Д-р Москов не е министър на Бойко Борисов, Радан Кънев или ГЕРБ. Той, както уточни по-рано днес, е син на майка си и баща си, в „личен план”.

Очевидно не е министър и на лекарите, защото оттеглиха доверието си от него. Дали е министър на пациентите ще стане ясно съвсем скоро, когато ще се сблъскаме челно с влизащите в сила реформи в здравеопазването (някои от тях). Това трябва да се случи на фона на протестите на личните лекари, недоволството на частните и общинските болници и поне привидния хаос в системата на здравеопазването.

Какви са последните новини? Промените в здравеопазването, оповестени от ресорния министър ще влязат в сила от 1 април. Това стана възможно след като на днешното си заседание Надзорния съвет на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) одобри допълненията към Националния рамков договор (НРД) от миналата година, а публикуването на текстовете в Държавен вестник трябва да се случи в края на седмицата. Иначе казано няма Служебен рамков договор, само „обогатен” стар, но на всички е ясно, че това е по-скоро въпрос на терминология. Според министъра, новите мерки за контрол върху плащанията трябва да „заработят” с влизането в сила на договора и да осигурят повече средства за финансиране на медицинските дейности. Именно около тези мерки се съсредоточават и вълненията в лекарското съсловие.

Общопрактикуващите лекари протестират, обяснявайки, че в исканията им не става дума за пари, а за подобрени условия на работа. Така създават прецедент в историята на протестите, при който за пръв път причините не са финансови. Като хора нагледали се на протести обаче, имаме основание да сме скептични. Именно техните действия предизвикаха конфликт в съсловието и реакцията на колегите им от Спешната помощ.

„Бунт, революция за сметка на кого?” - бе въпросът на д-р Десислава Кателиева, председател на Асоциацията на работещите в Спешната помощ. Според нея протестните действия натоварват филиалите на спешната помощ и спешните кабинети, поставяйки в риск здравето на пациентите.

Всъщност зад този въпрос стои отдавна тлеещ конфликт, който има поне 15-годишна давност. Въпреки, че личните лекари много държат на уточнението, че са на разположение на пациентите 24 часа, седем дни в седмицата, едва ли има пациент, който би могъл да потвърди, че подобна готовност няма изключения. Всеизвестен факт е, че домашните посещения не са метод на работа, с който се „прекалява”. В такива случаи пациентите търсят, разбира се, Спешната помощ. Така „спешните” гасят пожарите там, където би трябвало да има 24-часов отклик от личния лекар - поне на книга. От тази гледна точка възраженията им изглеждат основателни. Общопрактитуващите лекари контрират с предложение за спешни кабинети към ДКЦ-та, които ще поемат пациентите им, при невъзможност да го направят те. Доколко е приемливо то, предстои да разберем.

Възможно е тези вълнения да имат и ефект на очистително, защото изваждат на повърхността проблеми, които отдавна нагнетяват напрежение между отделните сектори на здравеопазването и като че ли подсказват способност на системата да се справи сама със себе си, макар това да е твърде оптимистично казано. Вече се чуват гласове и в подкрепа на Националната здравна карта. Според медици 400 регистрирани болници са необосновано много в страна с мащабите и населението на България и намерението да се сключват договори само с болници, които могат да си осигурят достатъчно работа – тоест покриват достатъчно пациенти и имат възможност за прилагане на адекватно лечение е обосновано.

За да „свали” напрежението, министър Москов обясни, че анексът, който вече е факт, предвижда допълнителни 74,5 млн. лв. над приетия за годината бюджет от НЗОК. Приоритети са лъчелечението и радиохирургията, неонатологията. За доболничната помощ са предвидени над 36 млн. лева. Средствата щели да дойдат от по-добрата събираемост на приходните агенции и НЗОК.

При профилактични прегледи на лица над 18 г. се въвежда оценка на системен коронарен риск и се включва изследване на общ холестерол.

За пациенти със сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет се включва ново изследване на LDL-холестерол.

Разширен е списъкът на заболяванията, за които здравно-осигурените лица подлежат на диспансерно наблюдение. Запазва се броят на диспансерните прегледи при хора с есенциална хипертония.

В болничната помощ са включени 267 клинични пътеки, 39 амбулаторни и 4 клинични процедури.

Основният акцент в пакета здравни дейности в болничната помощ са клиничните пътеки, свързани с детско и майчино здравеопазване, социално значими заболявания като кардиологични, онкологични, неврологични и др.

Въвежда се система за създаване на уникален идентификационен номер за всяко здравно-осигурено лице при ползване на болнична помощ.

Въпреки уверенията на здравния министър, че има увеличение на обемите и цените на медицинските дейности в доболничната и болничната помощ, от БЛС обявиха, че ще атакуват анекса към Националния рамков договор в съда.

Какво се случва с пациентите, за които всички мислят? Те ще трябва внимателно да следят здравноосигурителните си права и вноски, защото от 1 април ще има нов подход при проверка на здравно-осигурителния статус. За целта вече няма да е достатъчно да има заявления за регистрация на трудовите договори, а ще се проверява дали действително са постъпили осигурителните суми. Както се изрази преди дни финансовият министър Горанов, има „голямо разнообразие от примери”, което показват точно обратното.

Що се отнася до пръстовото идентифициране – засега се отлага с няколко месеца (не е ясно колко точно), а и въвеждането му ще започне от болниците, не от личните лекари.

Какво става с електронната здравна карта е въпрос, който също не се обсъжда много активно тези дни, други са актуалните теми.

По думите на д-р Москов, предложенията за електронизацията в здравеопазването са на етап обществено обсъждане, макар нормалната логика да подсказва, че ако искаш контрол на системата, трябва да започнеш най-напред от въпросната електронизация.

Разбрахме, че здравният министър е тръгнал да бори статуквото, а в сегашното състояние на системата, безкръвните операции не са вариант. Но ако си заявил, че защитаваш интересите на пациентите, да си син на майка си и баща си не е достатъчно.