Техеран не заяви до 31 август, че прекратява работите по обогатяване на уран, както изискваше резолюция 1696 на Съвета за сигурност на ООН.
И това едва ли беше неочаквано, пише политическият анализатор на агенция "Новости" Пьотр Гончаров.

Всичко, в това число изявлението на президента Ахмадинеджад на 30 август, който призова европейските страни да се въздържат от санкции срещу Иран, само потвърждава това.

"Санкциите не могат да отвърнат народа на Иран от борбата за върховете на гордостта", повтори Ахмадинеджад тезата, съпътстваща цялото му управление, като под "връх на гордостта" се подразбира овладяването на ядрените технологии от Иран.

Сега по-нататъшната участ на Иран, идейно, е предрешена - и това ще стане в началото на следващата седмица на срещата на Шестицата на ниво заместник-министри на външните работи.
Представителите на външните министерства на САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай и Германия трябва да подготвят проект на резолюция на Съвета за сигурност на ООН и да решат какво ще стане с Иран по-нататък.
Главното, което ще им се наложи да направят, е каква трябва да бъде резолюцията - предвиждаща санкции или отново задължаваща Иран да спази препоръките на МААЕ?

Засега в Съвета за сигурност така и не бе постигнато единодушие относно иранската ядрена програма.

Ситуацията е парадоксална. Идеята за санкции е блокирана от Русия и Китай, а САЩ при никакви обстоятелства няма да допуснат Иран да реализира ядрената си програма.

Както и досега Москва и Пекин защитават позицията на изчакване. Министърът на външните работи на Китай Ли Джаосин заяви, че иранската ядрена програма трябва да бъде разрешена по дипломатически път.
Разбира се, китайската страна настоява Иран да прекрати ядрените разработки, но в същото време се противопоставя на налагането на строги санкции в случай на отказ.

Москва, по думите на вицепремиера на Русия Сергей Иванов, също смята, че за момента налагането на санкции на Иран е "най-малкото преждевременно и нецелесъобразно".
Във всеки случай ние ще продължаваме да поддържаме политическо-дипломатическото уреждане на въпроса, при пълното и стриктно спазване на режима на неразпространение, подчерта Иванов.

От своя страна САЩ обещават да създадат "антииранска коалиция", в случай, че Русия и Китай се обявят против приемането на резолюция, предвиждаща санкции.

В създалата се ситуация въпросите са повече от отговорите. Неразбираемо остава например как може едновременно да се защитава "политическо-дипломатическото уреждане" и "строгото спазване" на режима на нерозпространение?
А какво правим, ако се окажем в ситуация, при която е очевидно, че ядрената програма на Иран е насочена изцяло към създаване на ядрено оръжие?

Също толкова непонятно е с кого САЩ възнамеряват да създадат "антииранска коалиция". По всеобщи оценки Европа засега мълчи, като се ограничава само с общи, малко задължаващи призиви към иранската страна.

Не се разбира също така каква всъщност е целта на САЩ, с настояването за незабавно въвеждане на санкции срещу Иран.

В тази връзка не трябва да се пропускат упреците към Русия и Китай, отправени от председателя на комитета по разузнаването в камарата на представителите в американския Конгрес Питър Хесктър.
Заявявайки, че Русия и Китай не възнамеряват да поискат сметка на Иран и не позволяват на САЩ да наложат икономически санкции на Техеран, Хекстър изрази съжаление, че в "случай на провал на санкциите президентът Джордж Буш ще вземе нелекото решение да нанесе ответен удар срещу Иран".

Конгресменът безусловно е прав, като заявява, че икономическите санкции няма да сработят, ако Русия и Китай, а възможно е и някои от американските съюзници, окажат на Иран икономическа подкрепа.

Но от друга страна тези санкции едва ли ще се осъществят, докато бъдат разглеждани от Вашингтон само като първа стъпка за приемане на бъдеща резолюция на Съвета за сигурност на ООН, предвиждаща "принудителни мерки", съгласно член 42 от Хартата на ООН.

В създалата се ситуация, когато Шестицата не може да се договори за самия характер и смисъл на санкциите, единственият печеливш е Иран.
Техеран умело продължава да "забива клин" и да се намесва в единството на Шестицата.

Не е случайно, че през август ирански делегации посетиха Москва, Пекин и Токио. Не е случайно и че Техеран буквално преди дни обяви старт на строителството на два енергоблока към своя АЕЦ, като покани Запада да вземе участие. И риториката на официален Техеран, в лицето на секретаря на Висшия съвет за национална сигурност Али Лариджани забележително се смекчи.

Трябва да се предполага, че в Техеран си дават сметка, че в съответствие с член 25 от Устава на ООН "Членовете на организацията са съгласни да се подчиняват на решенията на Съвета за сигурност и да ги изпълняват", на което в частност обърна внимание руското външно министерство.
За реализацията на този член не достига малко - консенсус в Шестицата относно дали Иран да бъде осъден или помилван.