На 12 януари се случи нещо, което може да бъде окачествено като приятна изненада на фона на иначе тягостния и в немалка степен отблъскващ български политически живот. Покрай всеобщата дандания и взаимни нападки, свързани с опитите за съставяне на редовно правителство, народните ни избраници намериха сили да се обединят около една наистина национална кауза, каквато е спасяването на въглищните ни централи, а оттам и разсейването на тъмните облаци, надвиснали върху българската енергетика.
На 12 януари 48-ото Народно събрание, с удивителен консенсус (депутати от квотата на "Зелено движение" не участваха в гласуването) задължи служебното правителство да предоговори с Европейската комисия условията по българските "въглеродни квоти". Да отпадне изискването за намаляване на въглеродните ни емисии с 40%, а ТЕЦ-овете на въглища да продължат да работят поне до 2038 г.
Когато парламентът (особено, ако е силно фрагментиран като сегашния) се обедини около национален интерес, винаги това е повод за радост. Още повече, че се случва рядко. Но сега изобщо не е време да гърмим шампанско, тъй като истинският проблем е много сериозен.
Оставяме настрана внушението на служебния премиер Гълъб Донев, че такова предоговаряне е "на практика невъзможно". Нека и да не задълбаваме по стари грехове към българската енергетика на хора и партии, които на 12 януари гласуваха в подкрепа на българските миньори и енергетици. Защото битката е на съвсем друго ниво.
Срещу нас е самата Европейска комисия, заедно с целия европейски мейнстрийм. Политици, бюрократи, учени (финансирани от съответните "нисковъглеродни" лобита) медии, инфлуенсъри - "цялото кралско войнство" на Зелената сделка и свързаните с нея, често стоящи в сянка, бизнес интереси. А тези интереси са толкова мащабни, че без никакво колебание биха принесли в жертва препитанието на българските, полските и които и да било миньори и работещи във въглищни централи. Както и да принудят цялото население на ЕС да плаща по-скъп ток (опс, ама те май вече го правят).
Идеята е въглищата (и изкопаемите горива като цяло) да бъдат заменени с възобновяеми енергийни източници като слънцето и вятъра, например. Да се намалят (драстично) въглеродните емисии и да заживеем в една екологично по-чиста среда. Похвално, а и вероятно ВЕИ са бъдещето на енергетиката, но всичко с времето си. Към момента електроенергията, произвеждана от слънчеви панели и вятърни перки, е твърде скъпа, а добиването ѝ - твърде несигурно (за да се осигури постоянно производство, е необходимо да се инсталират мощности в различни точки на света, които да се свържат с магистрални кабели - така, когато на едно място няма слънце/вятър, на друго да има).
Знаете ли кога бензиновите автомобили напълно са изместили файтоните като средство за придвижване? Не? И аз не знам. Защото не се е случило с директива (макар у нас най-вероятно да е било по времето на социализма, централното планиране и директивите). Просто в един момент колите са станали икономически по-изгодни. Така би трябвало да е и с ВЕИ - да изместят въглищата, защото са станали по-рентабилни, а не с европейска директива. Ама те, "брюкселци", все ги влече към директивите - а повечето от тях не са живели в соца...
Но да спрем дотук с въглищните централи. Това е поредният епизод, в който "Европа" вреди на България. Ето още няколко казуса:
Ветото за Шенген ни удря по джоба.
Варварският натиск, на който бяхме подложени, за да вдигнем ветото спрямо Република Северна Македония, беше в тотално противоречие с националния ни интерес. А и видно е, че по никакъв начин не намали антибългарската истерия в Скопие.
Обявяването на аборта за "основно човешко право" в ЕС е косвена атака срещу самото ни съществуване като нация, предвид демографската катастрофа.
Пакетът "Мобилност" 1 ни показа озъбеното лице на "нашите европейски партньори", колчем икономическите ни интереси се сблъскат.
