Специалистите смятат, че Израел ще загуби в "дългосрочен план", каквото и да се случи през следващите седмици.

Но това не е задължително. Счита се, че в постмодерните войни няма победа и поражение, агресори и защитници. На фона на този аморален пейзаж, Израел всъщност ще е в много по-добра позиция след края на войната в Газа.

Анализаторите на текущата операция в Газа уверяват, че дори Израел да е отслабил Хамас, като краткосрочна победа това едва ли ще доведе до дългосрочен стратегически успех. В този ред на мисли се предполага, че в рамките на няколко седмици, Израел ще се окаже по-изолирана от всякога. Нейната непопулярност в Европа ще нараства все повече и може би, за първи път, ще загуби своя защитник в лицето на Америка, докато в същото време нейните арабски и ислямски врагове ще стават все повече. В същото време Хамас ще се възстановява и разраства и бавно ще избута Израел.

Но ако сравним войната в Газа с Израел с последните войни, този песимистичен сценарий едва ли звучи напълно реалистично. За разлика от екзистенциалните войни през 1948,1956,1967 и 1973 г., Израел не е изправена пред коалиция от мощни конвенционални врагове. Сирийската армия е разрушена. Ирак е унищожен. Египет е банкрутирала и не е настроена за война. Нейното военно правителство е по-притеснено за Хамас, отколкото за Израел. Йордания няма никакво желание да атакува Израел. Държавите от Персийския залив се страхуват повече от Иран, Хизбула, Хамас и Мюсюлманското братство, отколкото от Израел, което е промяна в техния начина на мислене, който няма исторически прецедент.

Никога до сега, от раждането на еврейската държава, съседните традиционни врагове на Израел не са били в такава ситуация на военен и политически безпорядък. Никога мощни арабски държави не са се надявали така както днес, че Израел ще унищожи ислямистката терористична организация, от която се страхуват повече, отколкото от Тел Авив. В крайна сметка Западът има малък успех в постигането на дългосрочни победи над терористични групи и бунтовници.

Хамас, а не Израел, не биха искали последните седмици да се повторят. Странното е, че Хизбула, някогашния съюзник на Хамас, до голяма степен запазила спокойствие по време на войната в Газа. Причината е може би в многобройните удари, които Хизбула претърпя по време на войната в Ливан през 2006 г., и неспособността му да защити останалите си активи от допълнителни поразяващи израелски въздушни удари. Ако ракетите на Хамас достигаха целите си, може би и Хизбула щеше да се присъедини. Но както изглежда, операцията в Газа много прилича на войната в Ливан през 2006 г.

В сегашната асиметрична война, Израел прилага методи за нанасяне на много щети на Хамас, без да понася непоносими загуби. И тъй като войната се разглежда като екзистенциална, в която ракети са насочени срещу цивилно население, израелското общественото мнение до голяма степен ще подкрепи усилията да се наложат санкции.

Израел не се стреми да окупира Газа още веднъж, а да нанесе достатъчно щети на ръководството на Хамас, тунелите и складовете за ракети, за да спечели четири или пет години на спокойствие. В Близкия изток спокойствието се квалифицира като победа.

В края на краищата жителите на Газа ще разберат, че има корелация между взривените къщи, от една страна и от друга - входовете на тунелите и оръжейни складове на Хамас. Дори лидерите на Хамас няма да бъдат в състояние да поддържат този факт скрит.

По отношение на вътрешната политика, Израел рядко е била толкова обединена, както в момента - подобно на САЩ веднага след 11/09.

Израелската левица и десница са съгласни, че една съвременна западна държава не може да съществува под заплахата от периодични обстрели от ракети. Отслабването на Хамас е само в полза на Палестинското ръководство, което по разбираеми причини остана настрани от войната и не призова Западния бряг също да организира атаки. В близко бъдеще след войната в Газа, Израел ще се занимава с палестинци, които не винаги мислят, че ракетните атаки и тунелни работят са в полза на собственото им стратегическо предимство.

ООН ще след края на войната ще бъде в още по-жалко състояние. Предложенията на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун бяха най-вече банални и глупави шеги. Разбира се, той никога нямаше да позволи на Северна Корея да предприеме същите действия, като Хамас. Използването на обекти на ООН, за да се крият арсенали на Хамас не може да се осъществи без съучастничество на ООН.

Газа е военно и политическо минно поле. Но ако Израел продължава по сегашния си път, той ще бъде в по-добра ситуация от преди започването на войната. В Близкия Изток това се счита за победа. Бъдещето на Израел не е мрачно, точно както не е мрачно и за всяка нация, която реши да се защити от свирепи врагове, които се стремят да я унищожат.