Вече седмица правителството е в оставка. Но продължава да управлява. Какво се случи с протестиращите? Исканията за контрол над монополите, за подобряване на социалното положение и срещу правителството, което направи живота нетърпим, вече се подменят от странни стратегии като правителство в сянка, програмен кабинет. С вариаци, в които повтарящото се е че сегашният парламент продължава да си работи и се призовава за свикване на Велико Народно събрание, без да е ясно какво точно трябва да реши то.

Ако върнем времето с десетина дни назад, това ли искаха протестиращите? Разбирам разочарованието от политиците. Именно те изкараха хората на улицата. Но има ли държава без политици? Освен няколко диктатури с малко политици.

Протестите могат да създадат нови политици.

И това трябва да се поощрява. Но те трябва да докажат, че са по-добри, защото този мач вече е игран. Точно така хората гласуваха за царя, за Борисов - само и само да дойде някой различен, защото обеща, че „ще ни оправи". Резултатът е известен.

Изходът според мен е друг - не хората да пишат закони и конституция, а да покажат на политиците, че последните са техни служители. И ако не се справят - ще си го отнесат. Не само на избори, а както си заминаха Борисов, Виденов и още други - предсрочно. Няма нужда да чакаш четири години, за да си кажеш мнението за управлението.

Народът видя силата си, но тази сила не трябва да е насочена към покръстването на безкрайна върволица нови спасители, а към промяна на системата. Към управление, в което политиците, стари или нови, се съобразяват с правила. И знаят, че ако ги нарушат, ще се сблъскат с гнева на хората. Това е сериозен стимул за честна работа.

Няма спор, че трябва да се играе по правилата и институциите да работят. Но това не става с автоматичното изпращане на нови хора в институциите. Промяната би се случила не с новите лица, а с новия играч - народът, протестиращите. Затова този играч трябва да влезе в дългосрочна роля - не да си стои на улицата, а да покаже на всеки, който е допуснат до властта, че може да бъде пометен оттам. Казвам го като един от тези, които се занимават с неблагодарната работа, наречена политика и които претендират, че всеки трябва да отговаря, за това, което лично е направил.

Зная какво си мислят някои - защитавам политическата класа, защото съм от нея.

Браня не политическата прослойка, а подредба в обществото, която може да осигури свобода, справедливост и солидарност и която е доказала смисъла си в най-проспериращите страни в света.

За това си мисля, че шмекеруването на политиците сега идва в повече. Правителството се сниши, но продължава да си е в пълните права. Парламентът продължава да приема никому ненужни решения и закони. Президентът бави топката, свиква два пъти консултации с политическите сили, от които чува едно и също, не работи в събота и неделя, размотава освобождаването на правителството. Целта е изборите да се доближат до редовните, предвидени за юли. Като в оставащото време се замитат следи в министерства и се води смешна пропаганда за „успехите" на ГЕРБ. Плюс умилителните болнични сцени с премиера, на когото на крака му идва патриархът, а световни лидери чакат на опашка да го поздравят.

Опозицията, за моя изненада, прие тази игра и покорно се върти около президента, който пък се върти около премиера в оставка.

Започнах с протестиращите. Какво правят те сега?

Избират си представители и пишат дълги списъци с искания, някои от които се отричат взаимно. Всичкото това не, за да участват в избори, а в някакви измислени и безсмислени обществени съвети към президента.

В момента е нужно не да се бави топката в центъра, а да се атакува. Т.е. президентът да започне да работи. Да сложи край на разиграването с полулегалното съществуване на правителството в оставка, да назначи служебен кабинет с ясен мандат и да даде възможност на българите да си изберат представители, на които вярват. А партиите вместо да се ослушват, да предложат какво ще правят във властта. Като не забравят да поставят на обсъждане Конституцията и след година - да решат Велико народно събрание или текущи ремонти. По възможност да вземат това решение с референдум.