На 2 и 3 май т.г. сирийските правителствени сили убиха най-малко 167 души, сред които цели семейства, в западните сирийски градове Ал Байда и Банияс. Свидетелските показания и видео доказателства, събрани от „Хюман Райтс Уоч" (Human Rights Watch), сочат, че повечето от тях са били екзекутирани след приключването на боевете и когато бойците от опозицията са се били оттеглили.

Няколко месеца по-късно, на 4 август, въоръжени бунтовници влязоха в Латакия, намиращ се на средиземноморското крайбрежие, и убиха 190 цивилни и взеха 200 заложници - предимно жени и деца. Най-малко 67 от жертвите са били екзекутирани, отново по данни на „Хюман Райтс Уоч".

Такива зверства са често срещани в Сирия, където след 3-годишен конфликт има все повече убити сред цивилното население, които са или застреляни, или изклани, или избити от бомби. "Това е като сценарий от Втората световна война, с тежки бомбардировки на противниковите позиции. Имаме цели селища, където всички жители са били избити", коментира Хамит Дардаган, съавтор на нов доклад на изследователи от Оксфорд за сирийските жертви.

За да "направим числата по-лесно смилаеми", Дардаган разяснява, че докладът се фокусира върху загиналите деца, които са 11 420 от общо 113 735 сирийци, убити в конфликта до август тази година. (Техният брой достига 126 000 към момента.) Оксфордските изследователи са класифицирали жертвите по възраст, пол, географски регион и причината за смъртта, когато е известна.

"Броят на децата жертви е показател за броя на цивилните, които трябва да са били засегнати от войната", добавя Дардаган. "Той просто ви дава усещане за това, колко широко се е разпростряла войната. Не става въпрос само за правителствените сили, биещи се с бунтовническите сили. Войната е засегнала цялото им общество."

Мохамед Али Серджи, сирийски журналист, който е прекарал четири месеца в страната през тази година, смята, че нивото на насилие е безпрецедентно за този век. Той припомня добре документираното клане в Хула през май 2012 г., когато ООН съобщи, че членове на милицията „шабиха", лоялни на президента Башар ал Асад, убиха десетки хора, включително и деца, застреляни от упор.

„Телата са били намерени с огнестрелни и прободни рани", казва журналиста. „Това не може да бъде видяно при нормалните конфликти, а дори и в Ирак, Пакистан и Афганистан. Не сте чували за кръвожадност в такъв голям мащаб".

И докато зверства със сигурност се извършват и от двете страни, докладът на оксфордските изследователи не оставя никакво съмнение, че правителствените сили са отговорни за огромното мнозинство от цивилни жертви. Поради една проста причина: основната причина за смъртта на децата е използването на взривни вещества, убивайки 7 557 (71%) от 10 586 деца, като причината за смъртта им е известна.

"Според доклада оръжията, които са били използвани за убийството на по-голямата част от децата, се контролират от режима на Асад", посочва сирийският журналист. "Бунтовниците не разполагат със самолети или хеликоптери, както и с артилерия със среден и далечен обсег на действие, която може да предизвика такива взривове."

Тези факт бе признат и от ООН, чийто ръководител за човешките права заяви в понеделник (2 декември), че има "внушителни свидетелства за много сериозни престъпления, военни престъпления, дори престъпления срещу човечеството" и че "доказателствата сочат за отговорност на най-високо ниво на управление, включително и на държавния глава".

Серджи е бил пряк очевидец на убийства. „Наистина е страшно да видиш МИГ да нанася удари по цивилни райони и села, които не разполагат с нищо. В тях може и да има въоръжени лица, но определено не танкове или тежки оръжия. И МИГ-ът се спуска и хвърля тежки бомби и след това отлита", свидетелства журналистът.

Фактът, че Асад все още има пълен контрол върху своите военновъздушни сили, сам по себе си е противоречив. Както Серджи посочва, заплахата от въздушната сила на Муамар Кадафи беше тази, която подтикна международната интервенция в Либия през 2011 г.

„Има начини да го възпрем - много страни загубиха привилегията да имат военновъздушни сили с налагането на забранена за полети зона", казва Серджи. „Имаше зона, забранена за полети в Ирак и в Либия - необичайно е вътрешен конфликт да продължава с провеждането на този вид военновъздушни кампании. Няма да чуем, че това се случва по време на гражданските войни в Африка".

Докладът на оксфордските изследователи остава стриктно неутрален: "Когато някой е убит в престрелка, кой знае кой е изстрелял куршумите?", коментира Дардаган, но някои активисти не са съгласни с тази интерпретация. Активистката на Хюман Райтс Уоч Лейла Начуати казва, че убиването на деца винаги е било част от стратегията на Асад - всъщност откакто избухнаха размириците през 2011 г., когато обезобразеното тяло на 13-годишния Хамза ал Кхатиб бе върнато на семейството му месец след задържането му от властите.

"Децата са били нееднократно и системно мишена на режима, като стратегия за деморализиране на населението и смълчаването на несъгласните", казва Начуати пред „Дойче Веле". "Те са цели, тъй както и сирийското населението като цяло, а не вторичните ефекти на войната срещу въоръжени групировки, които дори не са съществували, когато режимът демонстрираше насилие през цялата 2011 г."

Марк Пиерини, който е бивш посланик на ЕС в Сирия, прогнозира, че докладът на оксфордците ще бъде сред най-важните доказателства за зверствата по време на конференцията за Сирия, планирана за 22 Януари 2014 г. в Женева.

"Докладът на групата от Оксфорд е подробен и подкрепен с факти", казва той. "Това потвърждават и доклади, генерирани от хуманитарни организации, които са работили в Сирия. Не може да се изключи и че някои опозиционни групи са извършвали зверства, но изглежда, че няма съмнение, че по-голямата част от децата са загинали вследствие от действията на подчинените на Асад".

Но дали лидерите на Европа, Русия и САЩ взимат тези факти под внимание, когато се опитват да посредничат между Асад и разделената опозиция, е съвсем друг въпрос.