Сега, когато терористите на „Ислямска държава Ирак и Левант" (ИДИЛ) заплашват Багдад и хиляди иракчани загиват, трябва да си припомним някои от последните изявления на президента Обама за ИДИЛ и Ал Кайда.

"Ако играчите от един университетски отбор сложат екипи на Лос Анджелис Лейкърс, това няма да ги превърне в Коби Брайънт" (януари 2014 г.). "Ядрото на Ал Кайда е паднало на колене, то е унищожено" (август 2013 г.). "Нека няма съмнение: Приливът на войни е в отстъпление" (септември 2011 г.)

Рядко президент на САЩ е грешил за толкова много неща за сметка на живота на толкова много хора. Твърде много пъти, за да могат да бъдат преброени, г-н Обама ни каза, че "поставя край" на войните в Ирак и Афганистан, като че ли желае да направи това. В действителност неговата реторика вече се срути. Това, как облечените в черно джихадисти на ИДИЛ завземат територии, които вече бяха обезопасени с американска кръв, е окончателно доказателство, ако е необходимо такова, че враговете на Америка не са " унищожени". Те са окуражени и на поход.

Падането на иракските градове Фалуджа, Тикрит, Мосул и Тел Афар, както и създаването на терористични убежища в голяма част от арабският свят, представляват стратегическа заплаха за сигурността на САЩ. Действията на г-н Обама преди и след последните постижения ИДИЛ в Ирак имат ефект за увеличаване на тази заплаха.

По време на посещението в Близкия изток през тази пролет, чувахме постоянния рефрен в столиците на Персийският залив и в Израел - "Може ли да обясните какво прави вашият президент?", "Защо той се отдръпва?", "Защо така безгрижно жертва трудно постигнатите победи в Ирак?", "Защо той изоставя приятелите си?", "Защо прави сделки с враговете си?".

В една от арабските столици висш служител извади карта на Сирия и Ирак. Рисувайки дъга с пръста си от провинция Ал-Ракка в северната част на Сирия до провинцията Анбар в Западен Ирак, той заяви: "Те ще контролират тази територия. Ал Кайда изгражда безопасни убежища и тренировъчни лагери тук. Американците не ги ли интересува?"

Изглежда, че нашият президент не се интересува. Ирак е изложена на риск да попадне под контрола на радикална ислямска терористична група, но в същото време г-н Обама говори за изменението на климата. Терористите са поели контрола над територия и ресурси по-големи, отколкото когато и да било в историята, но той играе голф. Той изглежда в блажено неведение или е безразличен към факта, че възраждащата се Ал Кайда представлява ясна и непосредствена опасност за Съединените американски щати.

Когато г-н Обама и неговият екип встъпиха в длъжност през 2009 г., Ал Кайда в Ирак беше до голяма степен победена, благодарение на героичните усилия на въоръжените сили на САЩ. Г-н Обама трябваше само да води преговори за споразумение, с което да бъдат оставени американските сили с разузнавателни и операционни способности, за да помогнат за осигуряването на мира. Вместо това, той се отказа от Ирак и днес ние сме свидетели на поражението на Америка.

Трагедията, която се разгръща в Ирак днес е само част от историята. Ал Кайда и нейните филиали са възраждат по целия свят. Според едно скорошно проучване за периода 2010 - 2013 г., има увеличение на броя на салафитските-джихадистки терористични групи по целия свят с 58%. През същия период броят на терористите се е удвоил.

В лицето на тази заплаха г-н Обама е зает, въвеждайки противници на Америка във властови позиции в Близкия Изток. Първо бяха руснаците в Сирия. Сега на ход е идеята да се въведе Иран в Ирак. Само глупак би повярвал, че американската политика в Ирак трябва да бъде отстъпена на Иран, която е най-големият в света държавен спонсор на тероризма.

Този президент е съзнателно сляп за въздействието на политиките си. Въпреки заплахата за Америка, която се разгръща в Близкия Изток, подпомагана от неговото изоставяне на Ирак, той обяви, че възнамерява да следва същата политика в Афганистан.

Въпреки ясното доказателство, че отчаяно се нуждаят от американското лидерство по света и отчаянието на нашите съюзници и радост на нашите врагове, президентът Обама изглежда решен да напусне поста си сигурен, че е осигурил спокойствие за Америка. В действителност, скоростта, с която се завземат територии в Ирак от терористите може да бъде сравнена със скоростта на спада на Америка.

Президентът разясни своята гледна точка на 23 септември 2009 в речта си пред Общото събрание на Организацията на обединените нации. "Всеки световен ред", каза той, "който издига една нация над другите, не може дълго да оцелее." Трагично той бързо доказа противоположното чрез последователни опасни политики, които са доказателство, че без американско превъзходство, не може да има световен ред.

Президентът и неговите съюзници трябва да се изправят лице в лице с някои трудни истини: Америка остава в състояние на война и оттеглянето на нейните войски от бойното поле, докато нашите врагове продължават да се бият, не поставя "край" на войната. Слабостта и отстъплението са провокативни. Оттеглянето на САЩ по света е пагубно и поставя собствената ни сигурност в риск.

Ал Кайда и нейните филиали са възраждат и те представляват заплаха за сигурността, невиждана от Студената война насам. Победата над тях ще изисква стратегия, а не фантазия. Тя ще изисква продължителни трудни военни, разузнавателни и дипломатически усилия, а не провеждане на подвеждаща реторика. Това ще изисква възстановяването на военният капацитет на Америка и промяна на политиките на Обама, които отслабиха нашите въоръжени сили и намалиха способността ни да влияем на събития по целия свят.

Американската свобода няма да бъде обезпечена с празни заплахи, безсмислени червени линии, задкулисно управление, успокояване на нашите врагове, изоставяйки нашите съюзници или извинения за нашата велика нация. Всички те са белези на доктрината на Обама. Нашата сигурност, както и сигурността на нашите приятели по цял свят, може да бъде гарантирана само с фундаментален обрат в политиката от последните шест години.

През 1983 г. президентът Роналд Рейгън каза: "Ако историята ни учи на нещо, то ни учи, че лековерното помиряване или самозалъгване относно нашите противници е безумие. Това означава предателството на нашето минало, прахосване на нашата свобода." Президентът Обама е на път да защити наследството му като човек, който е предал нашето минало и е пропилял нашата свобода.

******
Ричард Брус „Дик" Чейни е четиридесет и шестият вицепрезидент на САЩ в администрацията на Джордж У. Буш, заемащ поста от 20 януари 2001 г. до 20 януари 2009 г.
Лиз Чейни заема поста на заместник помощник на държавният секретар по въпросите на Близкият изток през 2002-04 г.и 2005 - 06г.