Когато Тръмп се съюзява с Путин, може ли Европа да възпре Русия и разполага ли с нужните инструменти, за да го направи? На този и още въпроси отговаря външният министър на Литва Кестутис Будрис в интервю за френското онлайн издание Le Grand Continent. Според него бъдещето на континента зависи от нашата смелост.

LE GRAND CONTINENT: Три години след началото на пълномащабното нахлуване на Русия, нападнатата Украйна сега е третирана по-сурово от Съединените щати, отколкото агресора Русия. Тръмп описва Зеленски като "диктатор" и го обвинява, че възпрепятства изборите, докато Киев е подложен на натиск да приеме неравностойно споразумение за ресурсите си. Има ли Европейският съюз инструментите да обърне този сценарий?

КЕСТУТИС БУДРИС: Съюзът разполага с всички инструменти за действие. Основите на международното право и международния ред все още съществуват. Не сме забравили кой е агресорът и кой е жертвата. Нашата роля като европейци е да поддържаме реда в света и да обясняваме кой за какво е отговорен. Трябва да поемем отговорност да направим повече и да обясним на нашите американски приятели, че някои от нещата, които представят като факти, не са точно такива, каквито ги описват. На първо място е подкрепата на Съюза. Нашата колективна европейска подкрепа е по-голяма от тази на Съединените щати. Въпреки това не е достатъчна - трябва да направим повече, за да гарантираме победата на Украйна. Трябва да останем единни и да се придържаме към нашата позиция за санкции и военна подкрепа. Трябва да продължим натиска върху Русия, защото тя е агресор. Трябва да наричаме нещата с истинските им имена: това не е "конфликт", не е война, която е започнала по неизвестни причини - знаем защо е започнала и кой я е започнал: Русия на Путин нахлу в демократична страна, защото нейният народ реши да се отдалечи от Москва. Наш дълг е да го кажем ясно и да бъдем от правилната страна на историята: всички ще бъдем съдени по действията си спрямо Украйна.

LE GRAND CONTINENT: Промени ли се позицията на Европа относно организацията и провеждането на избори в Украйна след коментарите на президента Тръмп?

К. БУДРИС: Намирам това говорене за опасно: то има за цел да създаде вътрешно напрежение и да дестабилизира Украйна. Украинците останаха единни по време на войната, защото разбират, че приоритетът е да защитят страната си от агресора. Идеята, че Зеленски се превръща в диктатор, е част от играта на Русия: Москва би искала да види напрежение в Украйна, защото това може да позволи на Путин да постигне това, което не успя да направи на бойното поле. Не се съмняваме, че след като мирът бъде възстановен и военното положение бъде отменено, в Украйна ще се проведат свободни и честни избори - какъвто беше случаят с демократичния избор на президента Зеленски. Когато една държава е във война, съсредоточена е върху отбраната си, един милион мъже и жени са облекли военната униформа, а повече от 7 милиона нейни граждани са напуснали страната и границите са затворени, организирането на избори е изключително сложно. Дори не говоря за политика: говоря за инфраструктурата, която трябва да се създаде, за да се организира гласуване при тези условия. Фактът, че тези избори бяха отложени, е разбираем.

LE GRAND CONTINENT: Изненадан ли сте, че дебатът се фокусира върху личността на президента Зеленски, а не толкова върху Владимир Путин?

К. БУДРИС: Този дебат е контрапродуктивен: въпросът за легитимността е важен и ще определи резултата от дискусиите, но трябва да оставим настрана тази история за личността на Зеленски, тъй като тя не засяга същността на проблема. Приоритетът е да се създаде силно и окончателно възпиращо средство срещу Русия. Путин обича да говори за произхода на тази война: нейните корени са руският империализъм. Русия не може да приеме, че Съветският съюз се разпадна и вече не съществува. Това е империалистическа държава, която не може да приеме независимостта и суверенитета на нито един от своите съседи. Това не е само мое мнение: това ще ви кажат всички страни, граничещи с Русия. От 1991 г. те участват във войни на всички фронтове. Това е поведението, на което трябва да сложим край в Европа и Украйна.

LE GRAND CONTINENT: Съюзът и неговите страни-членки не бяха допуснати до участие в преговорите между САЩ и Русия. Как смятате да промените това и какво може да предложи Брюксел на масата за преговори?

К. БУДРИС: Отговорът е много прост: замразени активи и дългосрочна военна подкрепа. Моите колеги са разочаровани, че Европа не участва в тези дискусии. Те обаче повтаряха: нищо за Украйна без Украйна, нищо за Европа без Европа. Но нека спрем да се оплакваме. Искаме ли да сме там? Така че нека работим усилено, за да получим място на масата. Не сме "поканени" на масата за преговори. От нас зависи да докажем, че сме геополитически играч, способен да постига резултати. Русия не се трогва много от изявленията и думите на подкрепа - интересува я какво всъщност вижда и преживява на бойното поле. Убеден съм, че комбинацията от доставката на допълнителни оръжия и изземването на замразените активи на Русия в полза на Украйна може да промени изхода от тези преговори. Това би помогнало и за осуетяването на една от стратегическите цели на руската инвазия, а именно демилитаризацията на страната. Ако се ангажираме с дългосрочно финансиране и военна подкрепа, ще гарантираме, че Украйна не само няма да бъде демилитаризирана, но ще бъде оборудвана до степен, в която може да възпира Русия. Това е обратното на това, което Путин иска и ще даде глас на Европа на масата за преговори. Признавам, че ми е трудно да разбера защо сме разочаровани, че Европа няма място в преговорите: защо да ни канят, ако не променим подхода си и не направим повече?

