Въпреки фасадното съгласие, интересите на Москва, Техеран и Анкара в Сирия силно се разминават. Как ще продължи конфликта, пита в редакционната си статия френският вестник L"Express.
Уникалното на сирийския капан е, че т.нар. "страни - победителки" са изправени пред същия сложен проблем като този, пред който стоят западните държави, отказали да участват в конфликта. Последната среща на тримата случайни кръстоносци от този лагер в развалини - Русия, Иран и Турция - допълнително подчерта трудностите и различията между "кураторите" на сирийската трагедия.

Тръмп допълнително усложни ситуацията

Ако е очевидно, че изтеглянето на американските специални сили, едностранно постановено от Доналд Тръмп, оставя кюрдите на самотек, също така е очевидно, че интересите и апетитите на Москва, Техеран и Анкара разкриват противоречиви сметки, които американският президент съживи с внезапността на решението си. Ето защо в търсенето на спешен баланс между тримата воюващи, Владимир Путин лично се е посветил на ролята си на посредник, без успех до момента.

Миналата седмица в Сочи, по повод четвъртото издание на тристранната среща на платформата Астана, военната победа не се превърна в политически успех: можем да обединим силите си на терен, но не и да седнем около една маса. От страна на Тръмп, във всеки случай, могат да се похвалят, че добре са маскирали ситуацията: "Не знаем какво ще се случи," скептично подхвърли Реджеп Тайип Ердоган, който отлично знае какво иска.

Турция се стреми преди всичко да създаде буферна зона в Северна Сирия, по цялата й граница, за да изгони кюрдските бойци от СДС ("Сирийски демократични сили", коалиция от кюрдски и арабски въоръжени групировки). Докато Москва и Техеран смятат, че след като кюрдите бъдат победени, тази област трябва да се върне под контрола на редовните войски на Башар Асад.

В първия случай кюрдите ще бъдат предадени на турците, с всичко, което този вариант предполага, включително повторното заселване на този регион с една част от 3,9-те милиона сирийски бежанци, настанени в Турция; във втория СДС няма да има друг избор, освен да предаде своите завоевания (толкова скъпо придобити в битка срещу Даеш) на генералите на Асад и да се откаже от всяка идея за еманципация, за да спаси кожата си.

Москва, Дамаск, Техеран, Анкара - всеки има своя цел

Желязната прегръдка се усложнява, когато знаем, че руснаците бързат да видят как турците атакуват джобовете на Ислямска държава в Идлиб, северозападна Сирия, покрай санджака Александрета (турската провинция Хатай), с цел да ликвидират джихадистите от "Ал Кайда", които са станали доминиращи в ущърб на цивилно население от 3 милиона души заложници. В Идлиб има 60 000 добре подготвени мъже, принадлежащи към различни фракции, които си съперничат (едната от тях дори е про-турска). Руският външен министър Сергей Лавров ясно изрази нетърпението си да приключи с Идлиб и да види, че Асад го завзема.

Ердоган обаче подкрепя възможността за започване на решителна офанзива срещу кюрдите в Манбидж, на изток, откъдето американците ще се изтеглят. Голямото желание на турския президент е окончателно да изкорени СДС и да смаже всяка надежда за кюрдска автономия на територия, която се простира от бреговете на Ефрат до иракската граница.

Идлиб и джихадистите за руснаците, Асад и иранците, а Манбидж и кюрдите - за турците... разчленяването на Сирия продължава.

Превод: Петя Михайлова