Напоследък хората с жива памет имаме усещането, че този филм вече сме го гледали. И макар от премиерата му да е минало време, пред риска от повторение, трескаво се опитваме да се докопаме до дистанционното и да сменим канала.

В петък посред бял ден в центъра на Варна бе взривено аудито на бизнесмена Харасимов. Което върна спомените към годините, когато подобни показни екзекуции - с бомба, гранатомет, „Макаров" със заличени номера или „Калашник" бяха ежедневие. На фона на това вече живяно време по-изтъркано звучи, че полицията и прокуратурата работят по няколко версии. По редица случаи от нетолкова далечното минало работата така и си умря на фазата „работни версии".

Още по-спомнящ е фактът, че рибният бизнесмен е бил някога шампион по борба. Полицията в Морската столица обяви, че Харасимов не е бил заплашван. Ала техният най-висок началник побърза да се застрахова, че в миналото на загиналия не липсват тъмни петънца. От езоповите изявления на МВР-боса схващайте: каквото си е търсил, това си е намерил.

Преди години подобни настроения битуваха сред народонаселението: целият поменик, преждевременно преселили се в отвъдното, сами си бяха виновни: от бившите спортисти, потърсили къшея хляб в рекета-застраховане, до бившите милиционери, потопили се в дебрите на банковото дело. Удобно оправдание на не едни управляващи за безрезултатната „работа по няколко версии".

Независимо че се смяташе, че куршумите косят само виновните, простите хорица тогава с опасение подминаваха лъскавите лимузини и грамадните джипове, паркирани пред емблематични столични заведения - току виж каже „бум".

Още неизветрял мирисът на експлозив на кръстовището край варненския Икономически, София реши да не остане по-назад. И в типично гангстерския стил от началото на 90-те в столичен клуб почти смъртоносно бе намушкан асът на ММА Благой Иванов-Багата. Нападението - за което догадките са повече от фактите поради полумълчанието на (не)компетентните органи - е извършено от осмина души, въоръжени с бухалки.

Заради подобни екшъни навремето т.нар. прилични граждани избягваха посещенията на определени заведения след определени часове. Именно поради тях бяха въведени и по-сериозна охрана и контрол на внасянето на каквито и да било оръжия, видеонаблюдение, които както показа случая или не помагат, или престъпно небрежно не функционират.

Най-странното е, че известното с безцеремонността си „при неотложни случаи" МВР от неделя сутринта може да се похвали единствено с 13 разпитани. А и с коронния номер на служителите в Цветановото ведомство - установяване на нещо: в случая самоличността на участниците в мелето.

По една или друга причина първата тиражирана от „6-и септември" 29 информация за тежкото престъпление бе, че спътниците на Багата - Тодоров и Кондов - са криминално проявени. А в инцидента бе намесено името на известен софийски наркобос. Синдромът „който си го търси, си го намира"?

Или атрофиралото чувство за превенция на полицията е приспало интереса им към същия този бар, пред който точно седмица преди инцидента от тази неделя, имаше стрелба. И пак вместо да за хванат за работа и да дирят стрелеца, от ведомството с лъва отпред обявиха най-напред, че пострадалият Любомир Георгиев е с дълго полицейско досие. Синдромът?

А може би хората на Цветанов определено нямат желание да разкриват определени престъпления, свързани с конкретни фигури и структури на подземния свят? Защото иначе те са доста способни и убедителни, когато бързо трябва да получат самопризнания от заподозрени. Питайте хлапетата от Скравена, които надраскаха няколко дувара. Или възможностите (правомощията) им се простират само до тази „престъпност". И има недосегаеми.

Няколкото инцидента от последните седмици върнаха спомена за страх у хората. Страх, който бяха успели да забравят. Бе останал само страхът, да не бъдат случайно бити и закопчани при поредното показно на „пазителите". Сега вече не знаят от кого да се пазят. От преминаващи аудита, от яки момчета с бухалки, от едни със значки, дето първо бият, а после питат. Но всред взривно-агресивните битовизми в тунела светна лампичка.

Главен комисар на МВР Калин Георгиев потвърди в проза и без акомпанимент поетичното прозрение на Евтим Евтимов и Тончо Русев какви точно ги върши нашата полиция. С една дума - живеем в ерата на победената престъпност. Той зарина слушателите на едно столично радио с числа за лидери на ОПГ, за досъдебни производства, и активно неутрализирани бандитски босове. Спомена за напълно или частично ликвидирани престъпни групи и отново заведени дела, дела, дела. Е, дела сме виждали и преди бол - документи, сиреч, осъдителни присъди малко.

Наистина в експозето на главсека имаше смущаваща ухото фраза „ГДБОП наблюдавала еди-колко си еди-какви си". Антимафиотите са известни със своята наблюдателност. Но защо ли тогава зачестиха случаите, когато действията на представители на по-добре и по-лошо организираната престъпност спокойно се наблюдават на живо от обикновените граждани.

Или след връщането на спомена за страха ще ни се наложи да го преживеем отново на свой гръб? Някои управляващи трябва да се замислят. Особено натоварените с борбата с всякаквата престъпност. Може и да са премиерски любимци, но далеч не са отличниците на кабинета. За народни фаворити не иде реч.

Защото, ако днес ни се иска да хванем дистанционното и да сменим канала на втръсналия ни филм, то утре ще поискаме да хванем бюлетината и да сменим тях.