LE GRAND CONTINENT: Подкрепяте ли пълната конфискация на замразените активи на Русия?

К. БУДРИС: Да, разбира се. Представихме нашите правни аргументи и нашата оценка за различните начини на процедиране. Не казвам, че задачата е лесна, но не мисля, че е невъзможна. Ако положим усилия, сигурен съм, че ще намерим решение.

LE GRAND CONTINENT: Този подход ще доведе ли до отслабване на еврото?

К. БУДРИС: Разбира се, ще има финансови и правни рискове, но можем да ги минимизираме заедно. Ако искаме да говорим за риск, нека говорим преди всичко за риска от връщане на войната в Европа, защото това се случва на нашите граници. Ако искаме да променим играта в тези преговори, това е инструментът, от който се нуждаем. Просто не мога да приема, че конфискацията на замразени руски активи остава извън дискусията. Не съм съгласен с тази предпоставка и знам, че много от нашите колеги около масата също не са съгласни. В крайна сметка става въпрос за нашата безопасност. Заедно ще намерим начини да намалим финансовите рискове.

LE GRAND CONTINENT: Може ли присъединяването на Украйна към Съюза да промени ситуацията? Президентите фон дер Лайен и Коща предположиха, че този процес може да бъде ускорен. Как?

К. БУДРИС: Мястото на Украйна е в Съюза и съм съгласен, че този процес трябва и може да бъде ускорен. За разлика от членството в НАТО - което САЩ не виждат като спешно решение, въпреки че остават убедени, че това е най-бързият и най-евтиният начин за гарантиране на сигурността и мира в Украйна - само страните-членки решават за разширяването на Съюза. Преместихме датата за присъединяване на Украйна към 2030 г. Вярваме, че да имаме дата е важно, защото ни кара да се мобилизираме. Има много фактори и това не е лесен процес. Но ние трябва да направим всичко по силите си, за да помогнем на украинците да се реформират и да облекчат административната тежест. Това е процес, в който те могат да се учат от нашия опит. Нека бъдем реалисти: не очаквам разширяването да бъде една от точките на масата за преговори в момента, но това би било осезаем резултат за Украйна, особено в контекста на три години война и разочарование от Запада. В тази атмосфера, в която някои се чудят колко дълго ще останем заедно с Украйна, ако мислим това, което казваме, членството е много важно.

LE GRAND CONTINENT: Евросъюзът настоява, че също ще продължи да оказва натиск върху Русия чрез санкции, въпреки че Съединените щати предполагат, че отстъпки в тази посока ще трябва да бъдат направени по време на преговорите. Колко сте уверени, че тези санкции ще останат в сила?

К. БУДРИС: Запазваме нашите санкции и това няма да се промени. Току-що приехме шестнадесетия пакет от санкции срещу Русия: Бях разочарован, че той не включва пълна забрана за внос на руски LNG, но моят подход е да се съсредоточа върху следващия пакет. Все още имаме инструменти на масата, които могат да бъдат използвани за увеличаване на натиска върху Русия. Това е много важно в контекста на мирните преговори: Кремъл трябва да почувства този натиск, за да бъде принуден да направи отстъпки.

LE GRAND CONTINENT: Неизбежно ли е раздалечаването между Съюза и Съединените щати?

К. БУДРИС: Трябва да променим подхода си, за да отразяваме общите интереси: това е езикът, който Вашингтон използва тези дни. Важно е да говорим за ценности, но трябва също така да подчертаем, че имаме общи интереси да останем обединени. На езика на интересите, трябва да разработим положителен дневен ред със Съединените щати относно отбраната, търговията, енергетиката, технологичното сътрудничество, споделяйки тежестта на ангажиментите за сигурност. В Европа ние също имаме своите интереси. Трябва да сме наясно с нашите интереси, точно както Съединените щати са наясно със своите. Нашият интерес е да създадем по-проспериращо общество чрез търговия и да укрепим нашата сигурност. За Литва трансатлантическите отношения са много важни, както и нашият ангажимент към Алианса. За източния фланг това е екзистенциален въпрос. Вярваме, че трябва да продължим да насърчаваме тези отношения и да намерим общ език с нашите съюзници. Не мисля, че трябва да се оттегляме, дори някои от нашите съперници да искат.

LE GRAND CONTINENT: Член 5 от договора се основава на идеята, че съюзниците ще бъдат готови да се защитават взаимно според принципа на обща сигурност и солидарност. В един транзакционен свят, все още ли вярвате в Алианса?

К. БУДРИС: Това не е въпрос на вяра, а въпрос на воля: ние работим и увеличаваме нашите ресурси, за да направим този съюз още по-силен. Разбира се, ние имаме доверие в НАТО. Ние не поставяме под въпрос стойността на този съюз: ако го направим, ще трябва да поставим под въпрос нашата архитектура за сигурност и всички ангажименти за сигурност, които сме поели. НАТО не е само член 5. Той е и член 3, който гласи, че не трябва да има свободни ездачи. Съюзниците са длъжни да инвестират в отбраната. И ние вярваме в това. Ето защо обявихме, че в Литва ще изразходваме 5-6% от БВП за отбрана между 2026 и 2030 г. Не можем да разчитаме само на принос от нашите съюзници. Ако искаме да укрепим НАТО, знаем какво трябва да направим.

LE GRAND CONTINENT: Русия още ли се страхува от НАТО?

К. БУДРИС: Русия се страхува от това, което правим, а не от това, което казваме. Ето как работят те. Трябва видят нещо за да го повярват, да го почувстват.

Бригади на източния фланг: от това се страхуват. Страхуват се, че ще допринесем за укрепването на НАТО. Дали Русия ще спази червената линия на НАТО, зависи изцяло от нас.