Последните терористични атаки в Париж служат като мрачно напомняне, че е малко вероятно да бъде сложен край на заплахата от глобалния тероризъм, докато не се намери окончателно разрешение на гражданската война на идеи между мюсюлманите модернизатори и тези, които се придържат към демодираната теология на ислямското господство.

Точно след като войната срещу „Ал Кайда" след атентатите от 11 септември разби терористичната групировка на Осама бин Ладен, но даде тласък на „Ислямска държава в Ирак и Леванта", екстремистката ислямистка идеология вероятно ще роди „Тероризъм 3.0", щом като светът се пребори и унищожи „Ислямска държава". Сигурността ще се завърне само след като мюсюлманите прегърнат плурализма, както и поражението и маргинализацията на идеята, че мюсюлманите не могат да се движат в орбита, създадена от друг.

Мюсюлманският свят, доминиращ в продължение на няколко века, откри, че е трудно да се справи с упадъка си като глобална сила в епохата на Модерността. Вдъхновен от представата, че мюсюлманите са избраници на Бога да водят света, средновековният мюсюлмански закон направи свободата на религията зависима от мюсюлманското управление. Религиозното съжителство в мюсюлманска Испания, например, се отрази на толерантността на господстващия ислям, позволявайки на немюсюлмански поданици да оцелеят и да практикуват вероизповеданието си при известни условия. Все пак този средновековен стандарт на толерантност е твърде далеч от модерните концепции за религиозно съжителство в светските държави.

Антизападната идеология, известна днес като „политически ислям", е до голяма степен отговор или реакция на разпадането на традиционния ислямски ред под натиска на модерността. За разлика от Европа и Северна Америка, мюсюлманските територии не получиха възможност да се развият в модерни държави с течение на времето. Британците и французите в арабскоговорящите земи, руснаците в Централна Азия, холандците в Индонезия и британците в Индия и Малая донесоха нови идеи и технологии в мюсюлманските земи.

Мюсюлманският елит отговори на тази промяна на съдбата по един от двата начина. Първият отговор, възприет от някои мюсюлмански елити, особено през XIX-и и началото на XX век, беше да се учат от и да имитират Запада. Кемал Ататюрк, основателят на модерна Турция, е казал на селянин, който го запитал какво означава озападняване: „Това означава да си по-добър човек". Други, обаче, препоръчват „възстановяване" (на старите порядки) или търсене на слава чрез отхвърляне на нови посоки и идеи.

В края на XIX в. и началото на XX в. е имало значителен акцент сред мюсюлманските учени и лидери върху модернизирането на мюсюлманския свят. В края на XX в. и началото на ХХI-вото столетие обаче, тези, които се опитват да постигнат обратното - да ислямизират съвременния свят - изглежда са придобили по-голяма мощ.

Съвременните джихадисти избраха да използват модерни средства, включително интернет и най-модерните оръжия, да наложат своите средновековни вярвания. Но тяхната идеология не може да бъде победена с чисто военна стратегия. Ислямистките движения разглеждат унижението на вярващите като възможност за мобилизация и набирането на посветени последователи.

Прибягването до асиметрична война - идеята, че атентаторът-самоубиец е маломащабен човешки Ф-16 - често е следвало всяко значимо мюсюлманско военно поражение. Ясер Арафат и неговият „Ал Фатах" плени въображението на младите палестинци само и единствено след арабското поражение и загубата на Западния бряг през 1967 г. Ислямският екстремизъм в Кашмир може да бъде проследен до военната победа на Индия над Пакистан във войната през 1971 г.

Отмъщение, отколкото готовност за компромис или подчинение на победителите, е традиционната реакция на ислямистите към пораженията на мюсюлманските армии. И за тях, тази битка няма фронтова линия и не се ограничава до няколко години или дори десетилетия. Те мислят от гледна точка на разпространението на конфликта през поколенията.

Призивът за джихад срещу британското управление в Индия, например, се превърна в ъндърграунд движение, което започва през 1830 г. и продължи до 70-те години на XIX век, със спорадични „разпалвания" и през XX в.

Фундаменталисткото тълкувание на исляма не е обичаен начин на мислене за повечето мюсюлмани, особено в последно време. Но то несъмнено задвижва политическия дневен ред в мюсюлманските страни. Не всички мюсюлмани модернизатори са готови да се изправят срещу антизападните и антисемитските убеждения, които захранват ислямисткия разказ. Ислямистите доминират дискурса в рамките на мюсюлманския свят, убивайки светски настроените и принуждавайки много от тях да напуснат своите страни.

С над 1,4 млрд. мюсюлмани по света, разрастването на редиците на фундаменталистите създава сериозни проблеми. Ако само 1% от мюсюлманите по света приемат тази безкомпромисна идеология, а 10 на сто от този 1% реши да се ангажира с радикална програма, ние говорим за 1 млн. души резерв, от който могат да се възползват групировки като "Ал Кайда", „Ислямска държава" и каквото и да дойде след това.

Само единодушна и съгласувана кампания срещу средновековната ислямистка идеология, като тази, която дискредитира и сломи комунизма, може да промени хода на събитията.

===============

Авторът е бивш посланик на Пакистан в САЩ, а понастоящем е старши изследовател в института "Хъдсън".