Отказът на ЕС да признае ядрената енергия за "зелена"* подрива енергийната ни сигурност (плюс тази на съседите ни, които често разчитат на нас). Не сме забравили и че трябваше неоснователно да затворим два реактора в АЕЦ "Козлодуй" като условие за приемането ни в Евросъюза.
Еврозоната също има и негативни страни, макар членството там да не е задължително...
Изобщо, безметежните времена, когато ползите от членството ни в ЕС категорично доминираха над неудобствата (а дали изобщо усещахме неудобства?) отминаха. И трябва да свикнем с това. И като общество, но най-вече като политически елит, на когото все по-често ще се налага да се конфронтира с Европейската комисия или с отделни държави.
Една част от тези конфликтни ситуации (ще) са плод на сблъсък на интереси между различните държави членки. Нещо неизбежно, и на практика непреодолимо, колкото и да се "федерализира" Европейския съюз.
Друга част (какъвто е казусът с въглищните централи) обаче са функция на доминиращите тенденции "на Запад" - както сред брюкселските чиновници, така и сред западноевропейските общества. Климатичните безумия, зеленият талибанизъм и прочие са дълбоко вкоренени в днешния западноевропеец. Дали заради инфантилния копнеж по някакъв неизживян социализъм, или заради целенасочено облъчване (от политическата класа, медиите, научните институти и т.н.), е трудно да се прецени. Но днешна Европа търпи последствията от глупостта на европейците. Включително като стои на по-тъмно и по-студено от нормалното. А и какво друго да ѝ се случи, след като една от водещите икономики (Германия) започна да затваря ядрените си централи, а друга (Франция) изпитва недостиг на ядрени физици и инженери, въпреки че си вкарва съвсем легално по 100 хиляди имигранти годишно от Магреба.
Въпреки всичко, решението в никакъв случай не е излизане от ЕС (или поне не, докато все още сме на далавера). Далеч по-привлекателно изглежда да погребем Евросъюза в сегашния му вид. И да изиграем едно "Дунавско хоро" отгоре му. Без да плащаме на "Музикаутор".
*проверка на factcheck.bg от 16.09.2022 г. показва, че твърденията, че ЕС е признал ядрената енергия за "зелена", са подвеждащи
halo
на 22.01.2023 в 17:43:24 #4Димитър Петров, издъни се.
ВълкСчадъР
на 19.01.2023 в 19:29:04 #3---> Знаете ли кога бензиновите автомобили напълно са изместили файтоните като средство за придвижване? Не? И аз не знам. Защото не се е случило с директива (макар у нас най-вероятно да е било по времето на социализма, централното планиране и директивите) <---- Точно така , файтони имаше до средата на 70те години ! Икономически Ладите бяха по изгодни, само че трудно се намираха а и обикновенният човек не можеше ей така да си позволи автомовил просто защото в зрелият социализъм никой нямаше пари, а всички гледаха на Запад и цъкаха с език ...
