Симеон Дянков: Вдигането на ДДС на 22% ще реши проблема с бюджетния дефицит

Вдигането на ДДС на 22% би решило проблема с дефицита в бюджета, защото този данък се събира най-лесно. Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков.

По думите му ДДС идва от консумацията, не от производството, така че е доста по-малко изкривяващ данък, отколкото социалните осигуровки. При него събираемостта е над 90% и се събира по-лесно, поясни той. Дянков не е оптимист, че правителството ще вземе това решение, защото трудно ще намери подкрепа в широката коалиция, управляваща страната.

Бившият финансов министър посочи, че правителството и парламентът са приели няколко закона и редица мерки за прозрачност в ценообразуването на търговските вериги. Там се фокусира доста политическа енергия и този процес ще продължи в следващите месеци и началото на 2026 г.

Според него основната тема не е спекулата, а общото увеличение на инфлацията или така наречената пълзяща инфлация. По думите му инфлацията няма нищо общо със спекулата и влизането в еврозоната, а с рязкото увеличаване на административните разходи в отделни министерства, като Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната.

Дянков отбеляза, че обикновено до август бюджетът винаги е на излишък, а не в дефицит. Той разясни, че това е така, защото данъците на физическите лица влизат в бюджета, а преди това влиза и ДДС. Лятото също е силно откъм данъчни постъпления заради туризма и селското стопанство. Председателят на Фискалния съвет предупреди, че през 2025 г. вече имаме сериозен дефицит през юни, а предстоят зимните месеци, когато се правят по-големи разходи заради инфраструктурата и социалните плащания.

Той очаква през септември темата за бюджетния дефицит да бъде повдигната отново. "Колко е реалният и дали правителството ще вземе мерки за неговото обуздаване", запита Дянков. Според него това че сме с по-висок дефицит през 2025 г., че бяхме на ръба през 2024 г. ни е помогнало да влезем в еврозоната. По думите му някои от дефицитните ни разходи да се броят за извънредни, е всъщност част от фискалната политика, която се води вече 5 години.

Той се опасява, че съставянето на бюджета за 2026 г. от една страна ще бъде "един огромен цирк" заради поведението на някои опозиционни партии, които ще го използват за всякакви други неща, но и много "сериозна тема за България, защото вече 5 години ние трупаме сериозен дефицит". Дянков е категоричен, че дефицита няма как да бъде съкратен за една година.

Според него увеличаването на някои данъци в Бюджет 2026 е неминуемо. Правителството веднага ще каже, че в никакъв случай не иска да вдига данъците. Само че на тях им предстои първо да излезе истината за дефицита, която оставаше на заден план заради влизането в еврозоната, поясни Дянков. Той напомни, че ни предстои да увеличим и разходите за отбрана до 5%от БВП, което ще изисква 10 млрд. лева годишно.

Той е на мнение, че правителството ще се опита да не увеличава данъците, а да вдигне събираемостта, както направи в Бюджет 2025. Той обаче посочи, че в него бяха заложени "абсолютно нереалистични прогнози за събираемост". Например, ДДС да се увеличи с 32%. "Данните, с които разполагаме към юни, показват, че ДДС наистина се увеличава. Това е добре, но се увеличава с 14% средно до средата на годината. Идеята, че той ще се удвои като събираемост, няма как това да стане", категоричен е председателят на Фискалния съвет. Той обърна внимание и на факта, че другите данъци, като корпоративния данък се събират тази година доста зле. "Розовата прогноза за 2025 - със сигурност няма да се покрият приходите, а за следващата година ще ни трябват още повече пари", предупреди Дянков.

Според него предлаганото увеличаване на социалните осигуровки на бизнеса и работещите през 2026 и 2027 г. с общо 3% е "най-лошата идея", с която може да се излезе. По думите му тя пряко удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение спрямо икономиката.

По тази причина трябва да се прегледат местните данъци и такси. Подобно нещо е правено няколко пъти, за последен път по време на кризата през 2011 г., посочи Дянков. "Там има три общи теми. Първата тема е данъкът върху купуването на ново имущество - земи, сгради и т.н. Втората тема е данъкът върху имуществото, което гражданите притежават. Тези два данъка за последен път са обновени в 2007 г. Третата тема не е данък, а данъчна основа. Става дума за основата, върху която се прави оценката на самите имоти. Тя е правена за последен път през 2005 г.", заяви Дянков.

От Фискалния съвет са изчислили, че промените в местните данъци и данъчната основа ще донесе допълнително около 3 милиарда лв. Тази сума не е толкова значителна, колкото би могло да се внесе от ДДС, става дума за около процент и малко от БВП.

Той препоръча да се направи и анализ на секторите, които печелят най-много от влизането ни в еврозоната и съответно в тези сектори да се събира данък свръхпечалба от банките.

Основната политика, която трябва да бъде заложена в Бюджет 2026 г., е рязкото подобряване на публичните инвестиции в инфраструктура. "Когато говоря за инфраструктура, не е просто автомагистралите "Хемус" или Русе-Велико Търново, а като цяло инфраструктурата. За съжаление, всеки месец сме свидетели на някаква злополука. Тя е следствие на това, че или общинската, или държавната инфраструктура е изхабена и няма достатъчно инвестиции в нея. Затова и на ниво човешки живот, и на ниво икономика не можем да дърпаме напред толкова много колкото бихме желали. Правителството на премиера Желязков наистина иска да инвестира повече. Самият Бойко Борисов винаги е бил много активен по темата инфраструктура", посочи Дянков.

Той отбеляза, че инфраструктурата остава винаги вторична тема в бюджета. Това се вижда добре и от бюджетите между 2021 и 2025 г., където първоначално са залагат големи пари, но накрая излиза, че малко над 30% от заложените средства за инфраструктура са изхарчени. Такъв е случаят за 2024 г. "Над две трети от парите не влизат в обръщение или защото правителството пази дефицитите и не иска да харчи, или защото няма проекти на общинско и национално.

Симеон Дянков е категоричен, че въпреки всички проблеми, за които споменава, България стои много добре на икономическата карта на Югоизточна Европа. Страната ни е отбелязала сериозен напредък през последните 20 години и е избегнала много от кризите, с които се сблъскаха съседите ни.

Петкова отчита 4.2 млрд. лв. дефицит и 5.5 млрд. лв. ръст в приходите към края на юли

Разходите също растат