Посещението на президента Росен Плевнелиев в Бразилия със сигурност ще реши поне една от поставените задачи: някои веселяци в Скопие, които самоволно наричат себе си «журналисти» и «историчари», ще бъдат принудени да се разровят в произхода на Дилма. И с голяма изненада ще установят, че ако българският президент наистина им е земляк (Гоце Делчев се намира в географската област Македония), бразилската му колежка не е. Защото баща й Петър е роден в столицата на хумора и в бившия промишлен център на България Габрово, а не в едноименното пиринско село. На Петър Русев му е провървяло, когато, спасявайки се от преследванията на НКВД и Военния отдел на ЦК на БКП, е успял да избяга, първо в Париж, и после в Бело Оризонте. Там е успял да вложи откраднатите от Коминтерна и от вуйчо си пари в успешен бизнес и става богаташ.

Ако някой читател се интересува от подробностите за забогатяването на бразилския клон на рода Русеви, може да попита достопочтения Цоню Корнажев (дано да е жив и здрав) брат на покойния министър на правосъдието Петър Корнажев. Авторът на тези редове му е изключително задължен за предоставената информация. Статиите ми по темата (макар и с неохота) се печатат дори и в руските сталинистки, троцкистки и маоистки издания. А на 8-9 април ще прочета и доклад в Ягелонския Университет в Краков, пред всички полски латиноамериканисти. Последните, меко казано, не симпатизират на СССР и Коминтерна и с удоволствие включиха доклада за Русеви в програмата.

Така или иначе, бившата крайно-лява терористка е президент на петата по население и седмата по икономическа мощ страна в света. И на практика е по-влиятелна от всички останали жени на планетата, включително залязващата Ангела Меркел и излизащата от голямата игра Хилари Клинтън. Така ще бъде до есента на 2018 г., когато, в съответствие с бразилската Конституция, ще бъде принудена да сдаде поста. Но ще остане безспорен авторитет в Partido do Trabalho (Партия на труда).Последната със сигурност ще мине в опозиция, но скоро няма да излезе от бразилската политика. Напротив, ще продължи да олицетворява стремежа на бедните бразилци към социална справедливост и по-добър живот. Дилма и предшественикът и Лула бързо ще придобият ореол на светци, като народът ще ги обича и уважава много повече, отколкото сега.

Дотогава тя най-вероятно ще се задържи на поста си. Доскоро авторът беше на обратното мнение. Обаче карнавалът в Рио де Жанейро (когато се очакваше пикът на протестните акции) по никакъв начин не засегна нейния рейтинг. Напротив, видяхме я по телевизията подмладена и освежена след поредната пластична операция. И стана ясно, че ще изкара безпроблемно на поста си, поне до Летните Олимпийски игри, които предстои да се проведат в същия бразилски мегаполис. Там обаче няма да има условия да се иска оставката на Дилма, както беше по време на Мондиала. За бразилците не е толкова важно дали техни спортисти ще завоюват медали и пак ще прославят страната, най-вече в колективните спортове. Главното е провалената победа на местния Мондиал.

Въпреки че твърдението на практика е недоказуемо, на всички е ясно, че бразилските футболисти стояха, а не играха, защото бяха получили за целта много повече пари, отколкото ако бяха станали световни шампиони. Дадоха им ги, разбира се, магнатите в Бразилия, засегнати от социално-икономическите реформи на Партията на труда. Последната им бръкна в джоба мнооооого дълбоко! Затова пък, десетки милиони бразилци вече не гладуват!

За Дилма няма никакъв проблем да сключи с президента Плевнелиев няколко договора, дори и не съвсем изгодни за нея, които обаче да ударят здраво рамо за българската икономика. Защото, много е възможно, след като сдаде поста, олигарсите да не и простят и да тръгнат да и отмъщават за загубените милиарди, отишли за изхранване на бедните бразилци. И да и се наложи да търси някъде политическо убежище. Със сигурност то няма да бъде дадено в САЩ, или Западна Европа: Партията на труда принуди инвеститорите от там да спазват социалните си задължения към бразилския си персонал. И по тази причина, печалбите им значително намаляха.

Това е малко вероятно да се случи в някой от членовете на БРИКС: в Русия, Китай, Индия, Южна Африка не обичат аутсайдерите. Китайците например отказаха навремето убежище на Марко Милошевич след падането от власт на баща му. И той се принуди да се укрива с майка си в Русия.

Обаче, Владимир Путин неведнъж демонстрира добра памет. И най-вероятно ще си спомни за антируските гласувания на представителите на Дилма в ООН, под северноамерикански натиск. И може да реши да и го напомни в момента, когато тя го помоли за убежище. Особено, ако на власт след нея дойдат разумни хора, които не се канят да скъсат търговско-икономическите договори с Русия. И запазят инфраструктурата на станцията за космическо наблюдение ГЛОНАСС в столицата.

Съюзните на Дилма в Латинска Америка един след друг сдават властта. Приемниците им не горят от симпатии към Партията на труда, съзнавайки, че без икономическата и политическата помощ на Бразилия, ляво-радикалните лидери на субконтинента нямаше да се задържат толкова дълго.

В португалоезичните страни местните авторитарни лидери се интересуват единствено от размера на печалбите си и перспективите за оставането на власт и продължаващ грабеж на бюджетни средства. Затова е малко вероятно Дилма да получи убежище в Ангола, Мозамбик или Гвинея-Бисау.

Остава една страна, където, който и да дойде на власт: комунисти, или фашисти, по закон няма право да и откаже убежище, заради произхода. И това е България (Португалия не приема тези бразилци, или граждани на други страни от Азия и Африка, имащи проблеми с правосъдието).

По този повод депутатът от АБВ и член на парламентарната Комисия по Външна политика доцент, д-р Георги Кючуков сподели специално за news.bg:

«Президентът Дилма Русев е доказан приятел на България и като такъв, винаги е добре дошла у нас, не само заради българския си произход. Без никакъв опит за намеса във вътрешната политика на Бразилия, вярата, че г-жа Русев ще успее да защити доброто си име и политически авторитет, вероятно се споделя от много хора в България, които изпитват искрени чувства на уважение и приятелство към нея». Засега, тя успя да се удържи на поста. Въпросът е, какво щеправи след 2018г., когато няма да разполага с лостове на властта?

Така, или иначе, ако се случи така, че да се наложи да я приемем, след две години и половина тя със сигурност няма да дойде с празни ръце.Затова сегашното посещение на Росен Плевнелиев беше много навременно. Президентът има много отрицателни качества, които компрометират представляванaта от него институция. Това се разбира и от ръководството на ГЕРБ, където вече търсят негов приемник, който в подходящия момент да сдаде поста на министър-председателя.

Едно обаче не може да се отрече: бизнес-уменията и тънкото чувство за промяна в политическата ситуация. Неслучайно Бойко го избута толкова напред. И той е наясно, че рискувайки да разсърди някой във Вашингтон, с визитата си в Бразилия прави сериозна инвестиция в бъдещето си: лично и на България.