Горица Грънчарова - Кожарева предложи състав на служебно правителство, което обаче няма да започне да функционира. Президентът Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на кабинета на Грънчарова - Кожарева и по този начин де факто той пренебрегна конституционните си задължения. В момента поведението, което президентът е избрал да следва, е извън институционалната рамка, предвидена за него от Конституцията. Промените, които бяха направени в Основния закон от 49-то Народно събрание по отношение на служебните кабинети, предвиждат президентът да определи служебния премиер от ограничен кръг лица, намиращи се на висши публични позиции. Що се отнася до подбора на служебните министри и отговорността за тях, то всичко това е ангажимент на служебния министър-председател.

Вече с висока степен на сигурност може да се каже, че смяната на Димитър Главчев с Горица Грънчарова - Кожарева е била свързана с очакването тя да се откаже от Калин Стоянов като служебен министър на вътрешните работи и да го замени с друг кандидат, по-приемлив за президента, както и за част от политическите формации в парламента. Това не се случи и Румен Радев фактически се отказа от Горица Грънчарова - Кожарева. И дори заяви, че това е риск от конституционна криза. Ако такъв риск действително има, то той е свързан с решението на президента да излезе извън своята институционална рамка и да не изпълни ясно разписани конституционни задължения. Съвършено разбираемо и сигурно е обаче, че конституционна криза на този етап няма да има. Служебното правителство на Димитър Главчев ще продължи да изпълнява конституционните си ангажименти до момента, в който се намери изход от ситуацията, породена от решението на Радев да не подпише указа за назначаването на кабинета на Грънчарова - Кожарева. Колкото и спорна личност да е Калин Стоянов, то той сам по себе си не може да е легитимен повод за отказ от изпълнението на конституционни задължения и за превръщането на института на служебното правителство в заложник на един отделен министър, пък бил той и на вътрешните работи.

Изборът на поведение от страна на държавния глава ясно ни показва, че той ще търси кандидат за служебен премиер, сред възможните варианти, който да му гарантира, че ще държи Калин Стоянов далеч от МВР, а кой знае дотогава дали "забраненият списък" няма да се увеличи и да навлезе и в други министерства. И точно тук може да възникне вече реалната опасност от конституционна криза. Ако не се намери такъв кандидат за глава на изпълнителната власт, какво би следвало да се случи оттам насетне?!

Има и друга причина, поради която отказът от подписване на указ може да се разглежда като празен ход. С оставането на кабинета "Главчев" във властта, Калин Стоянов остава в МВР. Т.е. Радев не подписва указ, за да не е Стоянов министър, а всъщност президентското действие (или отказ от действие) го оставя в министерското кресло. В момента изглежда, че Стоянов се намира в win-win ситуация, а Радев е губещ, каквото и да направи, защото поне на този етап той не може да постигне целите си. При това съвсем не е невъзможно при настоящите обстоятелства вътрешният министър да остане на поста си дори за по-дълъг период от време, отколкото би останал, ако президентът беше подписал указа и изборите се бяха провели на 20 октомври.

Изборът на Радев да не назначи новото служебно правителство изглежда повече като демонстрация, отколкото като съдържателен ход, целящ да постигне някакво успокояване или пък да осигури повече доверие в изборния процес.

По принцип е вярна тезата, че един министър, независимо в кое министерство, е министър на всички българи, а не само на хората от системата, която той управлява. В това именно е същността на политическото представителство. За съжаление обаче то не важи в пълна степен за служебните кабинети, тъй като това не са правителства, излъчени по политически път. Тяхната роля основно е да поддържат технически управлението на страната до излъчването на редовна изпълнителна власт. През последните години, заради много честата необходимост от служебни правителства, тяхната роля започна де факто да се променя, което наложи и извършването на конституционни промени, регламентиращи нови правила за конституиране на служебни управления в изпълнителната власт. Именно тези технически функции, които един служебен кабинет има, правят подкрепата, която идва от самата система за съответния министър - легитимна.

В думите си пред президента Радев Горица Грънчарова - Кожарева заяви, че се е спряла на Калин Стоянов, защото той разполага с доверието на служителите от системата на МВР. За един служебен премиер това е аргументирана позиция, именно защото неговият министър (в случая на МВР) трябва да поддържа функционирането на системата, а не да формулира и предлага на Министерския съвет политики в сферата на вътрешната сигурност, за които е необходима обществена подкрепа и обществено доверие.

Макар Румен Радев да твърди, че отказва подписване на указа, защото с Калин Стоянов не може да има успокояване на политическата обстановка, не е изключено зад отказа на президента да има по-дълбоки мотиви. През следващите седмици и месеци и това ще стане ясно - има ли го, няма ли го?! Добре известно е обаче, че Радев е противник на конституционните промени по отношение на новите правила за служебните кабинети. Той сезира Конституционния съд (КС) срещу тях, който не ги отмени, но и не взе окончателно решение, тъй като при гласуването конституционните съдии се разделиха на две равни половини и резултатът беше 6:6 гласа.

Конституционните промени обаче работят. Вече в два случая, когато трябваше да се излъчи кандидат за служебен министър-председател, това стана. Дори самият президент потвърди функционалността на промените, обявявайки, че има повече от един кандидат за позицията. Това изказване Радев направи преди да се спре на Горица Грънчарова - Кожарева и да й възложи сформирането на поредното временно правителство. Де факто причини за отмяна на конституционните промени няма. Чрез нагнетяване обаче на напрежение срещу тях би могло да се създаде обществена нетърпимост и така да се стигне до тяхното преразглеждане, било то в парламента или в Конституционния съд. Още повече, че през ноември президентът ще има възможността да обнови състава на КС с двама съдии от своята квота. И след това би могъл отново да сезира институцията, защото тя не е взела окончателно решение. Както вече стана дума гласуването беше 6:6. С обновения състав на Конституционния съд президентът може и да постигне целта си за отмяна на конституционните промени по отношение на служебните правителства. И ако намерението му е такова, то добре е почвата да е предварително подготвена, така че евентуално решение на Конституционните съдии в този дух да изглежда като отговор на трайно съществуващи обществени очаквания.

Не без значение е и как президентското решение за отказ от подписването на указ ще повлияе върху предизборната кампания преди изборите, които трябваше да са на 20 октомври, а сега най-вероятно отиват някъде през ноември. Възможно е да има нова порция изостряне на отношенията между ГЕРБ (за Стоянов) и ПП/ДБ (против Стоянов). А каквото и да е съотношението на силите в следващото Народно събрание, то излъчването на редовно правителство със сигурност ще минава през някаква форма на взаимодействие точно между тези две формации.

Проблемът с търговията на гласове може и да е факт, но това е твърде дълбок проблем, за да може да се изчерпи с персоналната отговорност на един министър или на което и да било лице на висша публична длъжност. Такъв проблем може да се реши единствено в парламента чрез политики и законодателство. А най-качественото лечение е повишаването на избирателната активност. Колкото по-висока е тя, толкова по-незначителна би била ролята на купения, корпоративния и пр. видове вот. Появата на предпоставки за конституционна криза няма да помогне срещу порочното явление, по-високата избирателна активност обаче със сигурност ще е от полза. Така че рецептата е ясна. Всяка една политическа формация или публична институция, която желае, може да я превърне в част от своята политика и да се опита да допринесе за осигуряване на лечението.