Изминаха осем години след завръщането на Симеон Сакскобурготски в България и основаването на НДСВ. Вчера, ден след парламентарните избори, царят пожела да напусне създадената от него партия, подавайки оставка. Преди близо две години, на 28 ноември 2007 г., аз лично поисках неговото оттегляне от лидерския пост в НДСВ, но той благоволи да даде оставката си едва сега.

Още преди идването си в България през 2001 г. Симеон Сакскобурготски се заигра с ДПС и други маргинални на тогавашната управляваща партия СДС сили, което беше една от грешките му. Аз зная, кои са силите, които докараха царя в България с идеята да стане президент на парламентарната ни република. Тази идеи не изключваше сценарий за повтаряне на мандата му, но вече като държавен глава на една президентска република, а после Бог знае какво... Нещата за добро или лошо обаче се развиха по друг начин.

При идването си през 2001 г. изненадата, огорчението, неприязънта към Симеон от страна на изгубилата доверието на избирателите СДС беше огромна. На свой ред негативна роля изигра и династическата нагласа на царя за едновременно покровителстване на управляващи и опозиционни партии - с други думи размиване на отговорностите в политическата система. В крайна сметка беше изгубена възможността за сближаване със СДС. Така естествен съюзник на новосъздадената НДСВ остана ДПС, поради тяхната про-европейска и про-атлантическа ориентация. От друга страна обаче ДПС, като една по същество лявоцентристка партия със зависими лидери, през целия период 2001-2005 г. беше спирачка за осъществяване на пълноценни реформи.

Всички трябва да признаят, че Симеон Сакскобургготски успя да събере в началото екип, съставен в голямата си част от компетентни и можещи хора. Той спомогна за приобщаването на България в НАТО и ЕС, за намаляване на двуполюсното противопоставяне. Освен това партийните назначения бяха далеч по-малко в сравнение с предишни и последващи правителства.

В следствия на прагматичната дясно-либерална политика икономическата свобода и кредитният рейтинг на страната бяха повишени през периода на управление на НДСВ.

Царят обаче по-различни причини, според мен и от алчност, беше вкаран в пистата на противопоставяне с българското общество по отношение на неговите имоти. Разбира се, в една правова държава това би трябвало да бъде съдебен казус, както всеки подобен случай, касаещ една частна собственост.

От политическа гледна точка обаче още през 2005 г. Симеон Сакскобургготски загуби битката с обществото. Можеше да постъпи и другояче. Зависимостта му и липсата на далновидност си проличаха в поведението му и по отношение на двата президентски избора, приватизацията, отказа за реформи в сфери като образование, здравеопазване, наука и т.н., исканията му за назначаване на неподходящи или послушни кандидати за съветници, министри, висши чиновници и  пр.

Последва изтрезняващата оценка на избирателите на парламентарните избори през 2005 г. Тогава НДСВ се срина на 53 мандата от 120, спечелени четири години по-рано. И тогава обаче все още каузата НДСВ не беше загубена. Дали трябваше партията да влезе в Тройната коалиция аз все още не мога да преценя със сигурност към днешна дата.

Приемането на България в ЕС след година и шест месеца тогава беше под въпрос и то вероятно с предпазна клауза. Това не биваше да се допуска и голямата обществена цел и политическата отговорност изискваха извънредни решения от НДСВ. Вероятно обаче бе възможна опцията да се подкрепи правителство на малцинството между БСП и ДПС до 1 януари 2007 г., без да се участва в него. Ако не беше влязло в управлението на Тройната коалиция, НДСВ щеше да се запази за много бъдещи управления.

 

Така или иначе участието в правителството на Сергей Станишев стана факт. Това определено не беше добър атестат за НДСВ, но беше приемлива стъпка от гледна точка на бъдещата ориентация и развитие на страната ни. Последва пълноправното ни приемане в ЕС на 1 януари 2007 и фанфарите от този успех. От тук нататък започнаха фаталните грешки.

За да ги избегне още на 2 януари, НДСВ трябваше да излезе от управляващата коалиция и да се тръгне към подготовка за предсрочни избори. Нерешителността и зависимостта на Симеон Сакскобургготски обаче започнаха да се проявяват все по-силно. До този момент той постъпваше в повечето от случаите като демократ и държавник. Постепенно, за разлика от балансиращата си роля дотогава, той започна да налага чисто лични решения.

Падението, компромисите, търговията с влияние и попадането на посредствени хора в обкръжението му довършиха останалото. Стана възможно секретарки, лични сътрудници, прислужници и т.н. да определят управленски политики. По този начин крахът беше предизвестен.

След редица неуспешни опити за въздействие все повече хора от парламентарната група на НДСВ, около 44 души от 52 депутати, решихме, че положението става нетърпимо и започнахме да се консолидираме за промяна. Промяна както във вътрешнопартиен план, така и по отношение на политическия курс на партията. Трябва да кажа, че в НДСВ цареше атмосфера на доброжелателност, учтивост и спокойно поднасяне на аргументите с някои изключения. За това не мога да кажа, че беше разбрано и обичайно посрещнато моето предложение за оставката на царя от лидерското място в НДСВ, макар че беше ясно на всички, че проблемите произтичат от него.

Естествено, след такава "дързост" бях "помолен" да напусна НДСВ, поради това, че "не се чувствам комфортно" в партията. Аз напуснах, разбира се, тутакси, като коментирах пред журналисти, че и двамата със Симеон Сакскобурготски не се чувстваме комфортно в НДСВ. Последва изключване от партията на четирима от водещите й лица. За съжаление едва 12 от общо 44 недоволни имаха доблестта след тези изключвания доброволно да напуснат НДСВ.

Първото заключение на напусналите беше, че проектът НДСВ е приключил. Дали някой е посъветвал Симеон, затова да закрие партията, дали тогава той вече е смятал, че подобен политически инструмент вече не му е нужен, аз не зная. Фактът обаче още тогава беше налице. Всичко друго след това до провала на 5 юли тази година беше една тъжна агония.

България има около 2% от избирателите, които като 700-те хиляди социалистически симпатизанти гласуват за своя избор, без да мислят и въпреки всичко - като монархисти. Не искам сега да коментирам случилото се на евровота преди месец и избирането на 2-ма европейски депутати от листата на НДСВ. Ако го сторя, трябва да навляза в сложните междукоалиционни и финансови схеми, които са видни за всички като "новите дрехи на царя" в Андерсеновата приказка.

В крайна сметка, от родната политика си отиде една партия, НДСВ, и една в миналото харизматична за българите личност - Симеон Сакскобурготски.

Да оставим на историците да анализират стореното и пропуснатото и се заемем с политиките на днешния ден и трудните решения за бъдещето на България.