На 9 декември 2008 г. френският тв канал "Арте" излъчи документалния филм на Тед Анспач "Когато Републиката си забули лицето". Седем години преди атентатите от Шарли Ебдо и Батаклан надълго и нашироко се обсъждаше въпроса за някои комунитаристки отклонения във Франция в началото на 21 в. Последната част на филма хвърляше кратък и уплашен поглед върху британския мултикултурализъм, преди да произнесе заключението си от тези девет думи: "И така, британският или френският модел? Секуларизъм или комунитаризъм?"

Смело можем да се обзаложим, че ужасяващият атентат в Манчестър ще подкани мнозина да реактивират манихейските си съпротиви, както в случая с атаките в Лондон през 2005 г., пише в свой анализ Libération. Преди 12 години дитирамбите за републиканския модел дадоха смъртоносен обратен тласък на "Лондонистан" - термин, въведен впрочем от един френски журналист в средата на 90-те години. Уви! Няколко месеца по-късно британски журналисти и политици можеха законно да се подиграват с френския републикански модел, докато предградията в цялата страна горяха, а Жак Ширак въвеждаше извънредно положение.

По-скоро когнитивна рамка, отколкото реален обществен ред, с изключение на редки случаи в историята на последните 50 години; неясна дума и обезценен етикет, които не престават да отбелязват, често с облекчение, агонизиращ през последните няколко десетилетия; британският мултикултурализъм не е централна тема нито на атентатите в Лондон през 2005 г. , нито на тези, които изненадващо се случиха в Манчестър.

Да започнем с това, което е очевидно: трябва да европеизираме или глобализираме анализа на джихадистките атентати, които през последните години удариха Брюксел, Стокхолм, Берлин, Париж, Манчестър, Ница. А това минава през двойната констатация, че джихадът, както отбелязват Оливие Рой и Енцо Траверсо, за съжаление е единствената политическа кауза, която позволява да си измислиш героична идентичност на пазара на идеи в началото на 21 в. От друга страна, атаките са в по-голяма степен обусловени от външни политически фактори, отколкото от вътрешните политики на интеграция на имигранти или етнически малцинства.

Във Великобритания възхвалата или по-често критиката на мултикултурализма се проявява чрез замазване на външнополитическите проблеми. Но видеообръщението на Мохамед Сидик Хан , организатор на атентатите през 2005 г., показваше по смразяващ начин, че катастрофалната политика на Блеър в Ирак е тази, която в много по-голяма степен произведe т. нар. доморасли терористи , отколкото "комунитаризма" , индуциран от "мултикултурализма".

Този път либийският произход на терориста Салман Абеди е най-лошата илюстрация на това, какво може да представлява "суперразнообразието", което вирее в момента във Великобритания. Докато през 2005 г. трима от терористите бяха с пакистански корени, а един от Ямайка /приел исляма/ - т.е. лица от бившата колониална империя. По-интересното несъмнено е, че атентатите в Манчестър се вписват в една рамка, в която от няколко години програмите за превенция на радикализацията от типа Prevent , въведени след атентатите от 2005 г., са предмет на разгорещени спорове и чести клевети.

Налице е първият парадокс на една политика, която се опитва да отговори на дефицита на интеграцията на мюсюлманите с финансирането на инициативи, които са насочени пряко към мюсюлманската компонента на британското общество, дори и с риск за диференцирано отношение, подхранващо впечатлението, че "те са различни" . Изключително трудно е да бъдат спечелени сърцата и умовете на тази група, въпреки че сме свидетели на втърдяване на полицейския и съдебен арсенал, поемайки риска тази група да бъде стигматизирана до степента от октомври 2016. Мюсюлманският съвет на Великобритания, в по-малка или в по-голяма степен еквивалент на Френския съвет на мюсюлманското вероизповедание, стартира своя собствена програма за превенция на радикализацията, паралелно с Prevent.

Трябва да бъде отчетено напрежението, което съществува между прекалено реакционистките, хомофобски или антисемитски проповеди, които се чуват понякога в джамиите и необходимостта едновременно да се гарантира свободата на словото и да се изтласкат истинските терористи или бъдещите такива. Радикалните ислямисти във Великобритания често споделят с тези от Франция "една и съща непоносима социална география", по думите на Пиер Бекуш. Сблъсквайки се с всички тези предизвикателства, обяснението, което дава мултикултурализмът, не би помогнало съществено.