Втори народен представител от ГЕРБ се спаси от потъващия кораб на формацията, която Цветанов винаги артикулира като „политическа партия" - сакън някой да не я провиди като клуб на притежатели на шест апартамента и нагоре.

Процесът на онезависимостяване на герберски парламентарии бе предвиден и не изненада никого (освен разбираемо Димитър Главчев). ПП, сглобена по модела „Борисов", е обречена да съществува единствено във власт. Ролята на опозиция не и е вкусна. Властта носи облаги и възможности. Лостове за въздействие: било морков - невинно лобиране, било тояга - репресивната машина на държавата. Опозицията - ъ-ъ.

Махленското заяждане с управляващите, бойкотирането на пленарни заседания с хватки „иди ми - дойди ми", „хем съм тук - хем ме няма", вотовете до дупка, нахъсването на купената част от родния „майдан" не са доходоносни. Те са утеха за „тежката артилерия" Десислава Атанасова, за прокурорския любимец Цветанов, за Главчев и Ципов, тук-там Караянчева и по-малко Добрев. И къде без semper fidelis Цачева. Останалите видимо скучаят и вехнат. Особено след като и депутатската паничка е полупразна (полупълна за оптимистите). И първите лястовички зарязаха милото, родно, но зимно заскрежено гнездо и отлетяха към по-топли пояси на Народното събрание.

Показателно е, че партията, превърнала възмездното рекрутиране на чужди депутати в своя практика в предходния парламент, бе предадена по подобна схема от двама свои. Те пък спокойно могат да бъдат причислени към т.нар. глухонеми народни избраници. Отцепникът Марков може да бъде запомнен само с приноса към свищовската сиво-икономическа школа, последователят Танчев - дълго да си носи оправдания прякор „Мери Джейн"...

Ни един от бойкоизменниците не остави стъпки от парламентарното си кьоше до трибуната на това събрание. Не се изкушиха от дебати, изказвания, реплики, дуплики и от лични обяснения дори (тях пък кой ли ги е споменавал). Мъдрите им слова не намериха място в стенограмите. При спорадичната регистрация на ГЕРБ в зала, логично се питаме - а дали въобще ги е имало? Като в стария виц: на мраморна плоча с красиви букви написано „Тук почива незнайният воин Гарабед". Как хем незнаен, хем Гарабед, питате. Много просто: знае се, че е бил Гарабед, незнайно дали е бил воин...

Дали обаче пòмислите на незнайните Марков и Танчев са чисти и светли, както те се опитват да ги изкарат в неясните мотиви за дистанцирането им от ПГ на ПП. Защо внезапно заговори тяхната съвест? Дали се дължи на неръкотворно проглеждане за цветановщината и фидосовщината, която ясно властва в партията от нейното зачеване. Трудно е да се повярва, че двамата депутати са се просулили в листите на избираеми места, без да се кълнат с пяна на уста във вярност към вожда и всичките му леви и десни ръце, без да крещят екзалтирано божественото Му име по партийни форуми, без светлия Му лик да ги зяпа от портрети и плакати дори в най-интимните ъгълчета на битието им. Орисани да гласуват „натискай копчето и бягай". И внезапно един ден се събуждат нови хора.

Ако проследим историята на парламентарното номадство през годините, стигаме до извода, че и подобни метаморфози, и напускането на партията-майка, вкарала депутата-дезертьор в НС, никога не се случват по морални, принципни и още по-малко по идейни причини. Винаги зад такава решителна стъпка в нищото надзърта интереса, който, както твърди мъдростта, клати един етнически оцветен елемент от облеклото, носен върху глава. Но този факт се завоалира с високопарни словоизлияния - за интереса на избирателя, например. За принципите и морала.

За разлика от предходни субекти, обрекли се на парламентарната независимост, в замяна на други зависимости, тези бегълци от прегръдката на Борисов имат шанс да умножат достойно своите трийсет сребърника. Те категорично променят мнението, че независим е някой, от когото нищо не зависи. От тези зависи - и още как.

М. и Т. вече измъкнаха „златната акция" от ръчичките на Волен Сидеров. Сега нито кворума, нито гласуването ще бъдат подчинени само на променливите настроения на атакуващия лидер. БСП и ДПС ще могат да си отдъхнат от тази нелицеприятна зависимост. От обвиненията, че управляват ведно с политическа сила, при споменаването на която, дори европейските ултранационалисти и откровени фашизоиди си запушват гнусливо носа. Едва ли Станишев и Местан ще тръшнат вратата пред Атака, но със сигурност ще я оставят открехната само колкото да проветрят. И за всеки случай.

Дали в председателската кариера на първия сред равни Миков е имало по-злорадо-радостно-ликуващо съобщение от това за отпочналото роене на ГЕРБ?

А такъв дар не може да остане неоценен. Въпреки, че и отляво, и от центъра се кълнат, че нямат нищо общо с отказа на въпросните от „европейското развитие на България", обръгналите политически играчи и от сто и двайсетлетницата, и от партията на пожизнения почетен председател едва ли ще пропуснат да изцедят всичко от „независимостта" на екс герберите. На принципа - услуга за две.

А е сигурно, че тези народни представители няма да са последните, захапали ръката, от която до вчера са папкали и която са целували. По думите на Марков имало още петнайсетина потенциални парламентарни емигранти. Но ако първият, откъртил се от монолита ГЕРБ, е прецедент и се радва на завиден медиен интерес, вторият вече е имитатор, следващите - просто масовка в скучен римейк.

Борисов с лежерно високомерие високотехнологично реагира на предателството през социалната мрежа. Той определи процеса като „очистване" на партията (кой смисъл влага в тази дума не е ясно), което щяло да отвори път на млади и кадърни хора. Нещо като призив „елате хиляди младежи", що ли?

Екс премиерът охотно позира с изборните си победи („Бил съм ги и пак ще ги бия!") като ловец пред стената с глави и рога на своите трофеи, но още не е проумял, че плъховете рядко се качват на потъващ кораб. И докато чака свежата членска маса да заблъска по стената му в мрежата, Б.Б. има да решава проблемите със старата.

Идея му бе подадена ниско по тревата от Емил Димитров, който вместо отмъстително да желае да БАСТА-иса бившата си партия, начерта любопитна схема за излизане от конфуза. Борисов, смята етрополският ловен стратег, трябва да си вземе ГЕРБ в свои ръце, да разкара вредните Цв.Цв. и И.Ф. и нещата щели да тръгнат направо по цветя и гербери. Напомня 37-ма на миналия век и размислите на пътуващ в конски вагон към Колима очилат наивен интелигент, осъден за нищо по член 58 от НК на СССР на десет години без право на кореспонденция: другарят Сталин нищо не знае, обкръжението му го заблуждава...

Наивността е безгранична, почти колкото глупостта, та може и да мине. Но докато умува как да постъпи, виртуалният партиен ръководител трябва бързо да запушва пробойните. Кандидат-плъховете на неговия кораб очевидно са достатъчно. И докато той си споделя тезисите във Facebook-а, те пишат чисти и светли мотиви, за да оправдаят ножа, който ще забият в могъщия му гръб. А изотляво на техните банки все по-силно им замирисва на сиренце. И то не ще да е с палмово масло.