаност се шири, както и усещането, че няма държава

Според "Синя България" българските болници са съсредоточили дейността си основно върху активно лечение, но масово липсват структури за проследяване, рехабилитация и палиативни грижи. Резултатът от това, обясняват от коалицията, е че хиляди възрастни и тежко болни пациенти остават без достъп до необходимата медицинска помощ след изписване, но за сметка на това всеки ден в българските болници има над 23 000 свободни легла, които ако бъдат използвани по предназначение, голяма част от проблема ще бъде адресиран.

Във връзка с това "Синя България" праща на Министерството на здравеопазването и до Комисията по здравеопазване в Народното събрание следните промени

1. Изискване за комплексно лечение - всяка болница, която лекува инсулти, инфаркти и тежки оперативни случаи, трябва да гарантира и възможност за продължително лечение - чрез собствени структури или договор с друго лечебно заведение.
2. Облекчаване на изискванията по клиничните пътеки - тежки и формални условия в момента възпират болници да се включат в дейности по продължително и палиативно лечение. Изискванията трябва да бъдат преразгледани и приведени в съответствие с реалните нужди и ресурси.
3. Облекчена процедура за разкриване на легла за дългосрочни грижи - лечебните заведения в райони с недостиг на такива легла трябва да могат бързо да разкриват нови структури или да трансформират част от активните легла без тромави административни пречки.
4. Преструктуриране на излишните легла за активно лечение - НЗОК разполага с хиляди договорирани легла, които стоят празни. Време е да се изберат договорни партньори по обективни критерии и да се пренасочат ресурси към продължително лечение, където нуждата е реална и нарастваща.
5. Целево субсидиране на продължително лечение - Министерството на здравеопазването вече субсидира общински болници, но финансирането не стимулира предоставянето на грижи за хронично болни и хора в терминално състояние. Необходима е нова методика, обвързана с реално извършена дейност и нуждите на населението.

"Синя България" изтъква, че голяма част от тези мерки са напълно осъществими в рамките на текущия бюджет и административен капацитет. Коалицията подчертава, че мерките не изискват харчене на повече пари, а за разумно преразпределение на съществуващите ресурси. Част от тези мерки могат да влязат в сила още от началото на 2026 г. с новия Национален рамков договор и биха били решителна стъпка към изграждане на достойна система за грижа за възрастните и най-уязвимите пациенти в България, според Синя България.

Мяра: Близо 80% от българите смятат, че институциите са виновни за нелегалните старчески домове

Едва 29,5% са склонни да бъдат настанени в старчески дом