Нека се върнем няколко години назад във времето. През 2004 г. Иван Костов напусна редиците на СДС и основа ДСБ. Година по-късно - в навечерието на националната пресконференция на СДС, той пророкува, че „старата десница загива."

Парламентарните избори през 2005 г. ясно показаха, че СДС губи подкрепата на собствения си електорат, а думите на Иван Костов бяха като нож в сърцето на седесарите. През този период обаче СДС все още претендираше да бъде лидер в българската десница.
Нито една от останалите политически сили, претендиращи да бъдат в дясното политическо пространство - ССД, ДСБ, ВМРО-БНД и т.н. - не надвишаваше рейтинга на СДС.

За да не се сбъдне твърдението на Костов, на 1 октомври 2005 г. бе сменен тогавашният председател на СДС Надежда Михайлова с бившия президент Петър Стоянов.
Стилът на управление на Надежда Михайлова, който се градеше на непрестанни коалиционни преговори, бе разколебал голяма част от „сините" симпатизанти. Очевидно съществуваше необходимост от структурни и кадрови промени и каузата на СДС бе продължена под председателството на Петър Стоянов.

Картината обаче не се промени към по-добро за СДС и по време на мандата на Петър Стоянов, поради което той бе принуден да се оттегли.
На следващата - 17-тата национална пресконференция на СДС, проведена през 2007 г. - Пламен Юруков, бързо спечели симпатиите на голяма част от десните делегати и оглави партията след балотаж срещу Стефан Иванов.
За новия лидер не се знаеше почти нищо, но като външен човек му бяха възложени надежди да разчупи статуквото в закърнялата от вътрешни междуособици партия СДС и да раздвижи десницата с различен стереотип на мислене и поведение.

„Старите кучета" се бяха изчерпали за десните избиратели. Смяната на десния лидер обаче сякаш бе закъсняла. Пламен Юруков не бе приет съвсем радушно от дясномислещите избиратели, тъй като му липсваше политически опит и не бе бленуваната авторитетна личност, която да върне доверието на десния електорат.

След тази кратка ретроспекция нека се върнем в наши дни. Заварваме анархия в СДС, скандали, конфликти, междуособици, отлюспване...

Отлюспването е едно от двете проклятия на СДС, съпътсващи партията от създаването й. Другото проклятие е обсебващият вождизъм на шепа хора, разединяващи десните симпатизанти.

През ерата на Прехода СДС бе раздиран от конфликти между лидерите си. А те са хора, силни като характер, но с различни идеи, неумеещи да правят компромиси и да работят съвместно в екип.

Десните избиратели обаче бяха обидени за това, че десницата е разцепена и вече бяха спрели да гласуват за СДС. Според обикновения човек с десни политически виждания, битката срещу комунистите все още не бе спечелена и нямаше логика дясното да бъде разделено!

От една страна, коалицията между СДС и ДСБ бе естествен процес и логично решение за десните избиратели. Коалирането им би могло да бъде първата стъпка към обединението и единството на автентичното „дясно."

От друга, кризата на десницата се бе задълбочила до такава степен, че обединението на СДС и ДСБ би им осигурило само механичния сбор на твърдите им привърженици, а други трудно биха били привлечени. Вина за това имаха десните лидери, които през изминалите години бяха компрометирали пред широката общественост не само марката СДС, но и идеологията на партията, подменена от лични интереси на малцина.

Безспорно, дългогодишното присъствие на Иван Костов на политическата сцена бе обременило образа му с много негативи. По този начин именно той влезе в ролята на „камъчето на раздора." През 2004 г. той бе низвергнат от седесарите, тъй като разцепи СДС. Днес в медийното пространство се появяват обвинения, насочени срещу него, че в типичен авторитарен стил узурпира и обезличава СДС.

И тук конфликтът между лидерите отново избухна с пълна сила. Пламен Юруков показа другото си лице. Допреди година той бе изпаднал в нокаут от непрестанните разследвания срещу бизнеса му, благодарение на които загуби доверието на делегатите на СДС и се оттегли от лидерското си място в полза на Мартин Димитров.

През изминалите седмици обаче той бе неузнаваем - агресивно се опита да противодейства на Иван Костов с цената на всичко. Това сякаш не бе просто ревност от загубата на лидерския пост на СДС, а по-скоро личен конфликт срещу Иван Костов.

Всъщност Пламен Юруков се опита да се представи пред седесарите като ревностен защитник на автентичната марка „СДС". Действията му обаче бяха изтълкувани от много от тях като опит за узурпация, тъй като той бе председател на СДС само на документ, а новият лидер Мартин Димитров бе избран в открити избори.

Иван Костов има безспорни лидерски качества, но трудно се вписва в представата за обединител на десницата. Най-ревностен противник на политиката на Иван Костов се оказа именно Пламен Юруков.

Личностният сблъсък между Пламен Юруков и Иван Костов трудно би засенчил словестните стълкновения между Бойко Борисов и Сергей Станишев, но със сигурност не е лицеприятен за десните избиратели (В БСП например също има вътрешни разногласия, но те обикновено остават скрити за широката общественост. Партийната дисциплина в СДС е пълната противоположност спрямо тази в щаба на социалистите - всяко разногласие в редиците на „десните" намира широк отзвук и става публично достояние).

Доверие се гради трудно, но лесно се губи. А Пламен Юруков спечели всички негативи на десните избиратели с действията си. По този начин авторитетът на Иван Костов не бе до такава степен уязвим, тъй като упреците в узурпиране на СДС бяха насочени към опонента му.

При целия хаос, продиктуван от неуредици с регистрацията на марката СДС, обвинения във фалшификации и намеса на съдилищата, проблемите с легитимацията на ръководството на партията дори доведоха до появата на алтернативно СДС, просъществувало едно денонощие... Стигна се до ситуация, напомняща началото на 90-те - на политическия небосклон тогава имаше СДС, СДС-център, СДС-либерали...

СДС днес е като лодката от притчата за орела, рака и щуката, а десните гласоподаватели са на лодката. Те искат курс към обединение на десницата и към ново „дясномислещо" управление на страната, но пречките стават все повече.

През изминалите месеци СДС получи множество удари под пояса. Предложението за 8% изборен праг за коалиции сплоти традиционната десница, но междуличностни вражди почерниха бленуваното от десния симпатизант коалиране.  Въпреки това СДС все още е с реални шансове да има представители в следващия парламент и вероятно може да изиграе своята роля в евентуално формиране на дясно-центристко правителство.

Сега СДС обаче трябва да се съсредоточи върху проблемите с регистрацията си, в противен случай - според закона - ако не се яви със собствена регистрация като част от Синята коалиция на парламентарния вот, няма да се води парламентарно представена впоследствие.

За тази цел обаче напрежението от сътресенията в СДС трябва да бъде преустановено на всяка цена, тъй като то се случва в най-неподходящия момент - в навечерието на предизборната надпревара.