bozhian-ivanov
на 18.01.2023 в 19:32:50 #2А тук малко за една от измамите,осъществявани от западлото под формата на икономически прогнози,с цел разбира се ограбване на бунаците—разкрити от починалия вече пиндосовец Дж.Гълбрайт. Известный американский экономист Джон Гэлбрейт (1908-2006) посвятил свою последнюю работу «Экономика невинного обмана: правда нашего времени» (2004) обзору мифов, предрассудков и обманов в экономической науке. Коснусь раздела VIII этой книги «Мир финансов», где речь идёт о «о банковской деятельности, корпоративных финансах, рынках ценных бумаг, взаимных фондах, а также о различных формах финансового управления и консультирования». Основной акцент Гэлбрейт делает на финансовом управлении и консультировании. Эта деятельность включает и разработку разного рода прогнозов для банков, компаний и их клиентов. Как нам сообщает «Википедия», прогноз – «научно обоснованное суждение о возможных состояниях объекта в будущем». А Джон Гэлбрейт с порога разоблачает эту псевдонаучную деятельность, которая обычно обставляется цифрами, математическими формулами, графиками. Она свидетельствует либо о полном невежестве так называемых прогнозистов, либо о сознательном обмане публики: «Обман начинается с очевидного, но повсеместно игнорируемого факта: будущие экономические достижения, переход от хороших времен к рецессии либо к депрессии и наоборот предсказать невозможно. Есть более чем подробные прогнозы, но нет твердого знания. Любой прогноз с момента своего появления вступает в единоборство с различными комбинациями, складывающимися из диктуемых ситуацией действий государства, из неизвестной корпоративной и частной деятельности и в глобальном смысле – из ситуации мира или войны. Сюда же можно добавить непредсказуемые технологические и прочие инновации, реакцию потребителей и инвесторов, различные воздействия экспорта, импорта, движения капиталов и реакции на эти процессы со стороны корпораций, общества и государства. Словом, известную величину невозможно получить из суммы неизвестных величин». Главными бенефициарами прогнозов являются крупнейшие банки и корпорации. Они вбрасывают в информационное поле такие прогнозы, которые им нужны для наращивания своих прибылей. Например, прогноз, что зима будет холодной и цены на энергоносители будут очень высокими. На рынке нефти и газа начинается ажиотаж, все бросаются скупать углеводороды. Экономический прогноз – не предсказание будущего, а инструмент управления поведением участников рынка. И этот инструмент находится в руках лишь небольшой группы крупнейших банков и корпораций. Гэлбрейт отмечает: «Эксперты с Уолл-стрит не склонны покорно ждать крошечных доходов от неблагоприятной перспективы, вместо этого они предпочитают предсказывать то, за что наиболее щедро заплатят потребители прогнозов. Кроме того, прогнозы, наиболее отвечающие их собственным интересам, предаются широкой огласке – эти прогнозы призваны обеспечить прибыль или защитить от убытка. Все это – паразитизм в профессиональной экономической науке; обман, бьющий не в бровь, а в глаз». Гэлбрейт приводит пример использования прогнозов для обогащения владельцев IT-корпораций Силиконовой долины. В 1990-е годы прогнозисты в тандеме с биржевыми брокерами и американскими СМИ раструбили, что в Силиконовой долине зарождается «новая экономика» и каждый американец в качестве акционера или покупателя корпоративных облигаций может поучаствовать в ее строительстве. Гэлбрейт пишет: «Например, долгое время технические нововведения – действительные, спрогнозированные, надуманные или воображаемые – концентрировались в ничем не примечательной части Калифорнии, известной во всем мире как Силиконовая долина. Следующим этапом стало то, что в данном случае я назову образцово-показательным проявлением обмана: некогда высокооплачиваемые биржевые брокеры, инвестиционные компании, финансовая пресса, творческие и интеллектуально впечатлительные новички начали хором выдавать радужные прогнозы о перспективах развития фирм Силиконовой долины – и этим прогнозам все верили. Упомянутым компаниям воздавали восторженную хвалу, а в карманы их основателей поступала все большая прибыль – в Силиконовой долине финансовая выгода также извлекалась из изобретательно выращиваемых и заботливо подпитываемых ожиданий. Прогнозы весьма неплохо оплачивались, что вовсе не невинно». На фондовом рынке NASDAQ (где обращаются бумаги высокотехнологических компаний) стал стремительно надуваться «пузырь доткомов». Кульминацией было 10 марта 2000 года, когда индекс NASDAQ достиг 5132,52 пункта (дневной пик) в течение торгов и упал более чем в полтора раза при закрытии. Пузырь доткомов лопнул. Инвесторы, поверившие в «новую экономику», потеряли десятки миллиардов долларов.
Triono
на 18.01.2023 в 18:37:13 #1Из "Опълченците на Шипка" Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! https://lyricstranslate.com