Вербалните атаки между младия севернокорейски лидер Ким Чен-ун и непредсказуемия президент на САЩ Доналд Тръмп имат всички шансове да си останат в сферата на блъфа и сплашването, съдържащи се в публичните им изявления. Поради една проста причина: няма военно решение без огромен риск, за който нито един отговорен държавник да не си дава ясно сметка, пише френският вестник Le Nouvel Observateur.

Съединените щати не са изправени пред ситуацията в Ирак през 1991 г., по време на първата война в Персийския залив или дори пред тази в Ирак през 2003 г., по време на американската атака. Политически изолиран в собствения си регион, тогава Саддам Хюсеин бързо се оказа неспособен да се изправи срещу компресорa на една превъзхождаща го многократно в технологично отношение сила.

Армията на Ким Чен-ун без съмнение щеше да е в същата позиция като Саддам Хюсеин, ако нямаше две големи предимства:

  1. Притежаване на ядрено оръжие, доказано със серия от успешни тестове и съчетано със съмнителни балистични въможности, което прави всеки превантивен удар опасен, защото би могъл да предизвика първия ядрен конфликт след Втората световна война;
  1. Сложна географска и геополитическа ситуация в съседство с Китай - влиятелна регионална и глобална сила, която иска да срине режима на Пхенян, както и географската близост на Сеул, столицата на Южна Корея, разположена на около петдесет километра от севернокорейската граница - потенциална мишена на отмъщение с милионите си жители, в случай на атака.

Този двоен стратегически коз дава на Ким Чен-ун възможността да участва в наддаването, за да бъде признат като ядрена сила, като по този начин утвърди режима си на наследствена диктатура, превърнал се в недосегаем.

Тръмп показва мускули

По този начин той поставя всички участници в тази регионална психодрама в ситуации, в които могат да вземат само лоши решения.

Първо, от края на Втората световна война Съединените щати са доминиращата и защитна сила на тази част от Азия, обвързани чрез договори с Япония и Южна Корея, две държави, заплашени от Северна Корея, в които има важни военни бази.

Вече петнадесет години Съединените щати, минавайки през няколко президенти и администрации, се опитват неуспешно да разрешат севернокорейския ядрен въпрос. Заради характера си Доналд Тръмп е заел предизвикателна поза: ще видите какво ще стане ... В Ким Чен-ун той открива своя двойник в театрализирането на властта или в илюзията за власт.

Американският президент погрешно се ангажира с курс, който не е в състояние да гарантира. След първия си туит "Това няма да се случи", публикуван в началото на януари, преди дори да е станал президент, след изстрелването на междуконтинентална ракета, предназначенa да достигне американска земя, той не е спрял да фиксира "червени линии".

През месец август, изправен пред зачестилите севернокорейски ракетни тестове, демонстриращи мълниеносен технологичен напредък, Доналд Тръмп повиши тон и обеща, без да се консултира със собствените си генерали, "огън и ярост" на севернокорейците, ако продължават с атаките.

Атаките продължиха, но не видяхме нито "огън", нито "ярост. Още по-лошо, няколко часа след това изявление на Тръмп неговият секретар по отбраната генерал Джеймс Матис заяви пред журналисти, че позицията на американските войски в Южна Корея изобщо не се е променила, изпращайки до Пхенян послание, противоположно на това на своя президент.

Доналд Тръмп е в задънена улица. Генералите, с които се е обградил и от които е станал зависим, не искат да поемат риска от ядрена война, а връщането към дипломацията ще му коства обвинението, че не е по-добър от Обама.

Китай е в капан

Остава да бъде разиграна китайската карта: Доналд Тръмп вярваше, че е реализирал гениален удар през март, когато получи от китайския президен Си Дзинпин обещанието, че ще направи всичко възможно, за да вкара Ким Чен-ун в затвора. Два месеца по-късно той туитна яда си, Китай не беше помръднал севернокорейския диктатор, и днес го заплашва с икономически репресии, ако не направи повече по въпроса.

Тръмп не беше разбрал нищо от китайската позиция. Лидерите на Пекин нямат никакъв сантимент към Ким Чен-ун, дори и най-малка идеологическа солидарност - концепция, която днес едва ли още съществува. Ако при по-възрастните винаги е имало едно оръжейно братство със Северна Корея, заради ангажимента на един милион "китайски доброволци" по време на Корейската война (1950г. - 1953г.), в т.ч. собствения син на Мао Цзедун, на поколението на Си Дзинпин не му пука за това.

На ход е стратегическият интерес: дори и без да долюбва севернокорейския режим, Пекин иска да го задържи жив, за да избегне разполагането на американски войски на границата си. В случай на обединение на двете Кореи, Южна, която е много по-мощна икономически, ще доминира в съюза си със САЩ - кошмар за Китай, който отново иска да стане хегемон в Азия.

От години лидерите от Пекин настояват лидерите на Пхенян, както Ким Чен Ир, така и синa му Ким Чен-ун, да следват "китайския път" на икономически реформи, без да отстъпват от естеството на режима. Налице е известен напредък в тази посока, но Пекин не успя да убеди династията Ким да се откаже от това ядрено оръжие, смятано не без основание за "застраховка живот" срещу съседитe.

Китай е поставен в деликатната ситуация да трябва да се противопостави на всякакви американски военни действия срещу режим, който не му харесва, но който е основна пешка в регионалната му стратегия.

Той иска на всяка цена да избегне военна конфронтация, като приоритет са му икономическото развитие, стратегията му за влияние върху Азия и извън нея с новия "път на коприната" и постепенното и плавно експулсиране на американците от Азия. Военното напрежение противоречи на тези три цели, особено в навечерието на голям конгрес на Китайската комунистическа партия през октомври.

Остават двете потенциални "цели" на Северна Корея - Южна Корея и Япония. Тези две страни се страхуват от агресивността на Ким Чен-ун, но и от потенциално погрешните действия на Доналд Тръмп. Те следят отблизо американското поведение - Южна Корея вече предупреди, че Съединените щати не могат да предприемат военни действия без нейно съгласие - и всеки ден се питат дали американският "чадър", от който се ползват повече от половин век, вече има смисъл.

Следователно, корейската криза има потенциала да предизвика геостратегическа революция в Североизточна Азия. Единственото неизвестно е дали това ще стане чрез война или не, прословутото "освен ако"...

Отговорът е във Вашингтон, в неопитните ръце на Доналд Тръмп.

Превод: Петя Михайлова