25-годишната Иванка, майка на шест деца, преби социалната работничка, която била изпратена да върне на държавата по грешка изплатени 250 лева. Агресивната ромка вероятно е добре позната в системата, защото нито едно от децата й не посещава училище, а последното (6-то), с което бори демографския проблем на страната, дори не е при нея, а е дадено в Дом за отглеждане.

Ако съдим и по реакцията на бабата, двете жени не се виждат за пръв път. Защото "социалната" била наясно, че дъщеря й не e женена, сама си гледала децата и никой нямал право да и "иска" доход. Особено служителката, която е "по-учена". Пак според възрастната ромка (макар че колко да е възрастна - дъщеря й е на 25, но да предположим, че я е родила на 14) Ванчето щяла да се извини и "туй" нямало да се повтори, даже щяло да се забрави.

"Туй" обаче се повтаря и историите с насилие над социални работници не започват с инцидента в Бургас. Сигурно си спомняте, че по-рано тази година в Кюстендил бяха задържани роми, нападнали служителки от "Социално подпомагане". Поводът за агресия бил, че отказали да запишат жена като самотна майка, въпреки че дошла с мъжа си, видите ли. Георги и Анелия живеели заедно, но ако това бъдело документирано, щели да изгубят детските надбавки, помощите за безработни и за дърва и въглища за огрев. За да бъде по-убедително, семейството включило юмруци и ритници в аргументите си. Други две ромки пък изразили с агресия недоволството си, че ги обслужват бавно.

Идеята за "изнесена" социална дейност се оказва слаба, защото във въпросния ромски квартал, както може да се очаква, има проблем с тока и интернета. Освен това конфликти не липсват, въпреки че сградата, в която се помещава "офисът" е срещу полицейския участък. Директорът на службата потвърди, че случаят не е изолиран. Който и да е измислил това невероятно ноу-хау с изнесената дейност, е за бой.

Че случаите на саморазправа със социални работници зачестяват беше констатирано още преди две години. Тогава станаха по-строги рестрикциите при неправомерно получаване на помощи. Банална истина е, че много често децата са средство за препитание и когато на родителите се налагат санкции, се стига до бой.

Покрай инцидентите стана известен и случаят с уволнената социална служителка от Пловдив Ангелина Петрова. Жената беше наказана за това, че е спряла помощите на десетки семейства в кв. "Столипиново", защото нямали право да ги получават. Тя беше бита и влачена за косата из улиците на прословутия квартал. Тогава жената сподели пред национална телевизия, че ромите са абсолютно наясно с правата и законите и са обучени да източват държавата. Призна, че работата на терен е необходима, защото трябва да се провери декларираното в молбите за помощи, но малко социални работници го правят, защото се страхуват да ходят по домовете. Бившата служителка разказа, че в много от социално-слабите домове е видяла плазмени телевизори за 2000 лева, други били луксозно обзаведени, трети дори имали магазин в двора, който не бил техния...

Ангелина Петрова изрече това, което всички знаем, че социалната система е неефективна. Според уволнената служителка вина нямат нито ромите, нито социалните работници. Едните се възползват от вратичките, другите са принудени да работят в условия на риск за живота си, при ниско заплащане (между 400 и 600 лв.). Взаимната им непоносимост е гарантирана. Иначе охотно говорим за ромската интеграция. Защото това е сигурна възможност да бъде спечелено финансиране от чужбина.

През 2012 трима министри се събраха да представят проекта "Домашни грижи за независим живот". Здравният - Стефан Константинов, социалният Тотю Младенов и на еврофондовете - Томислав Дончев. По този проект Швейцария отпусна близо 2,1 млн. швейцарски франка, а страната ни участва с 220 хиляди швейцарски франка. Задължителното условие, за да бъде реализиран, беше да бъдат включени представители на ромската общност.

Проектът стартира пилотно във Врачанска област, с амбицията да се превърне в модел за държавно финансиране на услугата "домашни грижи". Срокът на проекта изтича този месец. Факт е, че много възрастни хора от Врачанско получиха подкрепа с ежедневно обгрижване от медицинските сестри и домашните помощници, обучени по проекта. В интернет дори може да се види една респектираща презентация на свършеното през годините, което включва и работа в групи за законодателна дейност.

Във всички възможни източници за проекта се споменава за едни 25% обучени за помощници роми. Ясно е, че предвид лошата слава на малцинството, едва ли ще се намери безпомощен възрастен, който би ги допуснал в дома си, пък било то и за да се грижат за него. Ясно е и че изпълнителите на проекта не са имали друг ход, освен да приемат условието на швейцарците. Иначе финансиране няма.

Въпреки, че се споменава за доклад, свързан с проучване на нагласите сред малцинството, такъв не може да бъде намерен. В крайна сметка проектът "Домашни грижи за независим живот" е добър пример за организирана грижа на безпомощни и болни възрастни по домовете им и това не може да бъде отречено. Но ромите в този проект по-скоро са документален факт, отколкото действително участие. Така ги интегрираме у нас.

А в Германия например интеграцията не е утопия. Преди няколко години църковна организация в Берлин стартира проект в един от кварталите. Заедно с ромски семейства тя ремонтира изоставени жилища в Нойкьолн. Така успя наистина да интегрира ромите, ангажирайки ги да работят - искаш дом - ще ти помогнем да си го построиш сам.

Оказва се, че е възможно. Особено, ако държавата си е свършила работата.