Доста дълго сякаш България живя разточително до степен, че си докара дефицит от около 7%. Това не е добре. Май е време да платим сметката сега, преди да сме натрупали още за плащане.
Плашат ли ни икономистите с дългова спирала и гръцки сценарий? Доколко основателни са заплахите за бюджетите на постна пица и всъщност толкова ли е зле да "постим" известно време в името на стабилни финанси? Защо ни връщат към мерките от глобалната криза от 2008-2009 г., когато днес светът е различен (или не съвсем)?
Всъщност в момента световната икономика е в етап на умерен глобален икономически растеж и повишени разходи за живот, за разлика от 2008 г., когато сривът на имотния пазар предизвика системен срив на доверието и блокиране на кредитирането. Днес банковата система е по-капитализирана, но рисковете са свързани с частен дълг и геополитическата ситуацията, която е далеч от стабилността. Основата на кризата от 2008 г. беше в банковата система с характерна дерегулация, необезпечени ипотечни кредити и прекомерни рискове. Това доведе до внезапно замръзване на междубанковия пазар.
Глобалният финансов сектор днес е стабилен, но секторни балони като бума в AI инвестициите и частните кредити създават известно напрежение. Основният икономически шок произлиза от геополитически конфликти като този в Близкия изток, които влияят на цените на енергията, и от влиянието на повишените лихви върху държавните дългове.
През 2008 г. банките разчитаха прекомерно на заеми и имаха ниски капиталови резерви. Регулациите след 2008 г. накараха институциите да поддържат по-високи буфери. Депозитите и платежните системи не са подложени на същия системен риск въпреки опасенията на някои анализатори за ликвидността в частния кредитен пазар. Дълговата криза от 2008 г. беше предимно частна, водена от свръхзадлъжнели домакинства. Днес проблемът се измести към рекордни нива на държавен дълг в глобален мащаб, което ограничава фискалното пространство на правителствата при реакция на евентуални шокове.
Кризата от 2008 г. изискваше спешни понижения на лихвите и количествени улеснения за избягване на дефлация. Сривът започна от пазара на недвижими имоти и се разпространи към акциите. Пазарите днес са движени от високите оценки на технологичния сектор, което създава риск от резки корекции, ако очакванията за висока продуктивност не се оправдаят. И днес съществуват известни страхове от повтаряне на сценария от 2008 г. заради геополитическата несигурност и растящите дефицити, въпреки че днес финансовата система показва по-добра адаптивност и по-малко системни дисбаланси в балансите на самите банки.
През глобалната криза България премина със стегнат колан на държавните разходи чрез политиката на постната пица. Тогавашният финансов министър Симеон Дянков наложи политика на крайна фискална рестрикция, строги бюджетни съкращения и поддържане на макроикономическа стабилност в условията на световната финансова криза. Водещ принцип бе на строга фискална дисциплина. Основен приоритет бе ограничаването на бюджетния дефицит с цел запазване на стабилността на Валутния борд и ниски нива на държавния дълг. С цел свиване на държавните разходи се въведе мораториум върху растежа на заплатите в бюджетния сектор и пенсиите. Кабинетът на Бойко Борисов успя да удържи нивата на преките данъци.
Дянков инициира приемането на Закона за публичните финанси, който налага законови тавани за дефицита и преразпределителната роля на държавата. Именно той наложи съкращения на щатове в министерствата и ведомствата за оптимизиране на разходите. Благодарение на постната пица България запази инвестиционния си рейтинг по време на криза, когато съседни страни фалираха. Страната бе сред държавите с най-ниско съотношение на дълг спрямо БВП в целия Европейски съюз. Въпреки натиска, държавата успя да поддържа критичния минимум на фискалния резерв за гарантиране на плащанията.
Според критиците на модела на постната пица прекомерните съкращения потискат вътрешното потребление и забавят икономическото възстановяване. Забавянето на плащанията от държавата към частния бизнес по обществени поръчки води до междуфирмена задължнялост. Замразяването на доходите на фона на инфлацията води до спад в покупателната способност на населението и протести. И все пак оцеляхме.
България бързо забрави за постните бюджети, успокои се и настана време на харчове къде нужни, къде популистки, къде напълно вредни. С харчове минахме и през COVID кризата. А когато няма пари, има заеми. Някои икономисти твърдо се обявяват срещу продължаващото харчене и поддържат идеята за " бели пари за черни дни" - нещо, което много не се харесва на политиците. И всъщност се води дебат кои харчове са нужни и кои течове да се спрат.
По-критичните анализатори предупреждават - криза иде, а инфлацията е само намигване за това. Отсега трябва да сме подготвени. А ние май не сме.
Всъщност няколко са икономическите модели за преминаване пред кризи. Обикновено изчистването на натрупани дефицити в държавния бюджет изисква прилагането на структурирани финансови и фискални модели, които балансират между увеличаване на приходите, оптимизиране на разходите и управление на държавния дълг. Например моделът на фискална консолидация се фокусира върху свиване на бюджетните разходи и преструктуриране на държавния апарат, оптимизиране на щатовете в публичния сектор и дигитализация на услугите (тук се движим с темпото на костенурка), отлагане на големи капиталови разходи, които нямат незабавна възвръщаемост, аргетиране на държавните помощи само към най-уязвимите сектори и граждани.
Моделът на данъчни реформи от своя страна цели бързо увеличаване на постъпленията в хазната чрез промени в данъчната политика (вой до небесата ни чака при ръст на данъци).
Друг ключово момент е борбата със сивата икономика и затягане на фискалния контрол на границите, временно увеличаване на косвените данъци или въвеждане на прогресивно облагане (абсурд на този етап), ликвидиране на преференциални ДДС ставки, въведени като временни кризисни мерки.
Пазарно-ориентираният модел използва финансовите пазари и държавните активи за покриване на дупките в бюджета, включва още емитиране на държавен дълг, продажба на нестратегически държавни предприятия или отдаване на инфраструктурни обекти на концесия (у нас концесия е мръсна дума), привличане на частен капитал за финансиране на обществени проекти, което освобождава бюджетен ресурс. Моделът на икономическия растеж е дългосрочен подход, при който дефицитът се стопява чрез увеличаване на брутния вътрешен продукт.
Типично е насърчаване на инвестициите чрез данъчни кредити за иновации и улесняване на чуждестранните инвеститори, максимално използване на външно финансиране за инфраструктура и човешки капитал без натоварване на националния бюджет. Всеки подход има предимства и недостатъци.
Според властта криза няма, но повечето хора усещат криза на личните си финанси. Нещо определено не е наред. Всъщност оцеляхме при постната пица. Не бяхме доволни, но и във времената на обилно харчене пак не сме доволни. Всъщност не е лошо да се пести. В дългосрочен план дава резултат. Не е популярно, не те харесват, но и като раздаваш благини като Дядо Коледа пак не те харесват. Иди, че ни разбери! А скептиците донякъде са прави - тя и Гърция фалира, но у съседите е все купон. Ямас!
USD
CHF
GBP
