На 5 април Владимир Путин подписа закон, който му позволява да се кандидатира за нови два мандата. За Адриен Десуен, специалист по международни отношения и въпросите на отбраната, тази новина засилва властта на руския президент. В интервю за един от най-четените френски вестници Le Figaro Десуен, който е есеист и автор на "Атлантическа Франция или корабокрушението на дипломацията" казва, че новият закон повдига и въпроса за оцеляването на путинския режим, когато самият Путин вече няма да е на власт.

FIGAROVOX: Владимир Путин прокара закон, който му позволява да се кандидатира за преизбиране в края на настоящия си мандат. Какво послание изпраща руският президент на останалия свят чрез този ход?

Адриен ДЕСУИН: Путин запазва удобно поле за маневра спрямо своите международни партньори, които от своя страна са обсебени от междинните избори или от собственото си преизбиране. С този закон руският президент им изпраща силен сигнал: те ще трябва да разчитат отново на него през следващите години. Парадоксално, но отразява и имиджа на президент, който не успява да организира преход, или дори на лидер, който не успява да пусне властта; сякаш силната му личност е неотделима от съдбата на Русия. Тази конституционна реформа допълнително укрепва властта на Путин, но следователно може да бъде признание за слабост. Това удължено председателство е стабилно, но в същото време показва, че руската демокрация все още не може да функционира без Путин.

Но въпреки, че е президент на Русия повече от 20 години, Путин не е вечен. Остаряването му ще доведе до силни политически сътресения между наследниците и опонентите му в страна, известна със своите революционни сътресения. Склонен съм да мисля, че политик като Путин се среща само веднъж на век. В края на мандата си Путин ще се радва на политическо дълголетие, по-голямо от това на Сталин! Остава въпросът: ще успее ли демокрацията на Путин да преживее оттеглянето му от политиката?

Може ли това евентуално удължаване на властта на руския президент да има последици за отношенията между Русия и "западните демокрации"?

Тъй като европейските държави малко или много изравниха позициите си с тази на САЩ, те би трябвало да последват Джо Байдън в неговия кръстоносен поход за демократизация на Русия. Но дворцова революция остава малко вероятна и завръщането на Навални и видеото му за вилата на президента не беше нищо друго освен буря в чаша вода. Въпреки че обявяването на тази конституционна реформа е предварително, идването на Байдън още малко влошава отношенията между Европа и Русия, защото неговата администрация оказва натиск върху руската опозиция както в "близката чужбина" (Беларус, Украйна, Кавказ, Централна Азия), така и в Западна Европа.

Последната размяна на реплики по телевизията между Джо Байдън, наричащ Путин "убиец", на което последният отговори с ирония малко преди американският президент неколкократно да падне по стълбите на самолета си, зададе тона за следващите години.

Натискът за присъединяване на Украйна и Грузия към НАТО ще бъде силен. Франция и Германия, които досега се противопоставят, ще трябва да удържат позициите си, защото това е много ясна цел на Пентагона. Съединените щати все по-малко подкрепят дисонансния глас по руския въпрос. Видяхме това при газопровода "Северен поток - 2", където Берлин се противопостави на ултиматум, който отразява натиска, понесен от Франция във връзка с продажбата на Мистралите.

Накратко, САЩ ще продължат да разчитат все повече на страните от Централна Европа и балтийските страни и ще играят върху френско-германските различия. "Стара Европа", за която Доналд Ръмсфелд говори под ръководството на Джордж Буш, се възприема по-скоро като пречка, отколкото като предимство за САЩ.

Появиха се опасения за ескалация на конфликта в Украйна след мобилизация на руски войски по границата. Каква е актуалната обстановка?

Съединените щати насърчават Украйна да си върне Донбас и до известна степен да постави отново на дневен ред въпроса за Крим. Американските военни няма да участват в конфликт с висока интензивност на фронтовите линии срещу руските военни. Последиците биха били твърде рискови по отношение на руското ядрено възпиране. Следователно украинската игра на САЩ е индиректна стратегия, която включва логистична и финансова подкрепа. Имаше движения на войски от двете страни, но нищо повече.

В този контекст Париж би могъл да даде старт на процеса в Минск, като организира среща между руския, украинския, германския и френския президенти. Двестагодишнината от смъртта на Наполеон на 5 май в Дома на Инвалидите би била отлична възможност за възобновяване на този диалог и за облекчаване на напрежението.

Подкрепя ли руският народ политиката, провеждана от неговия президент?

Да, но все по-малко. Има доста очевиден феномен на политическо изтощение след края на войната в Украйна, който е анализиран от руските политолози. По-младото поколение, родено по времето на Елцин или Путин, няма спомени за бъркотията от 80-те и 90-те години. Младежта логично копнее за обновяване. Въпреки това трябва да се признае, че по-голямата част от руснаците са пасивни относно упражняваната от Путин власт. Изглежда, че тази стабилност пасва на страната.