По-малко от месец преди старта на учебната година присъственото обучение на децата в образователната система все повече e под въпрос. На този фон властта у нас продължава да отпраща противоречиви послания към учители и родители, доказвайки, че няколкото години в битката с COVID не й бяха достатъчни за ясна стратегия за най-ощетената група при всеки локдаун - децата. Обществото ни пък е по-разделено от всякога по темата за вируса, ползата от ваксините, мерките и всичко останало, без да се замисля, че само след няколко седмици рискуваме едно поколение отново да плаща цената за колективния ни провал в това да му осигурим изконното право на качествено образование.

Има-няма

Във вторник служебният образователен министър проф. Николай Денков обяви, че границата за преминаване към дистанционна форма на обучение на конкретно училище ще е при 10% отсъстващи деца вместо 15%, както беше до момента. Поясни и че "ако се намираме в "зелената зона", т.е. под 100 заболели на 100 000 души население, учениците между 1 и 4 клас и децата в детските градини ще могат да бъдат и без маски с решение на педагогическия съвет". Малко по-късно, явно усетил гафа с изискването 2-3-годишни деца да бъдат задължавани да носят маски и нарастващото напрежение след него, Денков се обясни, че те ще важат за тези с две години отгоре. Къде е логиката и тук, оставяме настрана.

Поредното изказване за мерки от стил "от ден до пладне", на които бяхме свидетели неведнъж, със сигурност хвърля допълнително вода в мелницата на скептиците, за които вирус не съществува, а ваксините са създадени, за да ни контролират дистанционно. За съжаление обаче единственият реален дистанционен елемент в близките седмици, и дано не месеци, се очертава поредната година, в която учениците отново ще са изкупителна жертва за провалената битка с епидемията. С тази разлика, че сега вината ще е на всички ни, а място за оправдание няма.

Предупреждения

А гласовете, че бъркаме катастрофално с отношението към децата по време на епидемията, стават все по-явни... В началото на август от Национална мрежа за децата, Асоциация "Родители", Сдружение "Общност Мостове" и Българския хелзински комитет излязоха с единна позиция до имащите отношение към проблема институции. В писмото си те посочиха, че в България се неглижират сигналите, че масовото и продължително изваждане на децата от обичайната им социална и обучителна среда ще има дълбоки и дълготрайни негативни ефекти както върху тях, така и върху цялото общество. Напомниха на властта и че голяма част от учениците в прогимназиален и гимназиален етап у нас са учили присъствено едва три месеца за целия период на пандемията, като през това време в дълги периоди са работили всички услуги за възрастни, включително нощни заведения и казина. Забележката на четирите организации е напълно уместна за държавата, в която за известен период детето ти не можеше да посети училище, но пък за сметка на това преспокойно можеше да се разходи до кварталното казино. Въпрос на национална ценностна система, може би. Или пък на по-силни крясъци на определени браншове, които за разлика от хилядите родители и деца у нас все по-усърдно успяват да отстоят някакви права.

По данни на УНИЦЕФ от март тази година повече от 330 милиона младежи са останали у дома поне девет месеца заради наложените мерки в отговор на пандемията. "Това ги е накарало да се почувстват изолирани и притеснени за бъдещето си", коментира тогава говорителят на организацията Джеймс Елдър. Няколко месеца по-късно той предупреди, че над 600 милиона ученици са лишени от възможността да учат поради пандемията от COVID-19 и алармира за увеличаващи се случаи на насилие сред децата. По същото време ООН призова всички страни по света да отворят възможно най-скоро училищата. В свой доклад експертите на световната организация посочиха, че най-засегнати от затварянето им са децата, които нямат достъп до инструменти за дистанционно обучение, както и най-малките деца, които са в ключови етапи от развитието си. Те изтъкнаха още, че поради затварянето на образователните институции немалко родители са принудени да напуснат работата си, особено в страни, в които има ограничена или липсваща политика за подкрепа при такива ситуации.

"По някакъв начин ние създадохме свят, в който децата се молят да ходят на училище, но правителството не им позволява. Поне това е едно общо нещо, което имаме с талибаните", коментира наскоро свой материал по темата австрийският журналист Джо Хилдребанд.

