Оркестрираният от френския лидер Шарл дe Гол и германския канцлер Конрад Аденауер „брак" между Франция и Германия чрез Елисейския договор преди 50 години достигна до една от най-критичните си фази благодарение на икономическата криза в Европа.

Докато французите разглеждат германците като арогантни и ги свързват с бира, Берлин, автомобили, нацизъм и война, то германците свързват съседите си с шампанското, менюто, туризма и с това, че в момента не са икономически важни.

Макар че на най-високо ниво двете държави дават обет, че „бракът" им се развива нормално със своите различия и че германско-френските отношения са гръбнакът на днешна обединена Европа, в редиците на френските социалисти и християндемократите на Меркел ситуацията е различна.

Още с идването на власт на социалистите във Франция през май 2012 г. бе ясно, че влиянието на Меркел върху бившия президент на Франция Никола Саркози, няма да бъде възможно да се прехвърли и над Франсоа Оланд и че няма да има „Мерколанд". Само преди няколко седмици отношенията между двете страни достигнаха до най-ниското си ниво за 50-годишния „брак", след като от редиците на управляващите партии в двете страни излязоха с меморандуми със сериозни нападки един към друг.

Изтеклият в медийното пространство френски меморандум, който ще бъде представен на партиен конгрес на социалистите през юни, безцеремонно критикува германския канцлер Ангела Меркел за нейната „егоистична" позиция за прилагане на строги мерки за икономии като решение срещу дълговата криза в Европа. На Европейския проект „се вреди заради съюза между тачъристките тенденции на сегашния британски премиер... и непреклонния егоизъм на канцлера Меркел", се отбелязва в меморандума.

В документа социалистите не спират дотук. Те критикуват Меркел, че е обсебена от „търговския баланс на Берлин и нейното електорално бъдеще", свързано с парламентарните избори в Германия през септември. Също така, социалистите са на мнение, че е необходима идейно-демократическа конфронтация между френските социалисти и германското дясно, което и е акцентът в меморандума. На френските социалисти не им се нрави силната германска икономика, тъй като така има надмощие при налагането на някои политики на еврозоната - изискваните от Берлин структурни реформи се прилагат в повечето закъсали страни в ЕС.

Социалистите са ясни в исканията си и донякъде са прави: оставяне на заден план на строгите мерки за икономии и стимулиране на икономическия растеж и трудовия пазар в борбата срещу кризата. Но първото условие е необходимо, при положение, че в закъсалите държави в ЕС разходите са били прекомерни и дългът многократно надвишава БВП, което и рефлективно изисква ограничения. Въпреки това германските християндемократи заслужават уважението си, защото са склонни да допуснат облекчаване на строгите мерки за икономии и поощряване на икономически растеж при определени условия.

Само да вметна, че дори на срещата на Г7 в Англия миналата седмица в дневния ред една от основните точки бе „облекчаване или затягане на коланите". Германия, Великобритания и Канада смятат, че трябва да продължат ограниченията, докато Вашингтон, Париж и Рим са за облекчаване на строгите мерки. Все пак не трябва да се пропуска, че част от френската опозиция е на мнение, че критиките към Берлин могат да доведат до „катастрофални последствия".

Освен спора за строгите мерки за икономии между Германия и Франция, Берлин забелязва „пробойни" в икономическата политика на френските социалисти. Едва ли не в отговор на френския меморандум, германско издание публикува неразкрит меморандум на Берлин няколко дни по-късно, който сериозно критикува френската икономическа политика.
Според него френската индустрия не е конкурентоспособна - по германските пътища има повече корейски коли от френски например; увеличават се разходите за труд; намаляват се инвестициите в научноизследователската област и т.н. Пояснява се още, че Франция е втората страна „по най-кратка работна година" в ЕС и че данъчната тежест е „най-голяма в рамките на еврозоната". Но най-голямата критика е за регулирания от Франция пазар на труда и социалната система, което кара и германците да назоват„Франция - най-голямото проблемно дете на Европа".

Дори председателят на Европейската комисия Жозе Барозу не крие своите виждания, че Франция се нуждае от структурни реформи (редуциране на цената на труда; съкращаване на държавните разходи и увеличаване на някои данъци), за да изправи на крака неконкурентната френска икономика.

Разделението между двете страни е и по редица показатели, въпреки че Берлин и Париж са обединени в идеята да продължат европейската интеграция с банков и политически съюз.

Безработицата в Германия през април е била 5.4%, а във Франция два пъти по-висока - 11%. Според последния доклад на ЕК Франция ще има 3.9% бюджетен дефицит тази година и 4.2% следващата, което накара и Комисията да даде на Франция отсрочка от 2 години, за да сведе бюджетния си дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт.

В Германия ситуацията е различна. Според ЕК бюджетният дефицит на Германия ще бъде едва 0,2 % от БВП през настоящата година, като за следващата година очаква постигане на "балансиран" бюджет. Още повече, че в доклада на Брюксел се прогнозира, че Франция ще бъде в рецесия през 2013 година, а Германия, най-голямата икономика в еврозоната, ще остане на пътя на растежа. Разлика има и в цената на труда, която във Франция е много по-висока от Германия.

Само преди няколко дни излезе проучване, което показва нагласите на част от държавите по отношение на европейския проект. Във Франция подкрепата към ЕС е спаднала от 60% до 41%, което е критично ниво, като се има предвид ролята на Париж в блока. А по отношение на по-засилена икономическа интеграция данните показват до 22% спад на подкрепата от 36%.

Отново в Германия тенденциите са по-положителни от тези във Франция. В Германия, най-голямата икономика в ЕС и най-големият вносител, подкрепата е спаднала от 68% през 2012 година до 60% сега. Подкрепата за икономическата интеграция също е спаднала в Германия - 54% от 59%.

Все още по отношение на икономическата и търговска политика германците са по-близо до либералните британци, отколкото до французите, които са привърженици на държавното планиране и контрол.

Проблем обаче съществува и за Германия, продиктуван от това, че Берлин може да остане изолиран, ако не направи нещо за намиране на консенсусно решение. Едно от доказателствата е именно обявеното от новото италианско правителство, че ще насочи усилията си към растеж, а не към бюджетни съкращения. Редица страни от южната периферия на Европа не гледат много склонно към „диктата" на Берлин по отношение на мерките за излизане от дълговата криза на Стария континент. Заради това Германия е принудена да се съобрази с усилията за намиране на баланс между ограничаване на разходите и вливането на средства за икономически растеж и поощряване на трудовия пазар.

Докато французите не са сигурни в състоянието на икономиката си, а германците са прекалено самоуверени за своята икономика, не само двете страни ще страдат от трудното намиране на изход за излизане от европейската криза, но и повличат останалите страни членки.

На политическо ниво някои германски политици смятат, че е време френската Социалистическа партия да се „модернизира" по модела на Социалдемократите в Германия, въпреки че е трудно, като се имат предвид политическите различия между двете страни.

Двете държави дори и на геополитическо ниво се движат в различни посоки. Германия отказа да си „цапа ръцете" в инициираните от Париж военни кампании в Либия и Мали, показвайки германския пацифизъм, докато Франция споделя британската линия - интервенция. Дори сега Париж, заедно с Лондон, притискат европейските си колеги да вдигнат сирийското оръжейно ембарго. Германия заема умерена позиция по въпроса.

Дали двете страни ще успеят да потушат нарастващото напрежение между тях и да обединят реално усилията си за справяне с продължаващата вече няколко години икономическа криза в Европа, това най-ясно ще се разбере на подготвените две срещи на върха на Европейския съвет през май (22) и юни (27-28).