Бенямин Нетаняху не може да се оплаче от липсата на важни приятели. След като Доналд Тръмп му предложи на тепсия американско признание за израелския суверенитет над окупирания Голан, той получи още един подарък от Владимир Путин, а именно останките на израелския войник Захария Баумел, убит в Ливан през 1982 г. Няколко дни преди парламентарните избори, които се развиват за него в труден контекст, израелският премиер може да разчита на двама от най-силните мъже в света, които да улеснят преизбирането му. Като се има предвид значението, което израелското общество придава на завръщането на всички свои войници, живи или мъртви, израелският лидер ще се върне по-силен от пътуването си в Москва, коментира ливанското издание L"Orient- Le Jour.

Всичко изглежда е било програмирано за постигането на тази цел. Руско-израелското сътрудничество за репатриране на останките, наречено "Сладко-горчива песен", стартира преди две години. Фактът, че успехът на операцията беше обявен в сряда, пет дни преди парламентарните избори, изглежда не е случаен. Бенямин Нетаняху използва тази карта в най-добрия момент.

Вчерашната му визита в Москва, дванадесетата официална среща между двамата лидери след старта на руското участие в Сирия през септември 2015 г., му позволява да потвърди в очите на израелския електорат статута си на държавник, за когото лидерите на този свят, независимо съперници или не, са отворили широко вратите си. Нещо, с което неговите конкуренти не могат да се похвалят, тъй като той доминира на израелската политическа сцена в продължение на три последователни мандата. Нетаняху може да привлече и електората с руски корени, който според в. "Аарец" със своите един милион гласоподаватели ще бъде "най-големият избирателен блок сред еврейските избиратели в страната".

Но както винаги от 2015 г. насам, Бенямин Нетаняху отиде в Москва преди всичко за да търси партньор в ограничаването на иранското влияние в Сирия. Русия е ключът към стратегията на Израел в Сирия. "Нетаняху направи повече посещения в Москва, отколкото във Вашингтон през последните години, в контекста на оттеглянето на САЩ от Близкия изток, започнало по време на президентството на Барак Обама", коментира Анна Борщевская, сътрудник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика. В интервю за "Ню Йорк таймс" през януари, шефът на генщаба на израелската армия Гади Айзенкот заяви, че еврейската държава е извършила "хиляди" удари срещу ирански цели в Сирия през последните две години. Москва остави прозорец за действия на израелците, за да извършват операциите си, докато определят собствените си червени линии.

Мъглявата позиция на Путин

Инцидентът от миналия септември, при който сирийската ПВО погрешно свали руски разузнавателен самолет с 15 войници на борда след израелска атака в "руската къща" в Северозападна Сирия, сега изглежда забравен. "Дипломатически източник", цитиран от "Аарец", заяви, че този инцидент е "зад нас". Честотата на израелските рейдове е намаляла временно след този инцидент. От декември миналата година ирански и сирийски цели са били обстреляни в Халеб, Дамаск и ал-Катифа, на 40 км североизточно от сирийската столица. Само летището на Дамаск беше обект на атаки два пъти през януари.

По време на последната среща между двамата лидери през февруари, Бенямин Нетаняху увери, че Русия споделя неговата цел да принуди иранците да напуснат Сирия. Русия никога не е потвърждавала официално информацията. Нетаняху има интерес да твърди, че Владимир Путин е неговият съюзник срещу Иран. Руският президент поддържа неяснотата, играейки съдия между двете сили. През май 2018 г. той твърдеше, че всички чуждестранни сили трябва да се изтеглят от Сирия. По същия начин той ясно остави полето отворено за израелците, за да ударят иранските позиции, при все че отношенията на Москва с Техеран далеч не са фиксирани. Тези удари са до известна степен игра на руснаците, тъй като намаляват влиянието на Техеран в Сирия. Но след инцидента от миналия септември Москва втърди тона и реши да достави своята система за въздушна отбрана S-300 в Дамаск, което до голяма степен охлади отношенията с Израел.

Изглежда в отношенията между двете държави се отваря нова глава. Руският президент наистина е предал на израелския си партньор тялото на убития в Ливан войник. Това може да се счита за унижение за иранците и за Хизбулла. Защо Владимир Путин направи този подарък на Бенямин Нетаняху? Какво получи в замяна, с изключение на топлата благодарност на израелския премиер? "Това е въпрос на политически капитал", казва Анна Борщевская. С други думи, руският президент иска да покаже, че е господар на играта в Сирия и че може да направи възможно невъзможното.

Един друг елемент може да даде повече улики за целите на руската мечка. "Нашите войници, заедно с нашите сирийски партньори, са открили гроба на израелския войник, " обясни Владимир Путин. Руският президент подчертава ролята на сирийците, които поддържат много силна пропаганда срещу еврейската държава, за да се разграничат по-ясно от Иран и Хизбулла. Изглежда Владимир Путин се опитва да накара Израел да разбере, че сирийската държава трябва да остане извън конфликта на Тел Авив с Иран в момент на интензивно напрежение по въпроса за Голанските възвишения, където според Израел ще се разположи Хизбулла. Макар че това може да се тълкува като по-нататъшна стъпка на Москва да спре влиянието на Иран в Сирия, все още е твърде рано да се твърди подобно нещо, като се има предвид двусмислената позиция на Русия по въпроса.