Вчера беше 24 май. Ден на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. И най-славното представление в годината — всички ще извадят кирилицата от шкафа, ще я облекат с китен венец и ще тръгнат да я разнасят като горди пазители на традициите. Социалните мрежи ще пламнат с бодри, умилителни слова и всички ще бъдем грамотни поне за ден.
В края на деня, когато фасадата на фалшивата грамотност падне, всички отново ще пишат "неЙскам" и "наЙстинали".
Отдавна знаем, че не става въпрос за дислексия или някакви други затруднения, а за чиста неграмотност. Става въпрос за хора с висше образование, които водят кореспонденцията си на шльокавица, защото така мислели по-лесно. Хора, които наричат "граматика" всичко, до което не искат да се докосват, защото им отнема от времето за чилване и скролване. Но за да не ги помислим за прости, ще сложат Кирил и Методий на профилната си снимка в социалните медии. Вдругиден ще се върнат на "здравей те търсиме си нов полюлей".
Не случайно този ден съвпада с друг всенароден празник. Двадесет и четвърти май в България е и времето на абитуриентските балове. Преди години 24 май беше специален ден за гимназиите — учебните заведения, в които наистина се излизаше с някакво образование. Гимназията означаваше нещо. Гимназията беше елит, престиж, светло бъдеще. Само те заслужаваха да празнуват на деня на буквите. Останалите училища завършваха на други дати, защото нивото им беше друго. Сега тази разлика отдавна е заличена. На двадесет и четвърти май завършват всички — от математическата гимназия до заводското училище, както им дойде редът. Отдавна няма значение. Отдавна майката на Петко е решила задачите на матурите за всички, защото само така може да плати тока зимата. Пък и едно време е завършила Гимназията, трябва да пази реномето на училището си.
И всеки от тези абитуриенти, тъкмо приключващи с нещо, което не изисква чак такова усилие, стои горд като паметник на селски мегдан и обявява, че ще си вземе една година почивка и после ще реши какво да прави с живота си. От какво ще си почиваш бе, търтей майчин?
От това, че баща ти работи на два строежа и кара такси през нощта, за да можеш да отидеш на бала с лимузина? От това, че дядо ти, който едва стига до пощата да си вземе пенсията, я отделя цялата, че да можете да идете семейството лятото на морето за 5 дни?
Моли се баща ти да не реши да си вземе година почивка, приятелю. Моли се вашите да не спрат да ти дават пари, защото с неохота ще разбереш, че Сисито от съседния вход не идва у вас заради благия ти характер, а заради парите, които ѝ даваш "да си има" на прибиране.
Но не само абитуриентите имат вина в цялата ситуация. Необразоваността не е едностранен процес и не става само с мързел, а с години безхаберие и, нека си го кажем, бедност. Не на отделния индивид. В едно училище, в което заплатите и бюджетът зависят от броя деца, а не от качеството на образованието им, няма как да очакваме чудо.
Виждаш детето си, че бърка името си, когато го пише, и в същото време виждаш в дневника отличен по всичко. Отличен за всичко, което не е научило, не разбира и за което няма никаква представа защо го учи. И понеже си е твоето дете, решаваш, че може пък наистина да го бива в нещо и да стане човек от него, а не следващият квалифициран работник за магазина в съседство. Може пък и да има по-добър живот от твоя. Може, ако седнете и си поговорите открито и честно за това, от което искаш да го предпазиш цял живот. Може, ако все пак грамотността е успяла някак си да се предаде между звуците на първия учебен звънец и това, което в момента звучи от Тик Ток-а на детето ти.
А тази година този звук е "Бангаранга". Песента нашумя, защото съответства точно на нивото, на което сме като грамотност и кретенизъм. Нямаш нужда от текст, когато си неграмотен. Имаш нужда от нещо, което да ти стимулира мозъка за не повече от 10 секунди и да си Бангаранга като всички останали. Това е максимумът на българското музикално постижение в момента. Песен, която може да бъде възприета само ако си напълно неграмотен човек. Песен без идея, без думи, без език. Точно за този вид публика на грамотните само по 24 май.
И на 24 май всички пишеха за великите братя Кирил и Методий, като преди това питаха изкуствения интелект как точно се пише "Методий". А най-славните граматици на нашия народ се кълняха във вярност на езика. А сега, ден след това, нека си починем още година от грамотността, науката и културата.
Бива ли?
USD
CHF
GBP