Месеци след наложените мерки, свързани с изолацията на децата, редица британски педиатрични клиники съобщават за 100-процентен ръст на пациенти с проблеми с психичното здраве, над 200-процентно увеличение на случаите на употреба на опиатни вещества и по-страшно - ръст на опитите за самоубийство сред младежите. 70% от децата и младежите, стигнали до специалистите, са посочили, че пандемията се е отразила на психичното им здраве. Изследване, публикувано в JAMA Pediatrics, показва, че в световен мащаб всеки четвърти млад човек изпитва клинично повишени симптоми на депресия, а всеки пети изпитва повишени симптоми на тревожност.

Образованието ни - от лошо по-лошо

Извън чисто емоционалните проблеми, до които води затварянето на децата у дома, надали има някой, който ще оспори, че обучението от дистанция води до общо влошаване на резултатите в обучението им. Според изследване на Института за изследвания в образованието, тревожно висок дял от учителите (40%) отчитат влошаване на знанията на учениците в предметната област, в която преподава. Най-съществено е това в областта на природоматематическите науки, където всеки втори учител отчита влошаване на знанията на своите ученици. Притеснителните данни от мащабното проучване на института не спират до тук - около 58% от учителите отчитат влошаване на социализацията на учениците, както и тревожно понижаване на емоционалната, поведенческата и когнитивната им ангажираност. Само един от пет директори отчита редовно присъствие в онлайн часовете на всички ученици, около 60% от директорите смятат, че до 20% от учениците не са присъствали редовно в онлайн часовете, а 4% от тях споделят за редовни отсъствия на повече от 60% от учениците.

Именно заради тези факти и риска годината да започне неприсъствено, родители се обединиха в отворено писмо към институциите с апел "Да запазим училището като средище за децата". В него те настояват за запазването на присъственото обучение в предстоящата учебна години на фона на конкретни мерки за ограничаване на здравните рискове за учители и ученици. Родителите изброяват редица проблеми като факта, че все повече деца изпадат в риск от отпадане от образование, губят способността си да пишат на ръка, да предават съдържание със собствени думи или да решават проблеми в група, заради спецификите на обучението от разстояние в електронна среда и други все важни и изключително тревожни последици от затварянето на училищата.

Градините

Не по-малко тежко за хиляди семейства с малки деца, имащи нужда от ежеминутни грижи, би било и евентуалното затваряне на градините. Въпреки че според настоящия план в отговор на епидемията, те биха останали отворени максимално дълго, тази цел е неизпълнима, поради факта, че не са спазени двете условия за това - 100% ваксиниран персонал и приемане на деца на ваксинирани родители. А причината е ясна - и в двете групи надделяват съмненията и страховете. България продължава да е водеща по смъртност в Европа, но за сметка на това и водеща по нисък процент имунизирано население със своите под 16% напълно ваксинирани граждани.

Оправдания

Докато лятото се изнизва пред очите ни, поредната година с риск от изолация и бутафорен образователен процес за децата ни чука на вратата. И ако докато преди две години можехме да се оправдаваме със световната неподгответност за урока COVID, то тази есен нямаме никакво основание да не си напишем домашното. И ако бяхме малко по-прилежни ученици, каквито искаме да са децата ни, може би щяхме да се подготвим малко по-добре. Може би щяхме да имаме реално работеща информационна кампания в училищата и градините за ползите от имунизацията; щяхме да имаме достатъчно тестван педагогически персонал и деца; щяхме да има достатъчно данни, които да дадат обща картина за епидемиологичната картина в тези среди; щяхме да имаме родители, които не се съпротивляват на това децата им да бъдат изследвани, и учители, които не се страхуват да се ваксинират; щяхме да не допуснем отново да се повтори сценарият, при който едни ужасно изнервени родители се опитват да накарат едни ужасно демотивирани деца да слушат едни ужасно уморени учители; щяхме да спрем да се залъгваме, че правим нещо добро за децата си; щяхме да сме единни, а не да се надпреварваме да участваме в сутрешни блокове под надслов "Учители срещу родители".

Но не го направихме.

На прага на поредната задаваща се дистанционна учебна година, през която отново ще сме усърдни в исканията си към децата да бъдат старателни и мотивирани да учат в една ненормална за учене среда, спокойно можем да си пишем Слаб (2). И двойкаджиите сме както ние като общество, така и държавността зад гърба ни. Или поне, това което все още има от нея. Остава ни надеждата, че децата ни ще искат да измият срама от проваления ни изпит и ще се представят по-добре в техния...