На 20 януари Барак Обама положи клетва като президент на САЩ. Само 9 месеца по-късно той получи Нобеловата награда за мир.

Това щеше да е добра новина, ако Обама не бе номиниран на 11-ия ден от мандата си.

Мога да чуя как казвате „Пфу!".

Това обаче е вярно - на 1 февруари той бе номиниран, за да се превърне по сетне в носител на Нобеловата награда за мир.
На тази дата изтече срокът, в който комитетът трябваше да определи номинираните.

Бърз поглед назад показва какво направи Обама за укрепването на световния мир през първите си дни в Белия дом:

  • 21 януари: Обама се срещна с посланика на Ирак, военнокомадващ от  Ирак, както и с регионален командир, за да получи пълни сведения за войната.
  • 22 януари: Обама нареди затварянето на Гуантанамо
  • 22 януари: Обама се срещна с редица генерали в оставка
  • 23 януари: Обама проведе телефонни разговори с премиера на Канада, краля на Саудитска Арабия, премиера на Великобритания Гордън Браун и генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.
  • 26 януари: Обама обяви назначаването на Тед Стърн за специален пратеник по климатичните промени.

Никак не е зле. Все изключителни моменти - като да пожертваш целия си живот за нещо, в което вярваш.

Американският президент свърши и много друга работа - пътува до Африка, за да наблегне на корените си от Третия свят, след което впечатли и цяла Европа, по време на посещението си в Берлин. И не може да се отрече - добре заучава дълги речи - това го доказа в Кайро.

Нобеловата награда за мир освен, че се дава за особени заслуги в областта на мира, на практика носи и още нещо - $1.4 млн.

Журито в Осло постави Обама наред с други отличени като Ясер Арафат, Шимон Перес, Ицхак Рабин, Аун Сан Су Чи, Лекари без граници.

За съжаление ще разберем с кого можеше Обама да сподели честта на Лауреат едва през 2059 година.
Според  устава на Нобеловата фондация, списъците с номинациите не могат да бъдат огласени през следващите 50 години.

През 2009 общо номинациите обхващат 205 личности и 33 организации. Това е рекорден брой номинации в цялата история на наградата.

Ако се поровим в новините около Обама през последните 9 месеца сигурно ще намерим още доказателста, че награждаването му е по-скоро символично.

След като миналия петък в Розовата градина сам призна, че не заслужава наградата, на 10 декември Обама може да направи и още нещо - да спечели уважение като не я приеме.
Едва ли...