Имало е и по-геройски времена за турския президент Реджеп Ердоган.

Оставете това, че ръководената от него Партия за справедливостта и развитието загуби с около 800 хиляди гласа Истанбул (тази "малка Турция" в голямата), наред с други важни областни центрове в страната. Ердоган ще продължи да бъде най-важният и незаобиколим фактор в турската политика поне в близко бъдеще: с или без Истанбул, чрез или въпреки стъпилия върху Босфора мегаполис.

Оставете и сложните проблеми пред държавата като инфлацията на турската лира, рецесията на икономиката, високата безработица и флуктуацията на чуждестранните инвестиции. За тях си има елементарно обяснение, което няма нищо общо с политическото вмешателство в дейността на турската централна банка или пък с работата на министъра на финансите (и случайно зет на президента, Берат Албайрак). Но пък касае по-художествени и романтични причини: конспираторите, които сплетничат срещу Турция.

Въпреки негативните тенденции в нея, Ердоган обаче продължава да е дал много повече на турската икономика, отколкото й е взел (благодарение на това, че с турската икономика не се правеха експерименти, когато навремето за нея отговаряха хора като Али Бабаджан и Мехмет Шимшек, а не роднините на президента, какъвто е случаят днес).

Никак имиджова не е и равносметката, че от своите осем съседи Турция има добри отношения с едва двама от тях - България и Азербайджан.

Няма как Анкара да не я споходят и депресиращи интуиции, когато вижда, че най-пресният съюз в региона, състоящ се от Гърция, Израел, Египет и Кипър, е сключен на антитурска основна. Целта му е да бъде пресечен опитът на Турция да експлоатира природно-ресурсните залежи в Източното Средиземноморие.

И докато тази източносредиземноморска коалиция се радва на американска подкрепа, в същото време Европейският съюз заплашва турската страна със санкции, ако тя продължи да "ровичка" и да търси природен газ в териториалните води около Кипър.

Анкара може да има сложни отношения със съседите си, но пък за сметка на това Ердоган си остава политикът с най-висок рейтинг сред арабските държави, сочи поредното проучване на Arab Barometer, публикувано в края на миналия месец. Изследването е направено сред 10 държави от Близкия изток и Северна Африка, сред които Египет, Ирак, Либия и т.н., като турският президент е почти два пъти повече харесван от Владимир Путин и над четири пъти повече предпочитан от Доналд Тръмп.

Този стандартно висок рейтинг на турския президент сред арабското общество се дължи поне на две неща. Едното е, че от години Ердоган се представя за защитник на сунитския ислям пред лицата на християнския Запад и на атеистичен Китай. Другото е, че той е политикът, който е успявал експлицитно да пренебрегва американски президенти (Барак Обама по казуса с турското военно участие в Сирия, Доналд Тръмп за закупуването на руското ПРО S-400) и да склонява руски държавен глава към съучастничество (Владимир Путин, който даде зелена светлина на турската операция "Маслинова клонка" в Северозападна Сирия).

За най-прясната мостра за турски дипломатически успех обаче не трябва да "ровим" в близкото минало, а буквално да видим как премина срещата между Реджеп Ердоган и Доналд Тръмп на форума на Г-20 в Осака, Япония. Там американският президент, вместо да се ангажира със своя собствена, пресъздаде турската гледна точка за това защо има влошаване на диалога между Вашингтон и Анкара. A дали Ердоган е успял да сугестира Доналд Тръмп дотам, че последният да не наложи на Анкара санкции за това, че тя закупува от Русия ПРО S-400, предстои да разберем. Но вероятно за промяната на поведението на американския президент ключово значение е изиграло внезапно актуализиралото се желание на Турция да обнови гражданската си авиация, закупувайки от САЩ 100 Боинг-а (музика за ушите на Тръмп, значението на която може да има стойност, достигаща до 44 млрд. долара).

Имиджовият проблем за турския президент пред арабско-сунитската публика обаче дойде от неговата визита в Китай тези дни. Там, според китайски източници, които не бяха опровергани от турската страна, Ердоган е заявил, че населяващите Синдзян-уйгурския автономен регион мюсюлмани, които Анкара счита за етнически, религиозно и исторически близки до себе си, си "живеели щастливо". Самите уйгури неофициално наричат региона си за "Източен Туркистан".

Предвид това, че над милион от уйгурите там са в "обучителни центрове" (китайски евфемизъм за лагери от 21-ви век като реалната цифра на "командированите" там вероятно е много по-висока), изказването на турския президент е повече от цинично. По-важното обаче е, че тази гледна точка е едра редакция на досегашната позиция на самата Турция по казуса. И Ердоган, и турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу са излизали през годините с геройски и остри изказвания спрямо политиката на Китай срещу уйгурите (през 2010-та година Ердоган определи случващото се в Синдзян-уйгурския автономен регион като "геноцид"). Геноцидът се превръща в щастливо живеене обаче ако сложиш розовите очила преди самолетът ти да се е приземил на летището в Пекин.

На какво се дължи това балетно завъртане на Ердоган не е трудно да се посочи. Все пак Турция иска да увеличи броя на китайските туристи на летните си курорти, а от друга страна, да се превърне в "хамбар" на складови помещения за китайския експорт към Европа. Не бе толкова отдавна, а средата на миналата година, когато Индустриалната и търговска банка на Китай отпусна и заем на Турция на стойност 3.6 млрд. долара. Но балетните стъпки и розовите очила са дължат най-вече на това, че Анкара има транспортен проект (Middle Corridor Project), който цели железопътно свързване на Турция с Китай през Кавказ и държавите от Средна Азия. Анкара желае да осъществи този проект като турска редакция на участъка в региона на китайската инициатива "Един пояс, един път".

Петите обаче стават по-тромави и розовите очила са обратно прибрани, когато става дума за туркмените в Сирия или тези в Ирак. Или пък за рохингите в Мианмар. В тези случаи ръководителите на споменатите държави са ставали обект на толкова напоителни епитети от Анкара, че сигурно им се е приисквало да си вземат душ, докато са ги слушали.

В Китай обаче видяхме турския президент в коренно различна роля, нямаща общо с геройската такава. Ако Си Дзинпин бе пожелал, Ердоган сигурно щеше да се наметне и с бодящия вкуса и очите шарен костюм на цветенца на г-жа Десислава Радева, който същата демонстрира по време на визитата на съпруга й в Пекин отново тези дни.